Разсъждение

Отсъствието на завист в светиите е еднакво поразително и чудно състояние. Светиите не само не позволявали завистта да плени техните сърца, ами с все сила се трудели да възвисят своите приятели, а себе си да смирят. Когато веднъж св. Иларион Палестински посетил св. Антоний  в Египет, св. Антоний извикал: „Добре дошъл, Деницо – утринна звездо!“. На което св. Иларион отговорил: „И ти да си здрав,  светли стълпе, който поддържаш вселената!“. Когато хвалили св. Макарий като монах, светията отговарял: „Простете братя, аз не съм монах, а само изглеждам като монах!“. Когато някои казали, че св. Сисой е достигнал в съвършенството св. Антоний, Сисой отговорил: „Ако имах само една мисъл Антониева, щях да съм като огън!“.

БЕСЕДА за Човека, Когото никой не познава

Кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало (Иоан 8: 25).

Господ Иисус Христос е начало на сътворението, начало на обновлението, начало на спасението, начало възкресението и безсмъртната слава. Където в света има желание да се изкорени някое зло, Той е началото. Без Него е невъзможно. Където в света има желание да се стори нещо добро, Той е началото. Без Него е невъзможно. Ако има желание за изкореняване на несъгласието и злобата в семейството, в селото, в града, в целия свят, без Него е невъзможно. С Него трябва да се започне. Има ли желание за въдворяване на добра воля, мир, любов и съгласие в семейството, в селото, в града, в народа, в целия свят, без Него е невъзможно. Той е началото. Защо без Христа не може да се изкорени злото и да се насади доброто? Защото всяко зло е от греха, а греховете само Той може да опрощава. Когато Той и само Той опрости греха, тогава грехът е изтръгнат от корен. А никакво добро не може без Него да се насади, защото у Него е цялата  съкровищница на доброто, всичкото семе на доброто. Той е единственият сеяч на световната нива. Апостол Павел, който е разбирал по-добре това от нас, казва: Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява (Филип. 4: 13), а без Иисуса Христа кой може да започне да се лекува от злото в себе си, да лекува другите от зло и да насажда доброто в себе си, и да насажда доброто в другите? Никой, наистина никой. Затова, братя, ако сме решили да изкореним злото от себе си и от другите, и на мястото на злото да насадим в себе си и в другите доброто, да започнем с началото, т.е. да започнем с Победителя на злото и Сеяча на доброто – с Господ Иисус Христос.

О, Господи Иисусе Христе, бъди ни начало във всяка борба против злото, и във всяко добро дело. На тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЯНУАРИ

Разсъждение

Велико дело е постът, но любовта е по-велика. Ако с поста се прогонват демоните, укротяват се страстите, смирява се тялото, духът се изправя, чрез любовта Бог се вселява в човека. Сам Господ е установил поста като необходим, но любовта е посочил като главна заповед. През първата половина на миналото столетие в Охрид управлявал Джеладин бей, отделил се от султана и станал самостоятелен господар, а Църквата по това време управлявал митрополит Калиник. Джеладин бей и Калиник, макар и с различни вери, били твърде добри приятели, и често си ходели един другимо на гости. Случило се Джеладин бей да осъди 25 християни на обесване. Трябвало да бъдат обесени на Велики Петък. Митрополитът, много разтревожен от това, отишъл при Джеладин бей и го замолил да смекчи наказанието. Докато разговаряли, станало време за обяд и беят поканил митрополита на трапезата да обядва. За храна било поднесено агнешко месо. Митрополитът се извинил, че заради поста не може да остане да обядва и се наканил да излезе. Беят се натъжил и рекъл на митрополита: „Избирай, или да ядеш с мене и 25 човека да не бъдат обесени, или, ако не ядеш, да бъдат качени на бесилката“. Митрополитът се прекръстил и седнал да обядва, а Джеладин отменил смъртното наказание на осъдените.

БЕСЕДА за недоуменията на маловерните

Какъв[1] е Тоя, та и ветровете, и морето Му се покоряват? (Мт. 8: 27).

Така се питали апостолите, още не познавайки Господа Иисуса, а виждайки как укротява бурното море и ветровете. Какъв е Тоя, та и ветровете , и морето Му се покоряват? Това е Онзи, Който е сътворил ветровете и морето. Какво чудно има, значи, че Неговите собствени творения го слушат? Брадвата не е ли послушно оръдие в ръцете на онези, които са я направили? Господ всичко е сътворил със Слово, затова и всичко се покорява на Неговото Слово. Кой е Този, братя? Това е Онзи, същият, Който преди това е повдигал ветровете и ги е укротявал, и Който е карал морето да бушува и го е обуздавал. Това е Онзи, същият, Който и днес постъпва така. Като Човек Той стои пред хората и запрещава на бурния вятър и бушуващото море, за да премахне хорската заблуда, че ветровете и морето се движат и смиряват от слепия случай или някаква зла сила, завинаги да им открие истината, че разумната и добра Сила на Сътворителя по Своя Промисъл управлява и заповядва на всички стихии. „Кой е Този?“ – се питали апостолите. Този е безгрешният Син Божий, о, свети апостоли, Чието Име вие ще понесете по целия свят, и за Което Име ще бъдете мъчени и заклани като агнета от вълци. Кой са вълците? Онези, дето мислят, че вятърът сам от себе си се движи и морето от само от себе си се вълнува и утихва. О, свети апостоли, които питахте и получихте истински отговор, и истината възвестихте на целия свят, молете се за нас, та ние и всички да се просветим с тази истина.

О, Господи всеумни и всесилни, умири ветровете на греха и утеши бурята на нечистите и недостойни наши страсти. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг.  – Кой е? (бел. прев.).

Евангелие за покаялия се Закхей

Лк. 19: 1 – 10,  Зач. 94

       Който иска да види Христа, трябва духом да се издигне високо над природата, защото Христос е по-голям от нея. Една висока планина се вижда по-добре отколкото долината. Закхей бил нисък на ръст, но обзет от желанието да види Христа, се качил на едно високо дърво.

       Който иска да се срещне с Христа, трябва да се очисти, защото се среща със Светията над светиите. Закхей бил покрит със сребролюбие и коравосърдечност, но при срещата си с Христос побързал да се очисти с покаяние и дела на милосърдието.

       Покаянието е оставяне на всички неправедни пътища, по които са ходили човешките нозе, човешките мисли и желания, и тръгване по новия път – по Христовия път. Но как ще се покае грешният човек, докато в сърцето си не се срещне с Бога и не се засрами от себе си? Преди ниският Закхей да види Христа с очите си, той се срещнал с Него в своето сърце и се засрамил от всички свои дела[1].

       Покаянието е болка от самоизмамата, в която грешният човек дълго се люшкал, дълго, предълго, всъщност, докато не почувствал болка от нея. Но тази болка води до отчяние и самоубийство, ако с нея не са свързани срамът и страхът от Бога. Само тогава тази болка от самоизмамата не е убийствена, а лечебна. Блаженият Августин най-напред почувствал убийствената болка от самоизмамата, която щяла да убие и душата, и тялото му, ако бързо не го били обзели срам и страх от Бога.

       Покаянието е внезапно виждане на собствената проказа и вик за лекарство и лекар. Както чернокос човек, който дълго време не се е поглеждал в огледалото, и когато застане пред него, изненадано вижда, че целият е побелял. Така и неразкаялият се грешник дълго мисли и твърди, че той има здрава и безгрешна душа. Докато един ден неочаквано отвори духовните си очи и не съгледа цялата си душа в проказа. Но как ще види проказата на душата си, ако не погледне в огледалото? А кое е това огледало? Христос е това огледало, в което всеки се вижда такъв, какъвто е. То е единственото огледало, дадено на човечеството, за да се оглеждат хората и да видят какви са. Защото в Христос, като в най-чисто огледало, всеки вижда себе си болен и грозен, но освен това вижда и своя красив първоначален образ, какъвто е бил, и какъвто трябва пак да стане. И грешният Закхей, външно здрав и добре изглеждащ, като узнал Христос, видял страшната проказа върху себе си и изпитал страшна болка, за която нямало друг лекар на земята освен Христос.

       Покаянието е начало на лечението от самоволие, начало на покорството на Божията воля. Живеейки по собствената си воля, човек скоро пада от своето царско достойнство в обора на животните и бърлогата на зверовете. Човек не означава самоволие; човек, истинският човек, значи пълна покорност на висшата воля, на всевиждащата и непогрешима Божия воля. Своеволните са в жилищата на безумието и стенанията, в жилищата на най-голямата тъмнина и скърцане със зъби. Техните тела са тъмнина и скърцане със зъби. Самоволието отваря вратата за незаспиващите червеи, които гризат и душите, и телата на грешниците. Покаянието е откриването на тези червеи вътре в себе си. Олеле, как толкова червеи се навъдиха в мене?! Ох, кой ще ме очисти от толкова гадните червеи?! Така вика ужасеният грешник, когато се отворят очите му и види онова, което живее в него.

       Днешното евангелско четиво описва един каещ се грешник – ниския Закхей, който се изкачил нависоко, за да види превисокия Христос; който се очистил чрез покаянието, за да срещне пречистия Христос; и който чрез силата на всесилния Христос се излекувал от душевната проказа, сребролюбието и коравосърдечието. Мнозина грешници Господ обърнал в каещи се, мнозина изгубени намерил и спасил; повикал много заблудени и ги върнал на правия път; но Провидението искало в Евангелието да се запишат само няколко примера с покаяли се и то онези, които са типични и поучителни за всички човешки поколения. Примерът с апостол Петър показва повтарящото се падение поради страх от хората и повтарящото се покаяние поради Божията любов. Примерът с жената грешница посочва проказата на блудството и изцелението от тази проказа. Примерът със Закхей разкрива проказата на сребролюбието и изцелението от тази проказа. Примерът с покаялия се на кръста разбойник доказва силата и спасителността на покаянието и за най-големите престъпници дори и в смъртния им час. Всички тези примери на покаянието, което води към живота, са изпълнени с надежда. Всички те са образци на покаяние, които са ни показани нам, та и ние, според своето греховно състояние, да узнаем и изберем пътя и начина на собственото си спасение.

Но има и погубващо, и смъртоносно разкаяние, безнадеждно и самоубийствено. Такова било разкаянието на Иуда предател. Съгреших, че предадох невинна кръв. …и отиде, та се обеси (Мат. 27: 4 – 5). Такова разкаяние, което води към отчаяние и самоубийство, не е християнско благословено разкаяние, а сатанинско озлобение срещу себе си, срещу света и живота.

Но да се спрем на удивителния пример на покаянието на ниския Закхей, за което говори днешното Евангелие:

       След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Ииеуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Това станало по времето, когато Господ извършил и друго едно чудо в Иерихон, а именно – когато възвърнал зрението на слепия Вартимей. Защото и това, което Господ сторил със Закхей, едва ли е по-малко чудо от изцелението на слепия. Той отворил телесните очи на Вартимей, а на Закхей – духовните. На Вартимей премахнал слепотата на очите му, а на Закхей премахнал слепотата на душата му. На Вартимея отворил прозореца, за да види Божиите чудеса в материалния свят, а на Закхея е отворил прозореца за Божиите чудеса в небесния, в духовния свят. Чудото с Вартимей е изтълкувано чрез чудото със Закхей. Отварянето на телесните очи трябва да послужи за отварянето на духовните очи. Всяко чудо, което Господ е сътворил, е имало преимуществено своя духовна цел, която се състояла главно в това да се отворят духовните очи на човечеството, та да види Божието присъствие, Божията сила и Божията милост. Тази цел частично е постигната, да кажем, при изцелението на десетте прокажени, защото само един от тях, изцелил се телесно, се изцелил и духовно, и се върнал да благодари Господу (Лк. 17: 12 – 20). Но за слепия Вартимей, както и в повечето други случаи, тази цел е постигната напълно. Прогледнал, по думата Господня, с телесните си очи, слепият Вартимей веднага прогледнал и със своя дух, защото веднага познал Божието присъствие, Божията сила и Божието милосърдие – И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога (Лк. 18: 43). И не само слепият Вартимей прогледнал, а и мнозина други, виждайки сътвореното от Господа чудо над Вартимей, прогледнали духовно; защото е казано: И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала. Вероятно това чудо е повлияло и на митаря Закхей да се отворят духовните му очи. Без съмнение той трябва много да е слушал преди това за чудните дела и чудната личност на Господ Иисус, за да се породи в него едно такова непреодолимо желание да Го види, та трябвало чак да се промъкне през тълпата на по-високите от него хора и освен това да се покатери на дърво, само и само да осъществи своето желание. Митарите са смятани за твърде грешни и нечестни, защото, като вземали данък от народа за държавата, те немилосърдно надвземали от него в своя полза. Затова митарите били поставени заедно с езичниците (Мат. 18: 17). А щом митарите имали такава лоша слава, каква ли е била репутацията на един техен началник? Един такъв началник с лоша слава бил и ниският Закхей. Бил и богат, т.е. бил презиран и му завиждали. Презрение и завист – това са двете вечни притискащи стени, между които се провира душата на един богат грешник. Но в грешника Закхей се пробудил човекът Закхей, който въстанал срещу грешника в себе си, и с всичката си сила затичал напред и [се изкачил] нависоко, за да види Христа, да види безгрешния Човек, за да види своя неомърсен, пречист първообраз. Качил се, значи, човекът Закхей, на чаталесто разклонено смокиново дърво край пътя, по който трябвало да мине Господ.

       Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. От тези думи проличава, че не Закхей първи видял Господ, а Господ – него. Погледнал нагоре, видял го и го заговорил. Със Своето духовно зрение Господ видял Закхея много по-рано, а със Своите телесни очи го видял, като дошъл на онова място. И макар че Закхей се измъкнал от тълпата и се покачил на дървото, Господ го видял преди това на земята между масата народ, а не той – Господа от високото дърво. О, как всевиждащ е Господ Бог наш! Той ни вижда и когато ние не се и досещаме за това. А когато ние Го търсим, прави всичко възможно да го намерим и видим. Той стои близо до нас и ни гледа. Винаги Той първи ни вижда, а не ние Него. Когато ние мислено устремим своя поглед към Него, търсейки Го, желаейки само Него, тогава Той ще ни се покаже и ще ни повика по име, та да слезем от високите и опасни скали на плътското мъдруване и да влезем в своето сърце – с молитвен ум в своето сърце – в истинския наш дом. Тогава Господ ще каже на всекиго от нас: Днес трябва да бъда у дома ти. Защото, когато човешкият ум слезе в сърцето, и вътре в сърцето се изкъпе със сълзи [на покаяние], стремейки се към живия Бог, тогава сърцето ще стане място за среща на Бога и човека. Това е вътрешният, или духовният, смисъл на този случай.

       И той бързо слезе и Го прие с радост. Как да не бърза [да се отзове] на гласа, който възкресява мъртви и спира ветровете, бесновати смирява и вкаменените сърца разтапя в сълзи? Как да не приеме Онзи, Когото искал само отдалеч да зърне? И как да не се радва с неизказана радост, като вижда Него в своя дом, в който никой, освен поканените грешници, не се осмелявал да влезе. Но когато Господ милва, така милва. Но когато Господ дарява, така дарява. На отчаяните рибари препълва мрежата така, че тя се раздира, хиляди гладни хора насища в пустинята тъй обилно, че остават много кошници с къшеи; на болните, които молят за помощ, дарява не само телесно здраве, но и духовно; на грешниците не опрощава само едни грехове, а други да задържа, а им опрощава всичките. Навсякъде царско благородство, царска милост и царски разкош при даряването! Така е и при този случай: Закхей желаел само да Го види, а Той не само позволил да бъде видян, а бърза първи да се обърне към Закхей, та и влиза под покрива на неговия дом. Така постъпва Господ. А ето как постъпват обикновените грешни хора, самохвалците, самозванците и честолюбците:

       И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. О, човешко нещастие, произлизащо от това, че езикът е по-бърз от ума! Озлобени в душите си и с разслабен ум, тези хора викат, подиграват се и роптаят, преди да размислят за намеренията на Господ Иисус и за възможната  промяна в сърцето на грешния Закхей. По своето тесногръдо разсъждение те мислят, че Господ влиза в Закхеевия дом, защото не знае какъв грешник е Закхей. Така фарисеите, заради своето ограничено разсъждение, съдели и за онзи случай, когато Господ позволил на една жена грешница да измие нозете Му: Да беше пророк Тоя, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница (Лк. 7: 39). Така съдели, така и днес съдят всички онези човеци, които мислят с плътски ум и оценяват хората по външност, а не познават дълбините на Божието милосърдие, нито човешките сърца. Много пъти Христос е казвал, че е дошъл на този свят заради грешниците, а най-вече заради най-големите грешници. И както лекарят не отива при здравите, а посещава болните, така и Господ не отишъл при здравите, а при болните от греха. В Евангелието не е казано, че при този случай Господ свърнал в къщата на някой праведник в Иерихон, а всъщност пожелал да се отбие в дома на грешния Закхей. Не постъпва ли така и всеки разумен лекар, когато влиза в болницата? Не отива ли той най-напред при постелята на най-тежко болния? Цялата земя представлява една огромна болница, препълнена с болни, заразени от греха. Всички хора, в сравнение със здравия Христос, са болни; всички са немощни в сравнение с Христовата сила; всички са грозни в сравнение с Христовата красота. Ала между хората има болни и по-болни, немощни и по-немощни, грозни и по-грозни. Първите се наричат праведници, а вторите – грешници. Но небесният Лекар, Който не дошъл на земята за забавление, а за бързото лечение и спасение на заразените, бързал първо да окаже помощ на най-тежко заразените. Затова Той е ял и пил с грешниците; затова е позволявал на грешниците да плачат пред нозете Му; затова е влязъл и под покрива на грешния Закхей. Впрочем, този Закхей ни най-малко не бил най-заразеният човек в Иерихон. Неговото сърце изведнъж се променило и той, всъщност, в този миг станал много по-здрав, много по-голям и много по-добър праведник от всички роптаещи присмехулници. Защото той се разкаял за всичките си грехове и неговото сърце изведнъж се изменило. А че сърцето му се изменило, доказва всичко онова, което последвало: А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Кой искал това от него? Никой. Кой го обвинявал за присвояване на чуждо? Никой. Самото присъствие на пречистия и безгрешен Господ Закхей почувствал като обвинение и самото присъствие, без думи, без изповед и обяснения, го подтикнало към тази крачка. Каещото се сърце се разбира с Бога без думи. На каещия се Бог скоро открива какво трябва да прави. Щом сърцето на човека самт се разкае заради своите грехове, Бог веднага, със Своята сила, го подбужда да принесе плод на покаяние. Още свети Иоан Предтеча е разкрил на хората целия метод на истинското покаяние: Покайте се (Мат. 3: 2)! И веднага след това: Сторете, прочее, плод, достоен за покаяние (Мат. 3: 8)! Ето грешника, който бързо усвоява целия този метод и го прилага! Само като чул за Господ, Закхей се разбунтувал против самия себе си, а като Го видял, той искрено се погнусил от своята греховност. А сега, когато преблагият Лекар му оказва такова внимание и влиза в неговия дом, той принася плод на покаяние. Той знае своята основна болест и ето, веднага употребява и най-необходимото лекарство против тази болест. Закхеевата болест е сребролюбието; милосърдието е лекарството за тази болест. Още древните са казали: Който обича сребро, на сребро няма да се насити (Еклис. 5: 10). Закхей обичал парите и прекарал целия си дотогавашен живот, събирайки по всякакъв, и най-вече по грешен, начин пари. Това е болест, която неудържимо влачи човека в пропастта. Това е огън, който, колкото повече се разгаря, богатството все по-силно се увеличава. Няма такова количество пари, което може да засити сребролюбеца. Както огънят не може да каже: „Не хвърляйте повече дърва в мене, стигат ми“, така и страстта на сребролюбието не може да каже: „Стига!“. От тази страст човек не може сам, със собствената си сила, да се спаси. Единствено Божието присъствие, което внася срам и страх в човешкото сърце, а покрай срама и страха още и разбирането за нещо по-добро от златото и среброто, може да я угаси. Без Христовото присъствие Закхей би преживял своя грешен живот, както всички други митари, и би умрял презиран, проклинан и забравен. Нито някога името му би се споменало в Евангелието на земята, нито в Книгата на Живота на небето. Но присъствието на живия Господ съживило неговата душа, дотогава умъртвена от страшното сребролюбие, и го направило нов човек, прероден[2] и възкръснал от мъртвите. Това е безсмъртно поучение за всички хора, че никой от смъртните не може да се спаси от своята греховна болест без помощта на Господ Иисус.

        Но вижте по какъв начин Закхей изповядва своя грях. Той не казва: „Господи, аз съм грешен човек!“. Нито пък казва: „Моята болест е сребролюбието!“. Не, а принасяйки плод на покаяние, той вече изповядва и своя грях и своята болест. Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси! Не е ли това ясна изповед, че богатството е неговата страст? И ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Не е ли това отново ясна изповед, че неговото богатство е спечелено по грешен начин? Преди това той не казал: „Господи, грешен съм и се кая!“. Това той мълчаливо изповядал на Господа в своето сърце и Господ мълчаливо приел неговата изповед и неговото покаяние. За Господ главното е човекът да признае в сърцето си и да изповяда своята болест, и да завика за помощ с езика си. Защото езикът може и да излъже, ала сърцето не лъже. Вижте по-нататък как Закхей обезвъзмездява за своите грехове и какви усилия прави от своя страна, за да излезе на светлина от злокобната сянка на сребролюбивата страст! Той веднага предлага половината от своя имот на сиромасите – той, който милвал всеки добит динар и го криел от очите на хората; той, който никога не бил познал насладата от даването! Но това не е всичко. Той впряга своите сили, за да поправи и заглади сторената неправда на хората, и предлага да плати четворно всекиму, от когото е взел нещо несправедливо. Моисеевият закон е много по-лек към грешниците спрямо това, което Закхей налага на себе си. В Моисеевия закон се казва: Ако мъж или жена стори какъв-годе грях против човек и чрез това извърши престъпление против Господа, и стане виновна оная душа, то нека изповядат сторения си грях и да върнат напълно онова, за което са виновни, и да прибавят към него петата му част и дадат ономува, спрямо когото са съгрешили (Числа 5: 5 – 6). Така било предписано за онези, които признават своя грях. Признавайки своя грях, Закхей трябвало, значи, според закона да върне всекиму, от когото нещо е взел, толкова, колкото е взел, и да добави още една пета. Но Закхей постъпва към себе си по-строго от закона; към себе си той иска да приложи онази част на закона, която се отнасяла към крадците и измамниците, които не признавали своята вина, но били заловени на местопрестъплението; той иска четирикратно да заплати всекиму, ако нещо го е ощетил. (Изход 22: 1). Така всеки истински каещ се постъпва милосърдно към другите и немилосърдно към самия себе си.

       Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама. Това бил отговорът на Господ Иисус към ниския Закхей за неговото сърдечно покаяние, за неговата духовна радост и за принесения плод на покаяние. Следващите заключителни слова: Понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото – били Христовият отговор на тесногръдите мъдреци и роптаещите [хора], които се сърдели на Христос, задето влязъл в дома на грешника. Докато минавали по улицата край Закхеевата къща, докато негодували и викали против това „неприлично“ посещение, дотогава Господ мълчал и чакал. Какво чакал? Чакал напълно да се разкрият нечовеколюбивите сърца на роптаещите и сърцето на каещия се Закхей; оставил демона на злобата да достигне до върха на своето ликуване, та за всички да стане ясна и очевидна неговата гибел. Такъв е методът на Божията победа. Бог никога не бърза при първата среща със злото да покаже неговата слабост и Своята сила, а изчаква, докато злото се издигне в своята надменност до облаците, па тогава с един Свой дъх го превръща в нищо. Такова е нищожното зло пред Божията сила, та ако Бог не би допускал злото да расте, докато може, па тогава да изяви Своята сила, на хората никога нямаше да им е ясно величието на силата Божия. Пуснал на воля, на Голгота, адските и земните сили [на злото], Всемогъщият веднага след това показал, чрез Своето Въскресение, и на ада, и на земята Своята невиждана сила. Със същия метод Господ си служи и при този случай със Закхей. Той спокойно влиза в Закхеевия дом; кресливите крещят, роптаещите роптаят, присмехулниците се присмиват, но Той мълчи и върви. Той влиза в Закхеевата къща; самозваните праведници остават вън пред прага на дома на грешника – от страх да не се осквернят; и отново кресливците продължават още по-силно да крещят, ругаещите да ругаят и пресмехулниците да се присмиват. И така, триумфът на злобата достига своя връх. Всички онези, които крещят, ругаят и се присмиват, са повече от уверени, че имат пълно право, и че Христос греши; че те познават добре грешника Закхей, а Христос не го познава; че те се държат здраво за Закона, а Христос, като пристъпил прага на дома на грешника, е престъпил Закона; че те не позволили да бъдат измамени, а Христос е измамен. От това логично за тях заключение Христос нито е истински Учител, нито Пророк, нито пък Месия; защото, ако е всичко това, или нещо от това, Той щял да знае кой е Закхей и не би влязъл под неговия покрив. Значи, ние, иерихонците, днес сме уловили Иисуса Христа в клопка и ние сега ще спасим света от едно самозаблуждение, че Той е Месия и Божий Син! Това е триумф; това е победа; това е издигане на злото до облаците. А през всичкото това време Закхей израства все по-добър и по-нов човек. А Господ не обръща внимание на  пъстрата и озлобена тълпа, а на обновеното Закхеево сърце; спокойно стои и чака всичко това да свърши и тогава ще започне да говори. А когато злобата стигне до облаците, и когато от старото грешно сърце падне твърдата плесен, тогава Закхей отваря уста и изговаря пред всички неочаквани от никого, освен от Христос, думи: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси. Не е ли това неочакван гръм, който разгонва надменните облаци? Защо сега изведнъж, вие, иерихонци, замлъкнахте? Защо не продължавате да крещите, да ругаете и да се присмивате? Защо думите ви заседнаха в гърлото? Кой се е измамил – Христос или вие? Кой по-добре познавал Закхея – вие или Христос? Кой е по-голям праведник – вие или Закхей?

       Колко милостив и кротък е Господ! Като беззлобен агнец той и при този случай стои между хората, озлобени от невидимите вълци. И как е спокоен и сигурен в Своята победа, сега, както и винаги! Как спокойно очаква Своя ред! А като идва Неговият ред, Той първо изцелява[3] болния, заради когото се отбил от пътя в неговия дом: Днес стана спасение на тоя дом. С тези думи небесният Лекар уверява болния, че е оздравял и е готов да бъде пуснат от болницата между здравите. Слепотата е свалена от неговата душа, както от Вартимеевите очи, и той може сега свободно да върви по пътя на правдата и милостинята. Но за да бъде това уверение ясно и за всички онези, които стояли наоколо, Господ добавя: Защото и този е син на Авраама. Истински син на Авраам, по дух и истина, а не само по име и по плът като останалите, които се хвалели със своето произхождение от Авраам единствено по име и по плът! Авраам бил човеколюбив, богобоязлив, гостоприемен, несребролюбив, верен, кротък и радостен в Божия Дух. Такъв, ето че станал и ниският Закхей. Авраам, заради своите високи добродетели, станал духовен родоначалник на всички праведници. Затова, ето и Закхей, чрез покаянието, станал истински негов потомък, негов син по дух. Господ казва това за утеха на Закхей, а на неговите обвинители – за размисъл. И за тези, последните, добавя: Понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. Т.е. да потърси именно онези грешници, които никой не търси, а всички отхвърлят, и да спаси именно онези, които и светът, и те сами себе си смятат за изгубени. Защото великият Герой не слязъл от небето да спаси леко настиналите, а преди всичко прокажените, слепите, бесноватите, разслабените, и да възкреси мъртвите от гробовете. На друго място Господ казва: Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние (Мат. 9: 13; I Тим. 1: 15). О, братя, знаете ли, че и ние сме грешници, заради Които Героят Господ е слязъл на земята? Неизказана любов към нас Го е довела от небето на земята да потърси изгубените и да спаси грешните. О, погледнете на ниския Закхей, който, заради желанието си да види Господа, станал велик. Ето, и сега Господ се приближава към нас, както някога към Закхей, заобиколен от маса народ, безчислена маса от праведници и от ругаещи. Цялата, от две хиляди години насам, човешка история гърми след Него, около Него и застава пред нас. Нима не чувате тътена и гърмежите? Това е цялото минало, минаващо пред вас и около вас. А между многомилионната маса върви смиреният Господ Спасител. Побързайте и се покачете нависоко, та да видите Господа. Всичко останало, което е било, и което е, не е тъй достойно за гледане. Оставете калния път, по който сте газили досега, и се качете на високо дърво, а Той несъмнено ще дойде до вас. О, преблажен е оня, когото ще го повика най-сладкият глас, от чиято сладост и ангелите се опиват!

       Наистина, покаянието е първото стъпало на стълбата, която води в Царството Божие. Никога никой не е успял да стъпи на второто стъпало, докато най-напред не стъпи на това, първото. В пустотата на този живот покаянието е първото и единствено правилното чукане по небесните двери. Вие можете с пръсти да чукате колкото искате по стените на един дом; никой няма да ви чуе и никой не ще ви отвори. Но чукайте по вратата и вратата ще ви се отвори. Покаянието е чукане не по стената, а по истинската врата, която води към светлина и спасение. Който се покае истински и пожелае да влезе в дома на своя Отец небесен, той вече е започнал да чука по единствената врата, през която може да се влезе в този дом.

       Сребролюбието заслепява. Единствен Христос дава зрение на слепите. Сребролюбието прави човека саможив и го оковава в робски вериги; Христос извежда самотника от самотата и го въвежда в обществото на ангелите, освобождава роба и го прави свободен. И на всички каещи се, които се изкачват нависоко, за да Го видят, той се показва; а комуто се покаже, нему се откриват и показват всички тайни на небето и на земята, и всички безчетни и неизменими блага, които Бог още от сътворението на света е приготвил за онези, които Го обичат.

       Затова, слава и хвала на нашия Господ и Спасител, Иисус Христос, заедно с Отец и Дух Светий – единосъщна и неразделна Троица, сега и всякога, и вовеки веков. Амин.

Автор – Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – пътища (бел. прев.).

[2] Не става дума за физическо прераждане, а за нравствено (бел. прев.).

[3] В ориг. – обръща (бел. прев.).

Разсъждение

Най-голямото съкровище на една държава са светите люде, които живеят в нея. Сравнено с това благо, всяко друго благо е като нищо. Благочестивите християнски царе гледали на светите люде като на най-велико Божие благословение. Свети цар Константин Велики казвал: „Благодаря на Господа Иисуса, че в моето време ни даде три божествени светила – блажени авва Антоний, авва Елений и авва Евхин“. Преди съдбоносната за Русия Куликовска битка благочестивият княз Димитрий Донски с помощниците и воеводите си отишъл в Радонежката гора да потърси преподобни Сергий и да изпроси неговите молитви пред Бога. И макар князът да бил подготвил войската за освободителна война против татарите, повече се уповавал на молитвите на един свят човек, отколкото на многолюдната войска и оръжието.

БЕСЕДА за недоуменията на помрачените от греховете

 Кой е Тоя, дето и грехове прощава? (Лк. 7: 49).

Така се питали непокаялите се грешници: Кой е Тоя? Това е Онзи, Който най-много чувства и усеща жилото на човешкия грях; върху Когото попадат като плесници всички човешки грехове. Това е Онзи, Който някога в рая виждал безгрешния човек; Онзи, Който е сътворил човека безгрешен, и Който Сам е безгрешен от века и до века. Да прости може само Онзи, Който може и да възмезди. Силният човек въздава възмездие, слабият – ненавист. Ако ти можеш да отвърнеш на нанесения удар и не отвърнеш, това още не означава, че си простил, докато не изкорениш корена на гнева от сърцето си. Велик е само Господ, който може да възмезди и да опрости; велик е в правдата, защото ще въздаде на непокаялия се грешник, велик е и в милостта, защото ще опрости на покаялия се. О, да знаеха хората силата на опрощаването на греховете! Виж, когато на слепия били простени греховете, той прогледнал; на глухият – той прочул; на гърбавата – тя се изправила; на кръвотечивата – тя оздравяла; на безумния – разумът му се възвърнал; на обсебеният от дявола – той се освободил; на блудницата – тя се очистила; на мъртвият – той оживял! О, колко е ужасна веригата на греха! Колко тежки вериги са многото грехове! Тези вериги не се развързват с грешни ръце. А когато пречистата ръка на Господа се докосне до тях, те от само себе си се развързват и разпадат. Когато гласът на Чистия се допре до тях, те се разпадат. И от погледа на Чистия се разпадат. Та даже и от мисълта на Чистия се разпадат тези грозни вериги на греха. Кой е Тоя, дето и грехове прощава? Този, грешници, е пречистият Господ, и поради чистота  – Всемогъщ.

Пречисти и всемогъщи Господи, освободи и нас от оковите на греха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Думите на Спасителя, за които ти питаш, гласят: “Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят цар­ството Божие, дошло в сила”.Според някои лъжливи тълкуватели на Евангелието Сам Господ е мислел, че краят на света ще настъпи още по времето на онова поколение, така че някои от присъствалите там ще го доживеят и видят. Така говорят онези, които винаги виждат своята глава  на Христовите рамене.

Но Христос казва: „няма да вкусят смърт, докато не видят Царството...”, което означава, че те все пак трябва да умрат телесно. Следователно ясно е, че горните думи не се отнасят до края на света и до всеобщото виждане на Царството Божие в онзи ангелски свят. Тук Спасителят говори за Небесно­то Царство, дошло като сила на Светия Дух, което прониква от онзи свят в душите на праведниците още тук, на земята, преди да вкусят смърт. Когато чрез покаянието човек се очисти от всяка скверност, тогава в неговата душа слиза свише силата на Божия Дух и той усеща Царството Божие в себе си, Ще попиташ: как го чувства? „Като правда и мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14:17). Чувства го още като вътрешна, духовна сила по думите на съ­щия апостол: „Царството Божие е не в думи, а в сила” (1 Кор. 4:20). И още - като необикновена небесна светлина, защото Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, „Той Същият озари сърцата ни” (2 Кор. 4:6). А когато човешката душа се изпълни с правда и мир, и радост, и сила, и свет­лина, тогава човек, възхитен, вика като някой, който е намерил съкровище на нивата си: Авва Отче! Синът Божи е понизил Себе Си и е слязъл между хората, за да ги направи синове Божии. А понеже „Вие сте синове - пише Божият благовестител - Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!” (Гал. 4:6). Това значи, че тези, които приемат в себе си същия Дух, Който е бил в Иисус, Сина Божи, стават по милостта и  благодатта на Всевишния Божии сродници, чеда Божии.

Но как така, ще попиташ, Царството Божие влиза в нас и пак ние ще влезнем в Царството Божие? Това е съвсем просто. И въздухът влиза в нас, и ние в него. И светлината влиза в нас, и ние в светлината. И далечният аромат на полски цветя влиза в нас, и ние в него. Така е и с Царството Божие. То идва при нас и влиза в нас още по време на нашия земен живот. А когато се разлъчим с този свят, ние влизаме в Царството Божие. Когато четем „Отче наш", ние казваме: „Да дойде Твоето Царство!", т.е. Ти заедно с Твоя Дух да  се вселиш в нас и да се възцариш в душите ни като в Свое Царство.

Казаното дотук се отнася за всички християни, които се потрудят и из­молят от Бога да се всели в тях Царството Божие, понеже Господ е казал тези думи и пред апостолите, и пред стеклия се народ. Но конкретно на апос­толите тези Христови думи пророчески сочат за Неговото Преображение, което по думите на Теофилакт Български е било „образ на бъдещата небес­на слава, т.е. на онази слава, в която ще пребивават праведниците... и как­то Христос при Преображението чудно е заблестял като мълния, по същия начин ще заблестят и праведниците". Апостолите Петър, Иаков и Иоан са били тези „някои", които са видели и почувствали Христовото Преображе­ние на Тавор. Това са също и всички апостоли, които на Петдесетница са видели и почувствали как Царството Божие чрез Светия Дух слиза върху тях от небето във вид на огнени езици.

Христос нека те благослови и нека ти даде да почувстваш Царството Божие в сила още в този живот и в твоето смъртно тяло. Да почувстваш и да възвестяваш на своите братя радостната вест за Царството Божие, за цар­ството на живота, светлината и вечната радост.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Заблуждават сами себе си онези, които самоуверено казват, че познават хората и не ще позволят на никого да ги измами. Кой може да знае какъв дух има в човека, освен един Бог, Който знае тайните на сърцето? Даже и великите светии са се лъгали в хората. Тъй например св. Василий Велики гледал като на доверен човек един лицемерен еретик и го защитавал от многото обвинители, докато накрая сам се уверил в неговата лъжливост и горчиво се разочаровал. Св. Григорий Богослов бил покръстил един философ на име Максим и толкова го обикнал, та го приел в дома си и на трапезата си. А този Максим бил зъл и лукав и след известно време, чрез интриги и подкупи, издействал от някои цариградчани вместо св. Григорий да бъде признат той за Цариградски патриарх. Когато това голямо изкушение преминало, след голям смут, някои укорили св. Григорий как тъй могъл да държи при себе си най-големия си враг? „Не сме виновни ние – отговорил светителят, – ако не виждаме нечие зло. Единствено Бог знае скритите тайни на човека. А нам със закон е заповядано да откриваме с отеческа любов сърцето си всекиму, който идва при нас.“ Добрият човек не може с лекота да види лошотията в лошия.

БЕСЕДА за това Кой е Христос

За кого Ме мислят човеците? (Марк 8:  27).

Ето, братя, скоро ще станат 2000 години, откакто Господ Иисус поставил този въпрос на Своите ученици. Оттогава до днес този въпрос е поставен пред всяко човешко поколение, всеки бял ден и тъмна нощ; и всяко поколение човешко, и всеки бял ден, и тъмна нощ е трябвало да дадат някакъв отговор на този въпрос. Този въпрос е въпрос на живот и смърт и неговият отговор е живоносен или смъртоносен. Ти си Христос, Синът на Живия Бог – отговорил апостол Петър. И този отговор бил одобрен, и похвален от Господ Иисус. За кого днес хората мислят Христос. Едни, като евреите, говорят, че Той е нарушител на закона и самозван Месия. Втори, заедно с Пилат, казват, че не могат да видят[1] истината в този Човек. Трети казват, заедно с апостолите, че Той е Христос, Синът на Живия Бог, Спасителят и Изкупителят на човешкия род от греха и смъртта. Възкръсналият и Възкресяващият, Живият и Животодавецът. И ние, всички кръстени в името на Света Троица, изповядваме заедно с апостолите и светата апостолска Църква, Която със Своя съборен глас така изповядва Христа Господа.

О, Господи, единородний Сине Божий, помогни ни, та през всички дни на живота си да вярваме с нашето сърце и с устата си да Те изповядваме като Бог и наш Спасител, като Сила Божия и Божия Премъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – да стигнат до (бел. прев.).

Разсъждение

В днешно време често се чува родителите да казват: „Искаме да осигурим живота на нашето дете! Затова премного се трудим, събираме богатство, често и неправедно, учим нашето дете да знае кое служи за най-голяма телесна сигурност и материална полза“. И това го правят, наричащи себе си християни! Те постъпват така, защото техните разбирания за живота и истинското подсигуряване на живота са погрешни. А ето какво направила една истинска християнка за истинския живот на своя син: преди смъртта си Ефросиния казала на своя син, Климент Анкирски: „Стори ми чест, сине мой, и мъжествено застани зад Христа, и го изповядвай твърдо и непоколебимо! Надявам се, о мое сърце, че скоро ще се увенчаеш с венец на мъченичество за моя чест и за спасение на мнозина… Не се плаши нито от заплахите, нито от меча, нито от раните, нито от огъня. Нищо да те не раздели от Христа, но гледай към небето и оттам очаквай велика, вечна и богата награда от Бога. Бой се от Божието могъщество, страхувай се от Неговия Съд, трепери от Неговото всевиждащо око, защото, който се отрече от Него, ще наследи неугасим огън и незаспиващ червей. Нека това да ми бъде наградата от тебе, сине мой сладки, за мъките от раждането и трудовете за твоето възпитание – да се нарека майка на мъченик… Приетата от мен кръв не щади, но я пролей, та с това и аз да получа почест. Предай тялото си на мъки, та от това и аз да се зарадвам пред нашия Господ, като че и аз самата съм пострадала“.

БЕСЕДА за най-прозорливия от пророците

Защо мислите лошо в сърцата си? (Мaт. 9: 4).

Когато Господ пожелал да отправи укор към фарисеите и книжниците, дотогава те не били убили никого, не били измамили или ограбили. И не само това, до този час те и с дума не били оскърбили никого. Защо тогава Господ ги укорява, като дотогава те не били извършили никакъв грях, нито с дело, нито с дума. Защото замисляли зло. И злата мисъл е грях. Това е голяма новост, която Христос донесъл в света. Всъщност лошата мисъл е извор на грях, на всеки грях, защото преди човек да каже или стори нещо грешно, е помислил нещо лошо. Мисълта е причина за греха, останалите грехове са само следствие. Който желае да унищожи тези, вторите, трябва да изкорени онези, първите. Който иска да спре изтичането на водата, трябва първо да пресуши изворите. Нека никой, значи, да не се оправдава; не съм грешен, защото не съм убил никого, нито ограбил, нито осквернил, нито излъгал. Виж, ние сме изпълнени с мисли за убийства, за грабеж, за оскверняване и измами! Ако не сме извършили грях на дело, то е само по Божия милост и поради [препятстващи] външни обстоятелства. Ако Бог допусне и да се случи сгода, бихме извършили всички онези грехове, за които сме си помислили. Змията не е отровна само когато ухапе някого, и когато не хапе никого, отровата е в нея. Не само, значи, помисълът е грях, той е извор на греха, начало на греха, семе и корен на греха. Ето защо всевиждащият и всезнаещ Господ укори онези, които мислеха лошо. Защо мислите лошо в сърцата си?

О, всевиждащи и всезнаещи Господи, помогни ни да очистим нашето сърце и ум от злите помисли, та така и нашите дела и слова да са чисти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Милосърдието винаги е било характерно за истинските пастири на Христовото стадо. Св. Иоан Златоуст в своите славни беседи нищо не е изтъквал и хвалил толкова много, както милосърдието. Св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски, плакал всеки ден, когато не е имал повод да окаже някому милост. Св. Павлин заслужено е наречен Милостиви, защото наистина бил милостив в пълния християнски смисъл на тази дума. Веднъж, когато вандалите ограбили Нола, същевременно взели в робство много хора. Една вдовица, чийто единствен син бил взет в робство от вандалския княз Рига, отишла при своя епископ и плачейки, поискала от него пари, за да плати откуп за своя син. Нямайки никъде нищо, епископ Павлин се облякъл в дрехи на обикновен човек и казал на вдовицата да го заведе при княза и да го замени с нейния син. Князът освободил вдовишкия син, взел Павлин и го завел в Африка, където Павлин служил като княжески градинар, докато Божият Промисъл не го освободил и върнал с останалите роби в Нола.

БЕСЕДА за ангелското състояние на светиите

Но ония, които се сподобиха да получат оня свят..., и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели (Лк. 35: 36).

Така говори Онзи, който знае, Който е видял, и Който не може да се измами. В какво още има да се съмняваме повече, братя? Това свидетелство е по-ясно от бял ден и от диамант по-твърдо,  и по-драгоценно от всички блага на този свят; то е свидетелство, че ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите…, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели. А какви са ангелите? Те са същите ангели, които са се явили навремето на Авраам и помагали на хората, същите те и днес се явяват и помагат. Не са умрели, а са живи; не са остарели, а са млади. Те са същите, които са видели Адам в Рая, и ще видят последното възкресение, Съдът и Царството на светиите. Подобни на ангелите са праведниците. Апостолите и пророците, светителите и мъчениците живеят и днес, ще живеят вечно и повече не могат да умрат. Стотици и хиляди години да преминат, те повече не ще могат да умрат, нито да остареят, те са като ангелите. Че праведниците ще бъдат увенчани с безсмъртие, на нас Господ ни е свидетелствал и с горните думи, и със Своето собствено възкресение ни го е показвал, и чрез прославянето на светиите доказал. О, братя мои, да се пробудим и потрудим само да се удостоим да придобием онзи блажен свят!

О, възкръснал и безсмъртен Господи, помогни ни да се удостоим с Твоето безсмъртно Царство, в Което Ти царуваш с Твоите ангели и светии вовеки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

Разсъждение

Православната Църква притежава неизчерпаемо богатство от доказателства за живот след смъртта. Да посочим тук един от безбройните примери, който едновременно показва, че човешките души живеят и след телесната смърт, и че доброволното послушание води към блажено безсмъртие. Когато св. Теодосий Велики основал манастира, в началото имало в него само седем монаси. За да ги утвърди добре в помненето на смъртта, наредил да се изкопае един гроб. Когато гробът бил готов, Теодосий, заобиколен от седемте монаси, застанал над гроба и казал: „Ето деца, гробът е готов! Има ли между вас някой, готов за смъртта, та бъде погребан в този гроб?“. Един от тях, Василий по име и свещеник по чин, паднал на колене и поискал от Теодосий благословение да умре. Теодосий наредил за Василий да се извършат помени и панихиди; третини, деветини и четиридесетница, както е обичаят за мъртвите. Когато се свършило четиридесетдневното поменаване, Василий, напълно здрав, легнал и умрял. На четиридесетият ден след неговото погребение Василий се явил една сутрин между братята в църквата и пеел заедно с тях. Най-напред го видял само Теодосий и се помолил Богу, Бог да отвори очите и на останалите. Всички братя погледнали и видели Василий между себе си. Един брат, Летий, от радост разтворил ръце и искал да прегърне Василия, но той изчезнал. Чул се само Василиевият глас: „Спасявайте се отци и братя, спасявайте се!“.

БЕСЕДА за Божието всезнание и промисъл

А вам и космите на главата са всички преброени (Мaт. 10: 30 ).

И космите на главите ви, братя, са преброени, а какво остава за дните на живота! Не бойте се, значи, че ще умрете преди отреденото време, нито пък се надявайте, че ще можете да продължите живота си и с един ден без волята на Онзи, който брои и мери. Това съзнание да ви научи на кротост и страх Божий. И космите на главата ви са преброени, камо ли вашите страдания на земята! Не бойте се, че страдате извънмерно, още по-малко се притеснявайте, че страданията ви ще бъдат забравени и незачетени от Онзи, който всичко вижда. Това съзнание ще ви научи на търпение и доверие към вашия Творец и Промислител. И космите на главата ви са преброени,  а какво остава за вашите приятели и врагове на земята! Не бойте се, че ще имате повече приятели и повече врагове; нито пък се страхувайте, че вашите неприятели ще ви завладеят, нито се надявайте, че вашите приятели ще ви защитят. Само се старайте да имате Бога за приятел и не се страхувайте от нищо. Вижте, Той е единственият ваш Приятел, Който винаги ви обича.

О, благи Господи, мъдри Промислителю, Който на всичко знаеш броя, мярката и времето, прогони от нас всеки страх, освен страха от Тебе. Та чрез този страх от Тебе да добием чиста и свята любов към Тебе, Творче и Добротворче наш. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 Разсъждение

Християнската вяра единствена в света има една определена и никога непроменяща се мярка за ценностите. За това как тя мери и разпределя ценностите, ясно говори св. Златоуст: „Нещата – казва той – имат трояко значение: едни са добри и не могат да бъдат лоши; например, такива са целомъдрието, милостинята и подобните тям; други са лоши и никога не могат да бъдат добри – например развратът, безчовечността, жестокостта; трети пък веднъж са тъй, друг път иначе, според отношението на онези, които ги ползват“. След това този божествен учител обяснява, че както богатството и бедността, свободата и робството, властта и болестите, та и самата смърт, спадат към тези неутрални неща, които сами по себе си нито са добри, нито лоши, но биват и тъй, и инак според отношението на хората и според начина им на употреба от хората. Защото, ако богатството е добро, тогава всички богати хора биха били добри, а всички бедни лоши; но впрочем, ние всекидневно се уверяваме, че както има добри и зли богаташи, така има добри и лоши сиромаси. Това също може да се приложи към здравите и болните, към свободните и поробените, към ситите и гладните, към онези, които са на власт и на подчинение. Дори и смъртта не е зло, защото „чрез смъртта мъчениците станали по-щастливи от всички“.

 БЕСЕДА за познанието чрез творението

Който иска да върши волята Му, ще разбере дали учението Ми е от Бога (Иоан 7: 17).

Ползата от доказване с човешка логика и думи, че Христовото учение е от Бога, е малка. Най-бързият и най-надеждният начин да се узнае нейната истинност е да се върши волята Божия така, както я известил и разкрил Христос. Който я върши, той ще я разбере. Ако плачеш по Бога, ще узнаеш каква утеха е Бог. Ако си милосърден, ще узнаеш Божието милосърдие. Ако твориш мир, ще узнаеш колко ти прилича названието „Божи син“. Ако прощаваш на хората, ще узнаеш как Бог прощава на тебе. Никой, никога не може да разбере, че Христовото учение е от Бога, освен онзи, който изпълнява волята Божия, защото само изпълнението на Божията воля, изпълнението на Божиите заповеди е ключ за отключване на Рая, в който се съзерцава Бог. За този ключ за разбиране на Свещеното Писание и всички тайни на Откровението св. Василий пише: „Необходим е чист живот, за да се разбере онова, което е скрито в Свещеното Писание“. Какво още Господ иска от нас, когато ни учи, че чрез изпълнение на Неговата воля достигаме до познание на Неговото божествено учение? Просто иска с дела да се уверим в божествеността на учението Му. Той желае ние да се уверим не по най-лекия начин, а по по-трудния, т.е. не само със слушане, а и с изпълнение, защото, който се увери по по-лекия начин, по-лесно се разколебава и разубеждава, а който се увери по труден начин, трудно се разколебава и разубеждава. Затова, братя, да се потрудим да изпълняваме волята Божия, та да познаем Бога и да спасим своята душа.

О, Господи всемъдри, помогни ни със силата на Твоя Свети Дух да изпълняваме Твоята света воля. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Светиите на Църквата колкото били милосърдни и снизходителни към човешките немощи, толкова строго били неотстъпчиви и непреклонни относно изповядването на истинските догмати на вярата. Така св. Николай Мирликийски, на първия вселенски събор, с ръка ударил Арий. Св. Антоний оставил своята пустиня и отишъл в Александрия открито да изобличи Арий. Св. Евтимий, бидейки много притесняван от царица Евдокия и лъжепатриах Теодосий, не можейки повече да им въздейства със слово, напуснал манастира и се отдалечил в пустинята; по неговия пример постъпили всички известни монаси. Евтимий останал в пустинята, докато лъжепатриархът бил свален и Православието било утвърдено. А когато в Иерусалим, от името на царя, вървяла много силна агитация против IV-ия [вселенски] събор, състоял се в Халкидон, и когато целият народ бил уплашен от еретиците, тогава св. Теодосий Велики, вече обременен от старостта, като безстрашен Христов войник отишъл в Иерусалим, влязъл във Великата Църква, застанал на амвона[1], направил знак с ръка към народа и казал: „Ако някой не почита четирите вселенски събора, [като] както и четиримата евангелисти – да бъде проклет!“. (До това време били свикани само четирите вселенски събора.) Всички богомолци[2] били ужасени от тези думи; никой от еретиците не посмял да възрази против словата му.

БЕСЕДА за единствената Светлина в тъмнината

Аз съм светлината на света (Иоан 8: 12).

Откакто свят светува, никой не се е осмелил да изкаже тези думи. Имало е и има хора, които казват: „Аз нося светлина!“, ала никой никога не е се е осмелил да каже: Аз съм светлината! Единствено Господ е могъл да изрече тези думи смело и уверено. Неговият кратък живот на земята и Неговата дълга история от почти 2000 години напълно са оправдали тези думи. Той е истинска Светлина, Правда и Живот. Той е истинската Светлина, защото чрез Себе Си разкрил истината, истинското естество на Бога и истинското естество на човека, както и отношението на човека към човека, отношението на човека към Бога и отношението на Бога към човека. Небе и земя ще преминат, но Неговите думи няма да преминат, защото небето и земята са сътворени по Неговото Слово, а Неговото Слово е от Него и с Него вовеки, и не ще да премине. Той е Светлина на Правдата, защото е показал силата на Правдата и безсилието на неправдата. Той показал в ярка светлина онова, което е казал, онова, що е сторил, и онова, което преживял и претърпял между грешниците. Той разкрил това и чрез Своята Църква през изминалите 20 столетия, и чрез безбройните светии на правдата и мъченици за правдата. Правдата е от Бога и през дългата и историческа линия [не била и] не може да бъде победена; неправдата е от безсилни същества; тя, с триумфалното си знаме стремглаво се покачва на крепостната стена, но също тъй бързо се свлича в гроба.

Той е Светлина на живота; Неговите думи осветяват живота; Неговите дела осветяват живота; Неговата победа осветява живота; особено Неговото Възкресение, като най-ясно слънце, с ярка светлина осветява живота и прогонва смъртта като немощна сянка.

О, Господи Иисусе, най-светла Светлина, Слънце на истината, Слънце на правдата и Слънце на живота, огрей нас грешните и недостойните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св, Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на стълбичката (бел. прев.).

[2] В ориг. – слушатели, слушащи (бел. прев.).