Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 288410 Постинги: 1252 Коментари: 0
Постинги в блога от 08.01.2018 г.
 

ЗА ПОЗНАВАНЕТО НА ХРИСТОС

 

Радвали сте се много, че синът Ви е завършил висше образование в чуж­бина и се е дипломирал с отличие като пръв между първите. Но скоро болка - малка, като от убождане с игла - споходила Вас и съпругата Ви. В деня на вашата кръстна слава, когато сте запалили празничната свещ, той, Вашият учен и преучен син, се засмял презрително. След това излязъл от къщи и се върнал чак когато славата завършила. Наистина нищо не казал -само се засмял, но този негов смях Ви открил пустотата в неговата душа. Вие и Вашата съпруга сте се спогледали и болка пронизала сърцата ви. Оттога­ва насам все повече се убеждавате, че душата на Вашия син няма духовен център, няма нравствени основи. Страхувате се да говорите с него за това, защото чувствате, че той вече малко Ви презира и отхвърля всички Ваши житейски принципи. Затова желаете да му пиша аз. Ето, отзовавам се на Вашето желание и пиша:

Млади човече, позволи ми да ти разкажа една история. Двама прия­тели били принудени да се разделят и да се заселят в различни градове, далеч един от друг. След дълго време се срещнали отново. Разказвали си взаимно за градовете, в които живеели. Но единият от тях не искал да вярва на своя приятел. Той горделиво налагал мнението си за другия град, който никога не бил посещавал. Разбира се, това огорчило при­ятеля му и той замълчал. Това сте ти и твоите родители. Ти си живял в града на Знанието, а те - в града на Добротата. Сега ти им разказваш за своя опит, натрупан в града на Знанието, те те слушат и вярват на твои­те думи. Но когато те ти предлагат своя опит от града на Добротата, ти презрително се смееш и ги набеждаваш в лъжа. Нима е разумно от науч­на гледна точка да считаш своя опит за истински, а чуждия за лъжлив? Твоето знание е ценно, но добротата е по-ценна от него и твоите роди­тели я притежават. Учил си се на знание от чужденците, сега се учи на доброта от родителите си. Приведи добротата и знанието в съгласие, но така че добротата да властва над знанието и да го ръководи. Над всички технически науки стои най-важната от науките - Христовото учение, в което се съдържат най-висшата доброта, наречена любов, и най-висшето знание, наречено мъдрост. Ето какво казва апостолът: „Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството па познаването Иисуса Христос, моя

Господ” (Фил. 3:8). Няма ли го познаването на Христовото учение, колкото повече са светските знания, толкова по-голяма е вредата. И ако го няма небесното богатство, колкото по-голямо е светското, толкова по-голяма е опасността. Защото само Христос може да запази учения от злоупотреба със знанието и богатия - от злоупотреба с богатството.

Спомни си за онзи прославен учен, който е казал: „Цялото мое знание, сравнено с незнанието ми, е като шепа вода в сравнение с океана." Бъди и ти скромен и целуни ръка на родителите си, „за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята”.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове: 1
 
       Любовта към човека без любов към Бога е самолюбие. А любовта към Бога без любов към човека е самозалъгване.

Авва Иустин (Попович)

Категория: Други
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Притча за божествения Младенец Христос. Когато божественото семейство бягало от Иродовия меч в Египет, на пътя го пресрещнали разбойници с намерение да го ограбят. Праведният Иосиф водел едно магаре, натоварено с багаж, което Света Богородица, със Своя Син на гърди, от време на време яхвала. Разбойниците хванали магарето, за да го отведат. Един от разбойниците пристъпил до Богоматер да види какво притиска Тя до гърдите си. Като видял Детето Христос, разбойникът се зачудил на Неговата необикновена красота и удивен казал: „Ако Бог би взел върху Себе Си човешко тяло, не би бил по-красив от това дете!“. И заповядал разбойникът на останалите свои другари да не взимат нищо от тези пътници. Изпълнена с благодарност към този великодушен разбойник, Пресвета Дева му казала: „Да знаеш, че това Дете ще те награди затова, че днес го запази“. След тридесет и три години, същият разбойник, заради своите злодеяния, висял разпнат от дясната страна на Христовия Кръст. Неговото име било Дисмаз, а името на другия разбойник [разпнат и той за злодеяния], от лявата страна – Гестас. Гледайки невинно разпнатия Христос Господ, Дисмаз се покаял за всички злини през своя живот, докато Гестас хулел Господа, а Дисмаз Го защитавал, казвайки: Тоя нищо лошо не е сторил (Лк. 23: 41). Дисмаз, значи, е онзи благоразумен разбойник, комуто Господ казал: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лк. 23: 43). Така Господ дарувал рая на онзи, който в детството Му го пощадил.

 

БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица

 

Ето рабинята Господня (Лк. 1: 38).

 

Наистина, братя, ето истинска рабиня Господня! Ако е рабиня онази, която напълно е заменила своята воля с волята на своя господар, тогава Пресветата Дева e първата рабиня между всички рабини Господни. Или ако е рабиня онази, която напрегнато и с голямо внимание се взира в своя господар, и тогава Пресвета Дева е първа между рабините Господни. И ако е рабиня онази, която кротко и послушно понася всички оскърбления и теготи, очаквайки награда само от своя господар, и тогава Пресветата Дева е първа и най-превъзходна рабиня Господня от всички. Но на Нея не ѝ  било до това да угоди на света, а на Бога, нито пък ѝ било до това да се оправдава пред света, а само пред Бога. Истинско послушание, истинско внимание, истинска кротост![1] Пресветата Дева с право могла да каже на Божия ангел: Ето рабинята Господня! Най-голямото съвършенство и най-голямата чест, която жена може да постигне на земята, е да бъде рабиня на Господа. Това съвършенство и тази чест в рая Ева изгубила без труд, а това съвършенство и тази чест Дева Мария вън от рая постигнала с труд.

По молитвите на Пресвета Дева Богородица, Господи Иисусе, помилуй нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – самото послушание, самата внимателност, самата кротост (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 57 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 288410
Постинги: 1252
Коментари: 0
Гласове: 267
Архив
Календар
«  Януари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031