Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 256710 Постинги: 1097 Коментари: 0
Постинги в блога от 02.01.2018 г.


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Като от неугасим пламък светите мъченици били обзети от Христовата любов. Тази любов облекчавала страданията им и смъртта правила сладка. За свети Игнатий св. Златоуст говори: „Той с такава лекота съблякъл от себе си тялото си, както някой съблича от себе си дрехата си. Пътувайки за Рим, на смърт, Игнатий се боял само от едно, именно, да не би някак християните да го възпрепятстват от мъченичеството за Христа, било с молитвите си към Бога, било по друг, външен начин. Затова непрестанно ги молел – и писмено и устно – да не правят това. „Простете ми – говорел той, – аз знам кое ми е полезно. Сега почвам да ставам Христов ученик, когато не желая нищо от видимото или невидимото, само за да достигна Христа. Нека дойдат върху мене всички дяволски мъчения: огън, кръст, зверове. Посичане, одиране, трошене на костите, разкъсване на цялото тяло – само да добия Иисуса Христа. По-добре е да умра за Христа, отколкото да царувам до края на земята… Моята любов е прикована на кръста и в мене не пламти любов към каквото и да е в света“. Когато бил въведен в цирка, той се обърнал към народа с думите: „Граждани на Рим, знайте, че не съм осъден за някакво престъпление, и не съм осъден на смърт заради някое беззаконие, но заради моя Бог, от Чиято любов съм обзет, и Когото ненаситно желая. Аз съм Негова пшеница и зъбите на зверовете ще ме смелят, та да бъда чист Негов хляб“. Когато зверовете го изяли, сърцето му, по Божи Промисъл, останало между костите му, и когато неверниците разсекли сърцето на светителя, видели вътре написано със златни букви името: „Иисус Христос“.

 

 

 

БЕСЕДА за Давид

 

 

Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа... Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем (II Сам. 12; Пс. 41).

 

Цар Давид съгрешил пред Бога, но се покаял и Бог му простил. Голям бил царският грях, но още по-голямо било покаянието му. Виновен бил пред Бога за два тежки гряха: за прелюбодейство и за убийство, но след като Божият пророк Натан го изобличил, с болка извикал: Съгреших пред Господа!  Изповядал, значи, своя грях и се покаял горко и прегорко. Съкрушено се молил на Бога, плачел, постял, лежал на земята и смирено понасял ударите, които Бог пратил нему, на неговия дом и на неговия народ заради неговите грехове.

В своите покайни псалми казал: Аз пък съм червей, а не човек (Пс. 21: 7). От гласа на моите въздишания кости ми прилепнаха о плътта ми (Пс. 101: 6). Не спя (Пс. 101: 8). Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам (Пс. 101: 10). Коленете ми изнемощяха от пост (Пс. 108: 24). Ето истинско покаяние, ето истински каещ се. Не закоравял в греха и не паднал в отчаяние. Надявал се на Божията милост и непрестанно се каел. И Бог, Който обича каещите се, се смилил над този каещ се, който е пример за подражание. Бог му простил и прославил повече от всички израилски царе, дал му превелика благодат, та да изпее най-хубавите покайни молитви и да предскаже идването в света на Спасителя на света и то от неговото коляно [неговия род]. Виждате ли, братя, колко е дивна Божията милост към каещите се!

Толкова драг станал каещият се Давид на Бога, че Бог не се срамувал да вземе върху Себе Си тяло от неговото семе. Блазе на онзи, който не закоравява в греха, и на онзи, който не пада в отчаяние заради греха. Покаянието спасява и от едното, и от другото зло. Господи милостиви, смекчи сърцата ни чрез сълзите на покаянието.

На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове: 0


 Който е строг към себе си е снизходителен към ближните, а който е снизходителен към себе си е строг към ближните

Свт. Антоний (Смирницки)

Категория: Други
Прочетен: 75 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ДЕКЕМВРИ

 

 

Разсъждение

 

Дали може с вярата да се преместват планини (Мт. 17: 20)? Несъмнено може; и още повече може – с вяра може да се подтикне и сам Бог към милосърдие спрямо нас,  грешните. В омиритския град Афар повечето жители били евреи. Св. Григорий се трудел да ги приведе в християнството. Тогава евреите предложили на св. Григорий и на цар Аврaмий диспут за вярата и ако те (евреите) бъдели победени, всички щели да преминат в Христовата вярата. Няколко дена, в присъствието на няколко хиляди души – евреи и християни, продължил диспутът. Като видели, че ще бъдат победени с непобедимите Григориеви аргументи и доказателства, поискали по някакъв начин Григорий да им покаже Христос жив, така, че те да го видят със собствените си очи жив, и тогава щели да повярват. Имайки, заради чистото си сърце, голямо  дръзновение пред Господа, св. Григорий коленичил, обърнат на изток, и почнал пред всички да се моли на Бога. Когато свършил молитвата, земята се затресла, ударил гръм. От изток се задал един светъл облак, пламтящ като огън и с блестящи лъчи, започнал леко да се спуска към земята, към мястото, където се били събрали хората. Посред облака стоял човек с неописуема красота, c лице необичайно сияещо и одеждата му, като че ли била изтъкана от мълния. Той се движел върху облака, докато не дошъл над самия епископ Григорий. Всички го видели в слава и невиждана красота и от страх паднали по лице на земята. Григорий възкликнал: Един свят, един Господ, Иисус Христос, во славу на Богу Отца. Амин. Тогава от облака[1] се чул към евреите глас: „По молитвата на епископа ви изцерява Разпнатия от вашите отци“.[2] И светлият облак полека се отдалечил, така като и бил дошъл. После евреите се кръстили.

 

БЕСЕДА за Самуил

 

 

За това дете се молих и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих; и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа (1 Цар. 1: 27–28).

 

От Бога бил измолен и на Бога бил посветен Самуил, водачът на израилския народ.
Блажената Анна, бездетната му [дотогава ] майка, със сълзи и жертви го измолила от Бога. И него единствения, най-голямото ѝ богатство, дала от най-ранно детство да служи на Господа. Мъдрата майка не смята своите деца за свои, а за Божии. Божии са и когато Бог ги дава, Божии са, и когато Бог ги взима, но най-много са Божии, когато майка им сама ги посвещава на Бога. Божият дар се връща на Бога като дарение. Защото ние нищо нямаме свое, за да го дадем Богу, освен онова, което сме получили от Него. Малкият Самуил живеел при храма, между покварените синове на свещеник Илий, но не се покварил. А Господ не искал да се яви на грешните старци, но се явявал на това чисто дете… Защото Самуил изпълнявал волята Божия и не остана ни една негова дума неизпълнена (1 Цар. 3: 19). И Самуил, от младини до старост, бил съдия на народа, и не сторил нищо лошо, нито на Бога, нито на хората. Бог му дал сила, та пророкувал и вършел чудеса: победил всички Божии и народни врагове; и помазал двама царе – Саул и Давид. А когато остарял, призовал народа и попитал дали някога, някому е причинил насилие, или от някого взел подкуп. А народът в един глас отговорил: Ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел[3] (I Цар. 12: 4). Ето, такъв е, който от Бога бил дарен и на Бога дар е даден, и който растял с Божието благословение и с майчиното благословение. Нека майките да се възползват от примера на блажена Анна. Нека съдиите и народните водачи да се възползват от примера на праведния Самуил.

     О, светий и пресветий Господи, благий и преблагий, отвори нашата душа, да видим Твоята святост и благост, за да се покаем за своите грехове[4]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – славата Господня (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – „Заради епископската молитва вас ви изцерява Разпнатия от вашите отци“ (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – нито нещо си взел от нечии ръце (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – от своята злоба (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 256710
Постинги: 1097
Коментари: 0
Гласове: 234
Архив
Календар
«  Януари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031