Един старец разказа, как един брат девет години бил изкушаван от помисъл. И от предпазливост се самоосъждал, казвайки: „Погубих си душата“, и считал, че сам е виновен за помисъла си. Но след това не издържал и се отчаял, макар да не би следвало. Тогава си казал:

-                     Щом вече съм погинал, ще ида в света.

И когато вече решил и тръгнал, по пътя чул глас: „Деветте години, през които търпя изкушение, ти спечелиха венци. Така че се върни на мястото си и Аз ще те успокоя от помисли“. И щом се върнал, братът придобил покой. Оттук се вижда, че именно борбите дават венци.

Вашият син е загинал в самолетна катастрофа. Сега Вие мислите само за едно: дали синът Ви е все пак жив; има ли живот след смъртта; кой може да ни увери в това?

Поставям се на Вашето място и дълбоко Ви съчувствам. Но все пак Вашият въпрос ме учудва, още повече, че от всяка Ваша дума лъхат вяра и благочестие. Аз не знам как някой може да се нарича Христов последова­тел, ако се съмнява във вечния живот. Вижте, най-важното, което Христос е открил на хората, е един съвършено нов живот, нов свят, ново царство. Това е най-великото и най-радостното от всички откровения, откакто чо­вечеството съществува. Да се отрече това откровение означава да се отрече Христос и целият смисъл на нашия земен живот. А да се приеме - това означава да се приеме истината за Бога като Родител, за ангелите като духове, за всевиждащия Божи промисъл в света, за Божия съд, за живота на душата след смъртта на тялото, за радостния смисъл на нашия земен живот. Господ ни е открил всички тези истини и ги е засвидетелствал със Своята личност, със Своите думи и дела, с доброволната Си смърт за нас, с възкресението и възнесението Си. „Отивам да ви приготвя място” - е казал Той на учениците си преди Своята смърт. „И кога ида, и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз” (Иоан. 14:2-3). Нима Той отива да им приготви място в гроба? Наистина това не би било никаква утеха - да приготвяш на някого място във вечната смърт. Не, Той отива в другия свят и в другия живот през гроба и отвъд гроба.

Съществуването на друг свят и друг живот са засвидетелствали и много свети мъже и жени. „Кой се е върнал оттам, за да ни увери?" - питате Вие, повтаряйки въпроса на невярващите. Ако не беше Вашата скръб, бихте заслу­жили благ укор за това. Кажете ми, кой от светците, чиито имена са вписани в календара, не е дал знак за себе си? Или не знаете, че Църквата не причислява към светците никой, който по един или друг начин не се е явил от онзи свят? Съвсем скоро четох за една млада французойка, която приела Православието след като, по нейното собствено свидетелство, и се явил свети Серафим Саровски, чиято стогодишнина беше отпразнувана миналата година.

И така, нямате никакви причини за съмнение. Напротив - имате всич­ки основания да вярвате в Небесния Живот, в който Вашият син е преминал малко по-рано от Вас.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Първо явяване на св. мъченик Лонгин. Много време било минало от мъченическата кончина на св. Лонгин, когато се случило една вдовица в Кападокия да ослепее. Лекарите не могли с нищо да ѝ помогнат. Веднъж намислила да отиде в Иерусалим и да се поклони на тамошните светини, та дано да получи помощ. Тя имала един син, още дете, който ѝ служил като водач. Тъкмо пристигнала в Иерусалим, синът ѝ се разболял и умрял. О, колко неизмерима била мъката на сляпата майка! Изгубила очи, сега изгубила и сина си, чийто очи досега я водели! Но в тази нейна мъка и тъга ѝ се явил св. Лонгин и я утешил с обещание, че ще върне зрението ѝ, а и сина ѝ ще ѝ покаже в небесна слава. Лонгин ѝ разказал всичко за себе си, наредил ѝ да иде зад градските стени, на сметището, и там да откопае неговата глава, а после сама да види какво ще стане с нея. Жената станала и препъвайки се, някак си излязла от града, повикала някого и го помолила да я заведе на най-голямото сметище и да я остави там. Като била заведена на бунището, тя се навела и започнала да копае с ръце, имайки силна вяра, че ще намери онова, което светията ѝ бил казал да търси. Ровейки така, тя се докоснала до главата на св. мъченик и на мига очите ѝ се отворили, и тя видяла в ръцете си човешка глава. Изпълнена с благодарност към Бога и велика радост, тя взела главата на св. Лонгин, измила я, прекадила я, и я поставила в дома си като най-голяма драгоценност на този свят.

БЕСЕДА за планините и бездните Божии

Твоята правда като планини Божии и Твоите съдби – велика бездна (Пс. 35: 7).

Планините на Божията правда пресичат всички граници[1] във времето и пространството, издигат се от земята до небесата, от облаците на времето се възнасят във ведрината на вечността. Нима светиите не са носители на Божията правда? Вижте ги как пресичат времето и пространството! Родени във времето, те сега ликуват във вечността; живеейки във вечността, те идват при нас във времето и ни помагат, както по-силните братя помагат на по-слабите си братя. Живели са на земята, на ограничено пространство, а сега ги слави цялата вселена. На всички пет континента по света се издигат храмове в чест на апостолите, мъчениците и останалите Божии праведници. Такива са планините Божии – не можете да ги ограничите, не можете да ги обхванете, не можете да ги измерите с никаква мярка на този свят. Какви планини могат да се сравняват с Божиите планини? Какви хора могат да се сравняват с Божиите люде? Каква слава може да се сравнява със славата на онези, които Бог е прославил? О, братя мои, да се радваме на Божията правда и да се възвеселим за високите планини на правдата Божия. Твоите съдби – велика бездна. Т.е. определенията на Твоя Промисъл са неизследими като велика бездна. Хвърлил си Иов на бунището, за да го прославиш; Саул си въздигнал на престола, та сам да се строполи в пропастта. Милваш грешника и му даваш изобилие и здраве, за да се покае, биеш праведника, за да го укрепиш във вярата и надеждата! Твоята света Църква е най-високата планина на Твоята правда, майка на много планини. Твоята света Църква, Боже, изследва Твоите съдби и Твоите пътища, Нейната мъдрост е изобилна и сладка като кошер[2], пълен с мед.

Господи, разгони облаците на злобата от нашите сърца, та да познаем Твоите съдби и видим Твоите пътища. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – разстояния (бел. прев.).

[2] В ориг. – кошница. Аналогия със старите плетени кошери, наричани у нас тръвни (бел. прев.).