ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА СВЕТОЛИК ДЖ.: ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЕДИН ДУХ
Казваш, че между човешките синове са се възцарили зло и разединение. Ти би искал „всички хора да имат една душа". Разбирам какво искаш да кажеш, въпреки че се изразяваш двусмислено. Когато казваш „една душа", ти имаш предвид „един дух", както е според Светото Писание. Не може всички хора да имат една душа. Всеки човек има своя неповторима душа, която му е дадена, за да се грижи за нейното спасение. Възможно е обаче един и същ дух да живее в мнозина и дори във всички хора по света, стига само те да поискат това. Както приемаме, всеки със своите очи, една и съща слънчева светлина, или дишаме, всеки със своите гърди, един и същ въздух, така всички можем да бъдем осветявани, оживотворявани и движени от един и същ дух - от Дух Светии.
За първите християни е писано, че са били единодушни, но това не означава, че са имали една душа, а че са били напоени, изпълнени със сила и осветени от един и същ Дух Светии, Същият, Който е слязъл във вид на огнени езици върху апостолите на Петдесетница: „Дух Светии, светлина и живот, Дух на премъдрост и разум, Бог и боготворящ, Огън, от Огъня изхождащ"1. Този Дух Небесният Отец дава на ония, които Му искат, както е казал Спасителят (Лук. 11:13).
Има хора, които могат да бъдат обединени и с помощта на злия дух, като например разбойниците, престъпниците, лихварите и грабителите. Но единството им означава, че те заедно бързат към обятията на вечната смърт. А ние нека бъдем едно в Светия Дух; това единение ще ни даде светлина, сила, доброта и Вечен Живот. Затова помоли се и ти на Светия Дух, както цялата Църква Му се моли отвека, да просвети всички нас, близки и далечни, и да ни помогне:
Царю Небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота: ела и се всели в нас, все още враждуващите жители на Балканите, и внеси мир помежду ни; Ела и се всели в нас, най-бързите подражатели на чужди заблуди и пороци, и ни очисти;
Ела и се всели в нас, съедини ни, стопли ни с херувимското боголюбие и братолюбие на великите балкански светци и герои. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 МАЙ
Разсъждение
Несъмнено, телесното здраве е дар Божи. Но телесното здраве не е най-голямото благо на този свят, както [често] казваме и пишем. Защото, каквото и да е телесното здраве, то е временно; а онова, което е временно, не може да се нарече най-голямо благо за човека. Постоянните ценности са по-драгоценни от временните. А непреходните ценности се вписват в рамката на духовното здраве. О. Иоан Кронщадски пише: „Ах, и сам аз чувствам, че когато съм напълно здрав и не изнурявам себе си с труд, тогава аз умирам духовно, тогава нямам в себе си Царството Божие, тогава ме овладява моята плът, а с плътта – и дяволът“.
БЕСЕДА за разкриването на Божията благодат през вековете
За да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат (Ефес. 2: 7).
С пророчески дар пророкувал апостол Павел за изобилието на благодатта, която през вековете ще се излива върху човешкия род. Онова, що е пророкувал апостолът, ние, които живеем почти 20 столетия след него, можем да проверим [сбъдването му] във вече отминалите хилядолетия. Както кошерите се изпълват с полезни медоносни пчели, така всички векове от Христа до днес са изпълнени с благодатни мъже, жени и девици. О, какво изобилие на Божията благодат се е изляло върху безброй души, които преди това били грешни, а след това станали свети! О, какво изобилие на Божията благодат се е изляло върху мъже и жени, които преди това били слаби и страхливи, и които след това смело изповядали Христа Господа и радостно пострадали за Него! О, какво изобилие на Божията благодат, през вековете и във вековете, се е изляло върху прости и неуки, които след това станали истински мъдреци и духовни генерали на верните Христови войски! А помислете, братя, колко ли още скрита святост, неизвестна жертвоготовност, незаписана храброст, невъзхвалена добродетел са утаени в недрата на двадесетте християнски века! Когато всичко това се разкрие, всичко, което е било в миналите векове и в онези, които ще настъпят до края на времената, тогава и ангелите, и хората ще се удивят от неизказаното изобилие на благодатта Божия. Тогава и самият апостол Павел ще трябва да извика: „Макар и да съм бил апостол, словата ми са били слаби да изкажат цялото неизмеримо изобилие на Божията благодат, която човеколюбиво се е изляла върху света“.
О, Пресвета Троице, човеколюбиви Боже наш, въздигни сърцата ни, та непрестанно да славим и възхваляваме превеликото изобилие на Твоята благодат. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
