Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 149829 Постинги: 557 Коментари: 0
Постинги в блога от 08.10.2017 г.
 



/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

Ако някой монах няколко дни се труди, а после се отпусне, пак се труди и пак оставя всичко - в такъв монах няма търпение и няма и да има.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО АМЕРИКАНЕЦА ДЖК.: НА КОГО ТРЯБВА ДА СЕ ВЯРВА

 

 

Описвате как един ваш съгражданин, представяйки се за учен, започнал да събира пари от всички, а също и от Вас, за да изработи на всекиго  крила за летене. Хората му повярвали и давали, но накрая се оказало, че  той ви е измамил и сякаш на някакви невидими криле е изчезнал от града. „Днес човек не знае в какво и на кого да вярва", завършвате Вие писмото си. И тук някои християни понякога питат: в какво да вярваме? Ще бъде по-лесно да отговорим на този въпрос, ако първо определим на кого да вярваме.

Най-лесно е да повярваме на онзи, който покаже следните три качества: правдивост, знание и любов. И децата вярват най-много на своите родители, защото са уверени в тяхната правдивост, знание и любов към тях. Така и ние вярваме на Иисус Христос, защото сме убедени, че е истинен, че ни познава и обича. „Вярвайте Ми” (Иоан. 14:11) - е казвал Той на учениците Си. И те са оставили всичко и са Го последвали, защото са Му вярвали. Ние вярваме на случайния кочияш, когото по тъмно наемаме, за да ни откара, където желаем; вярваме на непознатия гостилничар, че няма да ни отрови, когато ни дава   храна и питие; вярваме на непознатия гост, когото приемаме да пренощува, че няма да ни убие и ограби; вярваме на овчаря на кръстопътя, че ще ни по­сочи правилния път; вярваме на случайния просяк, че наистина е беден и му    даваме милостиня. Вярваме ежедневно и на стотици други непознати хора, макар да нямаме доказателства за тяхната правдивост, за тяхното знание, а още по-малко за тяхната любов към нас.

Целият ни живот се основава на вярата. Ако унищожите вярата, ще па­рализирате целия човешки живот. И тъй, ако ежедневно вярваме на различ­ни знайни и незнайни хора, то как да не вярваме на Христос, в Когото не е имало неправда, Който е потвърдил Своето знание с мощни дела и чудеса и Който е засвидетелствал Своята любов към нас с кръстни мъки и смърт? А ако вярваме на Него, лесно ще повярваме и във всичко, което Той е казал, открил, заповядал и обещал. Както във всекидневните и обикновени неща, така и по отношение на небесните тайни, човек трябва първо да се запита на кого да вярва. И едва след това в какво да вярва.

Благословението Христово да бъде върху Вас и върху Вашето семейство!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 1159 Коментари: 0 Гласове: 2
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждения

 

Светецът не блести външно. Неговото богатство е вътре, в душата. Някой си селянин дошъл отдалече в манастира, за да види св. Сергий. Като попитал монасите за игумена, те му казали, че работи в градината. Селянинът отишъл в градината и там видял човек облечен в бедни и изкърпени дрехи, който копаел като всеки друг аргатин. Селянинът недоволен се върнал в манастира, мислейки в себе си, че монасите му се подиграват и повторно обяснил, че желае да види прославения отец свети Сергий. Тогава и Сергий пристигнал в манастира, нагостил селянина, като сам му прислугвал на трапезата. Светецът виждал в сърцето на селянина, че той мисли за него съвсем ниско. Даже го утешавал, че ако почака още малко, ще види Сергия. През това време в манастира пристигнал някой си княз с болярите си. И князът и болярите дълбоко се поклонили на св. Сергий и помолили за неговото благословение. Тогава монасите извели онзи селянин от стаята, та да има място за новите гости. И селянинът отдалеч, с учудване гледал и надзъртал, та да види отдалеч онзи, когото не искал да види отблизо. Укорявал сам себе си и много се срамувал от своето незнание. Когато князът си отишъл, селянинът бързо пристъпил към светеца, паднал в неговите нозе и започнал да моли за прошка. А великият светия го погалил и рекъл: „Не тъгувай, сине, единствено ти правилно си помислил за мене, смятайки ме за нищо, докато всички други се мамят, имайки ме за нещо велико“.

 

БЕСЕДА за общото богатство на Отца и Сина

 

Всичко, що има Отец, е Мое (Иоан. 16: 15).                         

 

Това са едни от последните Христови думи преди самото Му страдание. Изключително важни думи, защото разкриват пред света Божеството на Христос Спасителя, а във връзка със следващите думи: Защото от Моето ще вземе и ще ви възвести, показват и равенството на Дух Свети с Отца и Сина. Това, което Духът ще вземе, не може да бъде друго, нито противно, на това що е на Отца, защото Всичко, що има Отец, е Мое. Защо Господ не казал: ще вземе Моето, а от Моето? Защото Дух Свети няма да донесе всичко на хората, а само толкова, колкото могат да приемат, и колкото им е необходимо. Една част ще се даде на вярващите на земята, а една част пък ще им се даде в Царството небесно. Тази небесна част е онази, която прозорливият апостол описва: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. Всичко това, и несравнимо повече е Христово богатство. Неговото богатство не е само на този свят, то е и на онзи и е несравнимо по-голямо и повече от двата свята. Негова е вечността, Негово е безсмъртието, Негова е съвършената сила, Негова е съвършената мъдрост, Негова е съвършената любов, Негова е съвършената доброта и милостта, правдата и истината, и всичко що може на ум да ни дойде и езикът ни да изрече. Негово е всяко съвършенство, което надминава всичко, което хората могат да проумеят. Всичко, което има Отец, има [в пълнота] и Синът, има и [в пълнота] и Дух Свети. Всичко, що има Отец, е Мое. С тези думи неописуемият Богаташ, недостижимият Царски Син, в онази тъмна нощ, когато босоног трябвало да излезе пред еврейските първенци за да бъде бичуван и оплют, обявил пред учениците си Своето богатство, което за тях било неясно и немислимо.

О, Господи Боже наш, Троице Пресвята и Пребогата, помилуй нас грешните и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 1077 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 149829
Постинги: 557
Коментари: 0
Гласове: 60
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031