В Петъка на Светлата седмица празнуваме обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“. Спомняме и великите и свръхестествени чудеса, които са станали в този храм на Майката Божия.

     Първоначално тая църква била издигната от великия император Лъв, наричан Макелий, през 454 г. от рождението на Господ Иисус. Преди още да възлезе на императорския трон, този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие, веднъж, разхождайки се по това място, видял един заблуден слепец да броди из гъсталака, хванал го за ръка и го завел до мястото на сегашния извор. Понеже слепецът бил зажаднял, помолил Лъв да утоли жаждата му. Лъв навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален. В това време обаче чул глас, който казал: „Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизко“. Лъв се върнал пак да търси вода, но пак не намерил. И отново чул глас: „Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място“. Лъв направил както му заповядал гласът и след като помазал очите на слепеца, тоя веднага прогледал. Според предсказанието на Майката Божия не след много време Лъв наистина станал император. Наскоро след това той изградил на това място храм, който съществува и днес. И оттогава започнали да стават тук много чудеса на изцеление. Между тях нека споменем само няколко.

     Император Юстиниан Велики, който зле страдал от задръжка на урина, получил тук изцерение. В знак на благодарност той изградил църквата отново, още по-голяма и по-красива. Впоследствие църквата на няколко пъти пострадала от земетресения и императорите Василий Македонянин и синът му Лъв Мъдри отново я възстановили. В тяхно време станали много чудеса на изцерение от най-различни болести – безплодие, червени отоци, червен вятър, разни кръвоизливи, течения, огница, гнойни рани, циреи, „каркин“ (рак), разни други кожни болести и пр.

Този живоприемен и животворен извор възкресявал дори и мъртви, какъвто е бил например случаят с един мъртвец от Тесалия. Този човек на път за извора починал на кораба. Преди обаче да издъхне, усърдно помолил моряците да го откарат в църквата на извора и преди да го погребат, да излеят върху трупа му три ведра от водата на извора. Моряците изпълнили молбата на умиращия и когато, преди да го спуснат в гроба, излели върху трупа му три ведра вода, мъртвият оживял. След години църквата при извора щяла да се срути, Майката Божия се явила и предупредила богомолците да напуснат храма. Когато и последният човек излязъл, храмът се сгромолясъл.

     Благодарение на водата от живоприемния източник на св. Богородица мнозина обхванати от нечисти духове се очиствали и мнозина затворници бивали пускани на свобода.

     Да споменем още няколко случая на чудесно изцеление. Император Лъв Мъдри бил излекуван от камъни в бъбреците, жена му Теофана също се излекувала от мъчителна треска, а неговият брат Стефан се спасил от охтика. Патриарх Йоан Йерусалимски се излекувал от глухота. Патриарх Тарасий Цариградски също получил изцеление от тежка огница, баба му и неговият племенник Стилиян чрез чудотворното действие на този извор се излекували от бъбречни болести, император Роман намерил облекчение от тежка стомашна болест. Монасите Пеперин, Мелетий и Макарий и много още други знайни и незнайни през течение на вековете и до наши дни са получавали и получават изцеление на своите телесни и душевни болести чрез небесното застъпничество на Божията Майка, с чиито молитви, Господи Иисусе Христе, изцели и нашите немощи и ни спаси! Амин!

                Короната сама по себе си не дава първенство, нито богатството и силата дават старшинство в християнското общество. Званието и положението са празни по съдържание, ако не са изпълнени със служение към хората в име Христово. Всички външни знаци и символи на първенство, са само една шарения за гледане, ако първенството не е заслужено със служение и не е оправдано със служение. Който със сила се задържа на върха, остава там за кратко, а като падне, може да се спре само на дъното.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Св. Иоан Лествичник казва: „Който се гордее със своите сълзи и в своя ум осъжда онези, които не плачат, той мяза на някой, който е изпросил от царя оръжие против враговете, па вземе, че убие сам себе си“. Ако от покаянието пред Бога или от познаването на безкрайната Божия любов към тебе, сърцето ти се е смекчило, не се гордей пред онези, чието сърце още е твърдо и грубо. Спомни си колко дълго и ти си бил с твърдо и грубо сърце. В една болница лежали седем братя. Един от тях се оправил от болестта, вдигнал се и побързал с братска любов и грижи да послужи на останалите свои братя, та и те да оздравеят. Бъди и ти като онзи брат. Считай всички хора за твои братя, и то като болни братя. Па като почувстваш, че Бог, преди тях, ти е подарил по-добро здраве, разбери, че то ти е дадено по милост, та ти като здрав, да послужиш на другите болни. С какво има тук да се гордееш? Все едно, че една кална локва се е избистрила от само себе си, а не от някой дълбок и чист извор.

БЕСЕДА за радостта след скръбта

Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя и ще се зарадва сърцето ви (Иоан. 16: 22).

Бащата крачи към лобното място, а синовете му плачат около него. И вместо неговите синове да го утешават, той утешава тях. Точно така станало с Господ и Неговите ученици. Крачейки към Своята горчива смърт, Господ повече се опечалил от скръбта на Своите ученици, отколкото от онова, което Му предстояло да претъпи. И Той ги милвал с утехата и окуражавал с пророчеството за новата и скорошна среща. Но Аз пак ще ви видя. Това е пророчеството за Възкресението. Многократно Господ е предсказвал Своята смърт, но като предсказвал смъртта, Той предсказвал и Възкресението. Нему нищо непредвидено не се е случило. Ала Той не го предсказвал за Себе си, а за тях. Те ще имат голяма скръб като с жена, кога ражда, има болки, но се и радва, защото се е родил човек на света – тъй ще бъде и с тях. В тяхното съзнание Христос Господ не бил напълно възприеман като Богочовек. Докато те го познават само като страдалец и смъртен човек, докато Го познават само частично – дотогава ще траят родилните мъки в техните души. А като Го видят отново възкръснал и жив, чудотворящ и всесилен, владетел на всичко, що е на небето и на земята, мъките и скръбта ще престанат и в техните сърца ще настане радост. Защото тогава Христос ще бъде в тяхното съзнание напълно възприет като Богочовек и те тогава ще Го възприемат в пълнота и цялост. Чак тогава за тях Той ще е напълно близък.                                                                                                                                           Тъй и ние, братя, само частично ще познаваме Господа, докато Го познаваме само от [времето на] Неговото рождение до смъртта Му на Голгота. Напълно ще го познаем тогава, когато Го познаем като Победител на смъртта, като възкръснал.

Господи всепобедни, помилуй ни и ни зарадвай с Твоето възкресение, както си помилвал и зарадвал Твоите ученици. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски