Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 236405 Постинги: 985 Коментари: 0
Постинги в блога от 09.04.2018 г.
09.04 12:23 - !!!


 ВЪПРОС: Какво е отношението на Православната Църква към римо-католиците?

ОТГОВОР: Като към еретици.

 

Преп. Макарий Оптински

Категория: Други
Прочетен: 173 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 МАРТ

 

Разсъждение

 

„Който замисля зло, в него няма чистота“ – казва св. Симеон Нови Богослов, па и добавя още: „Защото, как може да е чисто сърцето в онзи, който се валя в нечисти помисли, подобно на огледало, потъмняващо от прах?“. Виждаш ли на каква недостижима висота стои Христовата религия над всички останали вери и светски мъдрувания? Който само помисли [да стори] зло, макар и да не прави никакво зло, е виновен пред Бога и пред своята душа. Защото оскърбява Бога, а душата си погубва. Да бъдеш християнин в истинския смисъл, означава да се положат огромни усилия за очистването на своето сърце и своя ум от злите помисли. Какви са тези усилия – за това има здрава наука, която в наши дни е почти съвсем забравена, дори и от християните, [има и] един огромен опит на светите мъже и жени, който потвърждава тази наука. Да очистят себе си от злите и нечисти помисли – този корен на всяко зло, е било целта на великите подвижници, пещерниците и исихастите.

 

БЕСЕДА за християните като царе и свещеници

 

И ни направи пред нашия Бог царе и свещеници; и ще царуваме на земята (Откр. 5: 10).

 

Господ Иисус желае да направи всички хора като Себе си. Като Син Божий Той желае всички хора да бъдат осиновени от Бога. Като Цар Той желае и ние да царуваме с Него. Като Свещеник – да сме Негови съслужители. Като Всесилен – да участваме в Неговата сила. Като Безсмъртен –да участваме в Неговото безсмъртие. Като Свят– да участваме в Неговата святост. Като Възкръснал – всички да сме деца на  Неговото възкресение. Това Господ желаел и затова слязъл на земята, за да ни отдели от животните, да ни издигне над скотския живот и да ни удостои с достойнство над видимите твари, с достойнство, каквото Адам имал в рая преди грехопадението. Заради Своето човеколюбие към хората и за спасителния Си план Господ бил разпнат на Кръст от еврейските първенци, а от нас, християните, той и до днес безброй пъти жъне тръните на неблагодарността и неразумието. Ние се показваме като неблагодарни и като неразумни, когато пренебрегваме и потъпкваме Неговите заповеди. От своите грехове всеки грешник сплита нов трънен венец и го поставя на Неговата света глава. Какво зло ни е сторил Той, та постъпваме така? Кога Той е замислил дори на един от нас зло, та Му отвръщаме със зло? Той слязъл в нашата воняща яма, където сме привикнали на живот със змиите и скорпионите, извлякъл ни нависоко, във висините, в светлина и чистота, в Царството. Той желае да ни направи царе и свещеници, а ние отблъскваме Неговата спасителна десница и се връщаме в ямата със змиите и скорпионите. О, братя, достатъчно и предостатъчно е това Негово унижение и наше самопогубване. Да се хванем здраво за десницата на Спасителя и да тръгнем след Него. Той ни желае доброто. Той ни прави добро. За наше добро Той е пострадал. Той е единственият, единствения наш Приятел, Който не се променя.

Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 МАРТ

 

Разсъждение

 

Когато стане някое чудо, не се смущавай, а се весели. Това е Божи пръст – за награда или за наказание, или за да окуражи Своите верни, или да изведе грешника на пътя на спасението. Хората често сравняват този свят с огнена машина[1]. Като видиш един локомотив или друга парна машина, ти знаеш, че в нея е скрит машинистът. Ако машинистът подаде своята глава, или махне с ръка, или подаде пръчка, или развее кърпа, или ви хвърли писмо, или направи някакъв друг знак, това с нищо не те учудва – нали така? Ти знаеш, че с това не се променя ходът на локомотива, нито пък се поврежда дори и едно болтче[2] в него. Защо тогава невярващите казват, че Бог със Своите чудеса променя хода на световната машина? Защото са тъпоумни. А вярващите се радват на Божиите знаци като дете, изплашено от огнената машина, което се радва, когато подобен нему човек се покаже от машината. О, колко приятно е за нас, когато из тази няма вселена, която бучи около нас, се покаже Някой, подобен нам, и Който ни познава и обича! Когато стане чудо, знай – този Подобен на нас ни приветства и ни казва: „Не бойте се, Аз съм над всичко това!“. Св. Василий Нови вършел много чудеса: с молитва изцелявал болни и виждал съдбата на хората като в отворена книга. Чрез Своя угодник Бог, както винаги, показвал Своята любов и сила към хората. Та вярващите да се утвърдят във вярата, а невярващите да се засрамят и да се обърнат към вярата.

 

БЕСЕДА за скорошното пришествие на Господ

 

Ето, ида скоро (Откр. 22: 7).

 

Невярващите и погубващи душите си ще кажат: „Обещал е преди две хиляди години, че ще дойде, а още не идва!“. Така се подиграват онези, които ще стенат във вечните мъки. А ние, които се подготвяме за радост в Неговото Царство, знаем, че той ще дойде в сила и слава, както е обещал. Ние знаем, че той вече е идвал безброй пъти и се е явявал на Своите верни. Не се ли е явил на Иоан Боговидец, комуто казал тези думи: Ето, ида скоро? Иоан Го видял в сила и слава и почувствал десницата Му върху себе си, когато се уплашил и паднал като мъртъв пред Неговите нозе. Той тури върху ми дясната Си ръка. Не се ли явил на Савел, който преди това дишал омраза към християните, и паднал на земята, когато на пътя за Дамаск видял Господа и чул Неговия глас: Савле, Савле, що Ме гониш? И не е ли е влязъл Той в сърцето на апостол Павел, когато той изповяда: И вече не аз живея, а Христос живее в мене! Не се ли явил на многобройните мъченици и мъченички за Неговото име, за да ги окуражи, изцели и помилва? Не се ли е явил на Антоний Велики, на Теодор Стратилат, на света Марина, на свети Силвестър, на толкова много и много други? Но за какво говорим? Нима след три дни не се върнал от царството на смъртта и не се явил на апостолите? Не се ли е явявал много и много пъти в помощ на Църквата, като възкръснал от мъртвите, и когато Неговите врагове ликували, мислейки, че завинаги са предали Неговата Църква на смърт? Нима не е показал Той Своята сила в Църквата и по времето на Нерон, както и по времето на Константин; по времето на Иулиан, както и по времето на Иустиниан; по времето на арабския гнет, както и по времето на турското и монголското робство над християните? О, верни братя мои, не се лъжете. Той е дохождал много пъти и до ден-днешен дохожда. Към всяка душа, ако не е възпрепятстван от нечистота (ѝ), Той идва. Но всички ние Го очакваме да дойде за последен път в сила и слава. И знаем, че това Негово пришествие е сигурно.

Господи преблагий, преди да дойдеш ни, удостой да познаем Твоето лице и да се засрамим от помраченото от греховете наше лице! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – кола (бел. прев.).

[2] В ориг. – игла (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 119 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 236405
Постинги: 985
Коментари: 0
Гласове: 186
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30