ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ –  2 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

     Православната Църква от опит знае безброй примери, когато всемогъщият Бог проявява Своята мощ посредством малки и неодушевени вещи – особено чрез тези, които служат като  символи на въплъщението, живота и страданието на нашия Господ Иисус Христос, каквито са кръстът, иконите на Богородица и светиите, светената вода, елеят, мирото и др. Такова е било и чудото с иконата на Пресветата Божия Майка през 1748 година в дома на помешчика Хитрово, близо до град Калуга, Русия. Един ден две слугини на дворянина, подреждайки стари вещи на тавана на къщата, открили навито платно, на което бил изобразен дивен женски лик. От този лик се излъчвали святост и благочестие. Едната от слугините била скромна и мълчалива, а другата – суетна и бъбрива. Първата, поглеждайки Изобразената на платното, я нарекла „игумения”. А Евдокия – така се казвала лекомислената бъбрица – не признавала това и се подигравала на смирената си другарка. За да предаде още по-голяма сила на дръзките си приказки, тя плюла върху картината. В този миг Евдокия паднала на земята, почнала да се гърчи, ослепяла, онемяла и изпускала пяна от устата си. Същата нощ света Богородица се явила на родителите на окаяната девойка, разказала им какво е станало с тяхната дъщеря и им заръчала да повикат свещеник, за да се помоли пред намерения образ и да поръси със светена вода девойката – и тя ще се изцери. Когато това било направено, Евдокия оздравяла и оттогава променила нрава си и станала тиха и сдържана. Така се разбрало, че картината е чудотворен образ на Пресвета Богородица. Иконата била пренесена в една църква в град Калуга, където се намира и днес, и продължава да върши чудеса.

БЕСЕДА за Словото Божие – Творец на света

То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана (Иоан. 1: 2-3).

Евангелистът говори, братя, за чудесното Слово Божие, за словесната, разумна Реч, за вечната Премъдрост Божия, за съвечния Син Божий. Това чудесно Слово е единосъщно с Отца и Светия Дух, а  се различава ипостасно и от Отца, и от Духа, понеже се ражда от неродения Отец. Беше, е и ще бъде. Кога беше То у Бога? „В начало“ – казва Евангелистът. Но какво означава това: „в начало“?  Същото като: първо и преди всичко друго. И така, Словото Божие бе у Бога, вечно единосъщно с Отца и ипостасно като Син, но още невъплътено. По-късно Словото Божие се въплътило и в тяло се явило  на човешкия род. Докато е било невъплътеното Слово у Бога, всичко чрез Него стана. Небето и земята, духовният свят и земният свят – всичко стана чрез Него, чрез това Божие Слово, докато То било още невъплътено у Бога. Без Словото Божие не станало нито едно от онова, което е станало.  То бе животът и светлината, и светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. Мрак представляват най-вече смъртта и грехът. Този мрак не обзе Сина Божий. Ала и целият сътворен свят, сравнен с Бога, е като мрак, а светлината в мрака е Словото Божие, словесната, всепокоряваща, царствена Божия Премъдрост. Всяко творение би било мрак, ако не го огряваше тайнствената сияйна светлина на Сина Божий, чрез Когото е станало всичко, което е станало. То било в началото у Бога. А какво е станало с Него след това? И Словото стана плът. До този момент била историята на сътворяването на света, а оттогава започва историята на спасението на човешкия род.  Но ставайки плът, Словото Божие не се отделило от Бога Отца и Духа Светаго, понеже божествената Троица е неразделна, но само се облякло в тяло и приело човешка душа, за да може Слънцето над всички слънца чрез завесата на плътта да се приближи до човеците и да спаси човеците. О, братя мои, колко умилителна и неописуемо дивна е тайната на Божието въплъщение. Ако в сърцата си приемем с любов тази тайна, по-достъпна ще стане тя и за нашия разум. 

О, Господи, благий Спасителю, слава на Отца и радост на Светия Дух, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  –  1  СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

В този свят трябва да се възползваме от всичко, което е потребно за съзиждане на душите ни, понеже когато смъртта ни раздели от този свят, ние нищо не ще вземем в отвъдния освен нашите души – такива, каквито сме ги съградили тук. Св. Симеон Стълпник, като осемнайсетгодишен момък, загрижен за спасението на душата си, веднъж паднал по лице на земята и отправил към Бога молитва да му покаже пътя към спасението. Така, дълго лежейки и молейки се, имал следното видение: като че копаел ров за някакъв темел и уморен от копаенето, спрял да отдъхне. И чул глас: „Копай по-надълбоко!”. Тогава наченал усилено да копае още по-дълбоко, ала отново се изморил и спрял да почине. Но повторно чул глас: „Копай още по-надълбоко!”. Започнал пак да копае с още по-голямо старание и усърдие. После гласът му казал: „Престани – достатъчно; сега, каквото желаеш да зидаш, зидай; без труд в нищо няма да успееш”. Тези, които се трудят малко и зидат духовния си живот върху плитките основи на плътското, строят дом върху пясък, който не може да устои и в този преходен свят, а още по-малко в онзи, вечния.

БЕСЕДА за Словото, Сина Божий

В начало беше Словото (Иoан. 1: 1).

     Словото или разумната, словесната Реч, бе в началото. Това се отнася до божествената природа на нашия Господ Иисус Христос. В начало - дали, братя, с това се подразбира някакво начало на Словото Божие? Или някаква времева дата на раждане на Сина Божий от Бога Отца? Съвсем не. Рождението на Сина Божий не може да има ни дата, ни начало, защото времето е нещо, присъщо само на този преходен свят и не засяга вечния Бог, нито обуславя това, което е в Бога.

     Може ли да се отдели сиянието от слънцето и слънцето да си остане слънце? Може ли разумът да се отдели от човека и човекът да остане човек? Може ли от меда да се отдели сладостта, а медът да си остане мед? Не може. Още по-малко може да си представим Бога,  отделен от Своето Слово, от словесната Реч, от Своя Смисъл, от Своята Премъдрост; вечния Отец – отделен от Своя съвечен Син. Тук, братя, не се говори за началото на Сина Божий от Бога Отца, а става дума за най-първото начало в историята на сътворяването на света и спасението на човеците. Това начало е у Словото Божие, у Сина Божий. Той е започнал и сътворението на света, и човешкото спасение. Който и да пожелае да говори било за творението на видимия и невидимия свят или за спасението на човешкия род, трябва да започне с Началото. А това Начало е Словото Божие, Премъдростта Божия, Синът Божий.

    Ако някой разказва за някаква случка с ладия в езеро и започне тъй: в началото имаше едно езеро и една бяла ладия плаваше по него… Никой здравомислещ човек няма да разбере „в началото имаше едно езеро”, като че езерото се е появило в същия този ден, когато е станала случката с ладията. Така и никой от разумните хора не бива да тълкува думите на Евангелиста „В начало беше Словото”, сякаш Словото Божие е произлязло от Бога [едва] в началото на сътворяването на света. Както езерото е съществувало хиляди години преди случката с плаващата в него ладия, така и Словото Божие е съществувало винаги – и преди началото на творението.

     О, Сине Божий, съвечни на Отца и Духа, просвети ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски