Старците казваха: „Братя, наставлявайте чедата си, за да не станат те вашето наказание“.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако целия ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърди, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целия твой живот е напоен със пот и сълзи за достигане на правдата и истината - радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог, точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. „Както хората знаят - казва св. Нил Сорски, каква тежест може да носи коня, каква магарето, каква камилата, и според това ги тварят според техните сили; както грънчарят знае, колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени - как Бог не ще да знае, на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.

БЕСЕДА за спасението на душата като край на вярата

Края на вашата вяра - спасението на душите ( 1 Петр. 1, 9 )

Какъв е краят на вярата, братя? Спасението на душата. Каква е целта на вярата? Спасението на душата. Какъв е плода на вярата? Спасението на душата. Ние, значи, не сме във вярата заради вярата, а вярваме заради спасението на нашите души. Никой не пътува заради пътя, а заради някого, или заради нещо, което го очаква в края на пътя. Никой не хвърля въже във водата, в която някой се дави, заради въжето, а заради удавника - за да го спаси. И вярата Бог ни я е дал като път, в края на който пътниците ще получат спасение на своите души. Като въже Бог е подал вярата, на нас давещите се в тъмните води на греха, невежеството и порока, та с помощта на вярата да спасим душите си.                                                                                               

Това е предназначението на вярата. Който знае, каква е цената на човешката душа, и какво означава спасение на душата, той трябва да признае, че на този свят няма нищо по-потребно и по-полезно от вярата. Търговецът, който носи в глинено гърне скъпоценен камък, грижливо и внимателно съхранява гърнето, крие го и го бди над него. Дали заради гърнето търговецът полага толкова труд и грижа? Не заради гърнето, а заради скъпоценния камък, който е в гърнето. Целият ни земен живот е като глинено гърне, в което е скрита една неизплатима скъпоценност. Тази скъпоценност е нашата душа. Гърнето е евтино, ала скъпоценността си е скъпоценност. Трябва да имате вяра първо - в скъпоценността на човешките души; второ - в бъдещата светлина и живот на душата в Царството  Божие; трето - в живия Бог, който очаква да му върнем душата, която Той ни е дал; четвърто - във възможността душата да погине в този свят. Който има пред очи, това четвъртото, той ще знае да пази душата си, и още ще знае, че спасението на душата е края на неговия път и целта на неговото вярване, плодът на неговия живот, смисълът на неговото пребиваване на земята, и оправдание на неговите страдания.                                        

Ние вярваме заради спасението на нашите души. Който има истинска вяра трябва да знае, че вярата е заради спасението на душата. Който мисли, че неговата вяра служи за нещо друго, а не за спасение на неговата душа, нито има истинска вяра, нито познава скъпоценността на своята душа.

О, Господи преблагий, Ти Си ни дал светла и победоносна вяра, Ти я укрепи и запази в нас, та непосрамени да застанем с чисти и светли души пред Твоя Съд. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски