ТУК ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ СРЕЩНЕТЕ С ЧАСТ ОТ ТВОРЧЕСТВОТО НА СВ. НИКОЛАЙ, ЕП. ЖИЧКИ И ОХРИДСКИ, В ПРЕВОД НА РУСКИ.
2. От авва Исаия
Ако странстваш заради Господа, не се събирай с местни жители и не влизай в общение с тях, защото тогава за теб би било по-добре да останеш с роднините си по плът. Ако вземеш килия на непознато място, не пускай при себе си много приятели - достатъчен е един за в случай на заболяване. И не пропилявай ползата, която произтича от странничеството. А тръгнеш ли да живееш някъде, не бързай да се настаняваш да живееш в килия, докато не проучиш особеностите на живота там. Дали там няма да ти пречи нещо: грижи, прекомерен покой, приятели? Защото ако си разсъдлив, бързо ще разбереш, живот ли те чака там или смърт.
Така или иначе, странничеството е подвиг, превъзхождащ всички останали, особено ако сам изоставиш всичко свое и отидеш на друго място, като пазиш вярата и надеждата съвършени, а сърцето - непоколебимо против собствените пожелания. Защото от всички страни ще те наобиколят бесове и ще започнат да те плашат с изкушения, пълна бедност и тежки болести. Ще започнат да ти внушават: „Ето, ще се окажеш в такова и такова положение. Какво ще правиш без приятели и познати?“ И благият Бог ще те изпитва, за да проявиш ревността си и любовта си към Него.
А ако все пак се уединиш в килията си, бесовете ще посеят в теб и други коварни помисли. Ще ти казват: „Нима само странничеството спасява човека, а не спазването на заповедите?“ - и ще започнат да ти припомнят за такива, които общуват със света и роднините си. „И какво - ще кажат те, - нима те не са Божии раби?“ Ще ти внушат мисли за различието в климата, ще породят в сърцето ти страх от трудности и други неща в същия дух, за да те вкарат в униние.
Но злобата им е безсилна, ако в сърцето има любов и надежда. Стремежът ти към Бога ще проличи именно ако Го обичаш повече от покоя на плътта. Трябва не просто да станеш странник, а да се подготвиш, да привикнеш към бран с враговете, да се научиш, когато се наложи, да обръщаш в бягство всеки от тях - докато не се избавиш от тях и не достигнеш до покоя на безстрастието.
Брате, ако изоставиш всичко светско и веществено, пази се от беса на унинието. В противен случай поради вътрешно опустошаване и скръб няма да успееш да постигнеш големи добродетели. А тези добродетели са: да не мислиш за себе си, да търпиш грубо отношение и името ти да не се споменава никъде в светските дела. Ако започнеш да се подвизаваш да придобиеш тези добродетели, те ще дадат венец на душата ти. Защото беден е не този, който само видимо се е отрекъл от всичко и няма нищо, а този, у когото няма злоба и който винаги жадува да помни Бога. И придобива безстрастие не този, който има скръбен вид, а този, който се грижи за вътрешния човек и отсича волята си. Той и ще получи венеца на добродетелите.
Трябва навреме да разбереш и тези, които те смущават - защо шумят. Те често вселяват в теб униние с цел без особена причина да си смениш мястото, а после да скърбиш и да съжаляваш за това. А правят това, за да стане умът ти повърхностен и ленив. Но запознатите е лукавството им остават непоколебими и благодарят на Бога за мястото, което им е дал за смирение. Защото смирението, търпението и любовта към трудовете и теготите винаги благодарят. И обратно - нерадението, унинието и любовта към покоя търсят място, където ще бъдат на почит. А всеобщото уважение вреди на чувствата. Те неизбежно падат под робство на страстите и поради задоволеност и гордост губят вътрешната си сдържаност.
ДО ЕДИН ЮНАЧЕН ХЕРЦЕГОВЕЦ, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ БЕЗ
ВЯРА НЯМА ЮНАЧЕСТВО
Дивни са твоите наблюдения, доблестна душо. Без искрена и твърда вяра в Живия Бог няма храброст. А където няма храброст, хората си служат само с лукавство и интриги. Само Гацко, казваш, е дало повече юнаци, отколкото един европейски град. Ами Невесине, ами Дробняци! Всички онези юначни люде, които ти споменаваш в писмото си: поп Богдан Зимонич, Ивица Церович, Иаков Дакович, Стоян Ковачевич и други, са имали детска вяра в Бога и в крайната победа на правдата - проста и чиста, неразядена от съмнения и неопетнена от нечисти сметки. Онези, които се боят от Бога и обичат народа си, не могат да не бъдат юнаци. За тях смъртта е шега. А който не се бои от смъртта, от какво друго може да се бои? Онова, което разказват очевидците за поп Богдан, не може, мисля, да се намери дори в легендарния индийски епос. Той така силно вярвал, че Провидението го пази и че не може да загине, че викал на уплашените си другари: „Скрийте се зад гърба ми". А колко широк бил гърбът на поп Богдан, ти по-добре знаеш, защото си го виждал на живо.
Такова е било тогава времето и от такъв вид - юначеството. На мен ми е много мила твоята искреност и това, че отдаваш дължимото и на храбреците мюсюлмани. Но и между тях се споменават като храбреци само онези, които са вярвали в Бога и са се бояли от Него. По мое мнение, не турската сабя е покорила Балканите и Европа до Виена, а силната вяра на турците. Заедно със силната вяра е вървяла и здрава дисциплина, и доблест. Въоръжени с това невидимо, но и до днес решаващо оръжие, турците са били в състояние да създадат държава от Индия до Будапеща, една от най-големите държави в историята; да я създадат и да я удържат по-дълго, отколкото англичаните владеят Индия. Когато султан Сюлейман със стохилядна армия тръгнал от Одрин срещу Унгария, той издал заповед да бъде отсечена главата на всеки войник, който се осмели да граби или обижда народа в земите, през които преминавали. Както в Стария Завет! Но в лицето на херцеговците и черногорците този храбър азиатски народ намерил достойни съперници във вярата и честта. Толкова по-славни са имената на онези твои земляци, които се боят от Бога и обичат своя народ.
А сега се оплакваш, че след войната героите и героизмът са изчезнали. Това мирновременно поколение ти прилича, казваш, на куп пиявици,
които са се впили в земните наслади, плод от кръвта на балканските герои и мъченици. Но нима войната е престанала? В Книга Иов пише: ,,Човек е във война на този свят”. Преди края на живота си апостол Павел възкликва :,,Добра война воювах”.
Войната не винаги е война с пушки и мечове. Има и друг вид война - за живота и за душата. Тази война се води и сега. Някой се бори с болестите, някой с изкушенията, някой за своето лице и своята чест, някой в защита на слабите и немощните и т.н. А където има борба, там трябва да има и герои. Ако тези герои не са видни навсякъде и от всички, това не означава, че ги няма. Има ги, има ги мнозина. Има ги и в домовете, и по улиците, и в болниците, и по нивите. Защото в живота героизмът не е дял само на генералите, но и на редниците.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЮЛИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Мисълта за смъртта е като леден душ[1], който гаси пожара на страстите. Псалмопевецът казва: Не бой се, кога човек богатее…защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му ( Пслм. 48. 17 – 18 ). Кой няма да се засрами, като види, че понякога и невярващите по-добре разбират нашата земна нищета, отколкото някои християни? Като умрял халиф Саладин, според завещанието му, пред ковчега му вървял глашатай, с копие в ръце, и на копието имало закачена една риза, а глашатаят викал: „Великия Саладин, който завоюва цяла Азия, и накара да треперят от него много държави, и който победи царе, ето от цялата си слава и от всички свои поданици, не отнася със себе си нищо, освен тази жалка риза.
БЕСЕДА за духовните задължения на пастиря
Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото ( 1 Петр. 5, 1 – 3 )
Ето устава за пастирите на Христовото стадо! В няколко думи апостол Петър е изобличил три страшни страсти, които превръщат пастирите във вълци, и това са - страстта на гордостта (като го надзиравате не принудено ), страстта на сребролюбието (не заради гнусна корист ), и страстта на властолюбието ( и не като господарувате над причта ). В противоположност на тези зли страсти, апостолът е посочил три добродетели, които трябва да украсяват Божия свещеник, и те са - страх Божий ( доброволно (и богоугодно) ), усърдно ( от усърдие ), и с пример (като давате пример на стадото). Този устав, апостолът дал не само като учител, а и като пророк. Защото столетията са показали главно два вида пастири - едните, които се ръководели в управлението на Църквата от своите страсти - гордост, сребролюбие, и властолюбие, и други, които са се ръководели от страхът Божий, усърдието и примерното служение. От онези, първите Църквата е страдала, но не е загинала, докато те погинали. А от тези, вторите, Църквата възраствала, напредвала и сияела в света. Едните са вълци, а другите - пастири. Едните са врагове и на хората и на Бога, другите са приятели и на хората и на Бога. Пастироначалникът Христос ще потърси сметка и на едните, и на другите, за всяка овца, т.е. за всяка човешка душа, и ще заплати всекиму по заслугите му.
За гордостта, сребролюбието, и властолюбието, на така наречените пастири, ще заплати с вечен огън, а за страха Божий, усърдието и примерната служба на истинските пастири – с вечна радост.
О, Господи Иисусе, Пастирюначалнико, помогни на пастирите на Твоето словесно стадо в пълнота да изпълнят заповедта на Твоя свети апостол. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Нколай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – хладен плясък
Най-изумителното чудо на св. Николай в годините на воинстващия атеизъм
