Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 285994 Постинги: 1249 Коментари: 0
Постинги в блога от 06.04.2018 г.

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 МАРТ

 

Разсъждение

 

Веднъж авва Даниил и авва Амоний пътували. Авва Амоний попитал: „Кога, отче, ще присигнем в килиите?“ ( т.е. да се помолим на Бога). Авва Даниил му отговорил: „Че кой ни отнема Бога? Бог и в килиите, и вън от килиите е същият Бог“. От това се учим на непрестанна молитва, размисъл за Бога и съзерцание на Божиите дела в нас и около нас. Храмът улеснява и усилва молитвата. Така също затвореността и усамотението, по свой начин, улесняват и усилват молитвата. Но който не иска да се моли, няма да го задържат[1] нито храмът, нито килията. Нито пък онзи, който е усетил сладостта на молитвата, ще го отклонят [от нея] нито природата, нито пътуването.

 

БЕСЕДА за верността в страданията и за венеца на живота

 

Не бой се никак от онова, което има да претеглиш… Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота (Откр. 2: 10).

 

Със Своите страдания Господ е облекчил нашите страдания. Той е претърпял най-големите мъки и е излязъл победител; затова Той може и нас да окуражи в нашите малки страдания. Той е страдал и търпял за истината, а ние страдаме и търпим, изплащайки своите грехове. Затова Той може особено много да ни поучи  да изтърпим докрай, както Той, безгрешният е изтърпял. На Него никой от нас не е помогнал в търпението, нито пък е облекчил мъките Му, а Той стои до всеки от нас, когато страдаме, и облекчава мъките и неволите ни. Затова Той има право да каже на всеки страдалец: Не бой се! Не бой се никак от онова, което има да претеглиш  – казва Той, – защото Аз претърпях всички страдания и ги познавам; не съм се уплашил от нито едно страдание, а всички съм ги приел върху Себе Си и всички накрая съм ги победил. Аз не съм ги победил, отхвърляйки ги, или бягайки от тях, а ги приех върху Себе си доброволно и ги изтърпях докрай. Тъй и ти доброволно приеми върху себе си страданията, а Аз виждам и зная колко и до кога можеш да изтърпиш. Ако страданията траят до смъртта ти и даже ти докарат смърт, пак не се плаши; ще ти дам венеца на живота. Ще те увенчая с живот безсмъртен, вечен, в който царувам Аз с Отца и животворящия Дух. Бог не те е пратил на земята да живееш леко[2], а да се подготвиш за безсмъртния живот. Много жалко ще да е, ако Сътворителят не можеше да ти даде по-добър, по-дълъг и светъл живот от този, който е на тази земя, който целият клони към тление и смърт, и който е по-кратък от живота на гарваните. О, братя мои, да се вслушаме в думите на Господа, и всичките ни страдания ще бъдат облекчени. Ако ударите на света ни се струват като твърди камъни, щом послушаме Господа, те ще станат като морска пяна.

Господи Победителю, научи ни на Твоето дълготърпение. И когато отмаляваме, протегни Твоята десница и ни подкрепи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Т.е. не ще му бъдат от полза нито храмът, нито килията (бел. прев.).

[2] В ориг. – угодно (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 163 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                                             Синаксар за Велики петък

 

 

            В светия и Велики петък спомняме светите и спасителни страдания на нашия Господ Иисус Христос, които Той драговолно прие заради нас: заплювания, удари, плесници, огорчения, хули, присмех, лъжлива багреница, тръст, гъба, оцет, гвоздеи, копие, а накрая кръст и смърт. Всичко това се случи в петък. След като бе предаден от Своя ученик за 30 сребърника, Господ Иисус бе отведен вързан първо пред първосвещеника Ана, а тоя Го отправи при своя зет първосвещеника Каиафа. Тук Иисус бе подложен на големи изтезания и поругания. Бе наклеветен от лъжливи свидетели, че щял да разруши Йерусалимския храм, и задето говорел, че е Син Божи. На сутринта Христос бил отведен при римския управител Пилат Понтийски. Той не намерил у Христос никаква вина и бил склонен да Го пусне, но тълпата, подучена от първосвещениците, крещяла: „Разпни, разпни Го!“ Пилат казал: ,,Вземете и Го съдете по вашия закон!“ Те отговорили: ,,Ние не можем да осъждаме никого на смърт. Той трябва да умре, защото прави Себе Си цар!“ Като чул това, Пилат запитал Иисус: ,,Ти цар ли си?“ Христос казал: ,,Аз съм Цар, но Моето царство не е от тоя свят“. Пилат отново бил склонен да пусне Иисус и за да умилостиви народа, заповядал да бият Иисус, след това Го извел отново пред множеството и казал: ,,Ето, Човека!“ Но те още по-силно закрещели: ,,Разпни, разпни Го!“ Пилат отговорил: ,,Вашия Цар ли да разпна?“ На това народът казал: ,,Ние нямаме друг цар освен кесаря. Ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря“. При тия думи Пилат се уплашил. За да спаси Иисус, той прибягнал до едно последно средство - предложил на народа според обичая да им пусне за празника едного от двамата - Христос или един затворник на име Варава. Народът обаче предпочел Варава, а настоявал Христос да бъде разпнат. За невинния божествен Страдалец се застъпила жената на Пилат, но и това не помогнало. Народът все повече настоявал Христос да бъде осъден на смърт. Като не можал да устои срещу искането на народа, Пилат си умил ръцете и казал: ,,Невинен съм за кръвта на тоя Човек; вие му мислете!“ Юдеите отговорили: ,,Нека кръвта Му падне върху нас и нашите деца!“ Тогава Пилат им предал Иисус да бъде разпнат. Наложили на раменете Му тежък кръст и Го повели към хълма Голгота, намиращ се до самия Йерусалим, където бил разпнат между двама злодейци. Така се изпълнило пророчеството на Исаия, който казва: ,,И към злодейци бе причислен“ (Ис. 53:12).

            Войниците разделили помежду си дрехите Му, а за връхната Му дреха хвърлили жребие, за да се изпълни и друго пророчество, казано за Него (Пс. 21:19). Но не стигало това. Дори и след като приковали Христос на кръста, ругаели Го, казвайки: ,,Уа! Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!“ (Марк 15:29-30). Също и първосвещениците и книжниците Му се присмивали и думали помежду си: ,,Други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме“ (Марк 15:31-32). Дори бездушната природа не останала безучастна към това, което ставало на Голгота. От шестия час до деветия настанал мрак. Когато римският стотник, на име Лонгин, който бил на стража при кръста Христов, видял всичко това, прославил Бога и казал: ,,Наистина този Човек е Син Божи!“ Единият от разбойниците, разпнати заедно с Него, също хулел Христос и казвал: ,,Ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас!“ Другият обаче го смъмрил и казал: ,,Та и от Бога ли не се боиш ти, който и сам си осъден на същото? Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо, не е сторил“. След това казал на Иисус: ,,Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ Иисус му казал: ,,Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая!“ (Лука 23:39-43).

            След това Иисус, като знаел, че вече всичко е свършено, за да се сбъдне Писанието (Пс. 68:22), казал: ,,Жаден съм!“ Войниците натопили гъба в оцет, надянали я на исопова тръст и Му подали да пие. Когато Иисус вкусил от оцета, рекъл: ,,Свърши се! Отче, в Твои ръце предавам духа Си!“ Тогава храмовата завеса се раздрала на две от горе до долу, земята се потресла, скалите се разпукали, гробовете се разтворили и много тела на починали светии възкръснали, и като влезли в светия град, се явили на мнозина (Мат. 27:51-53).

            При кръста Христов стояли майката на Иисус и Мария Клеопова, Мария Магдалина и апостол Йоан, възлюбеният ученик на Господа. Понеже на другия ден бил великият юдейски празник Пасха, за да не останат на кръста телата на разпнатите и да загрозяват празника, юдеите побързали да ги снемат. За да ускорят смъртта на двамата разбойници, пребили им пищялите... А като дошли при Иисус и видели, че Той е вече мъртъв, не Му пребили пищялите, но един от войниците пробол с копие ребрата Му, от които изтекло кръв и вода, за да се изпълнят още две пророчества за Христа: ,,Кост Негова няма да се строши“ (Изх. 12:46, Числ. 9:12) и „Ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“ (Зах. 12:10).

            Същата вечер Йосиф от Ариматея, виден член на Синедриона, таен ученик на Иисус, отишъл при Пилат, за да измоли тялото на Господа, та да Го погребе с подобаваща чест. След като Пилат позволил, Йосиф заедно с Никодим, също таен ученик на Иисус, снели от кръста тялото на своя Учител, помазали го според тогавашния еврейски обичай със смирна и алой, обвили Го в чиста плащаница и Го положили в нов гроб, изкопан в скала в собствената градина на Йосиф.

            Разпятието на Господ Иисус станало в шестия ден на седмицата, в който някога Адам протегнал ръка към дървото за познаване на доброто и злото и чрез което дойде грехът. Сега, в същия ден и час, пак на дърво - Христовия кръст - бе заличена нашата греховна присъда и загладена вината на нашите прародители. Първият Адам чрез своето непослушание въведе смъртта, а вторият Адам - Христос - чрез послушанието към Своя небесен Отец драговолно прие смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8), чрез която победи смъртта и ни дарува живот вечен.

Поради Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас! Амин!

 

 

Категория: Други
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 285994
Постинги: 1249
Коментари: 0
Гласове: 266
Архив
Календар
«  Април, 2018  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30