4 ОКТОМВРИ / 21 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. АПОСТОЛ КОДРАТ
СВТ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ
Тропарь апостолу от 70-ти Кодрату, епископу Афинскому и Магнезийскому, глас 3
Апо́столе святы́й Кодра́те,/ моли́ ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.
Кондак апостолу от 70-ти Кодрату, епископу Афинскому и Магнезийскому, глас 8
Я́ко священнонача́льника че́стна и страда́льца тверде́йша,/ вселе́нная прино́сит Тебе́, Го́споди, Кодра́та апо́стола/ и пе́сньми почита́ет честну́ю его́ па́мять,/ прося́щи всегда́ прегреше́ний оставле́ния// тем дарова́тися пою́щим его́, Благоутро́бне.
Тропарь святителю Димитрию, митрополиту Ростовскому, глас 8
Правосла́вия ревни́телю и раско́ла искорени́телю,/ Росси́йский целе́бниче, и но́вый к Бо́гу моли́твенниче,/ списа́ньми твои́ми бу́их уцелому́дрил еси́,/ цевни́це духо́вная, Дими́трие блаже́нне,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак святителю Димитрию, митрополиту Ростовскому, глас 4
Звезду́ Росси́йскую от Ки́ева возсия́вшую,/ и чрез Но́вград Се́верский в Росто́в дости́гшую,/ всю же страну́ сию́ уче́ньми и чудесы́ озари́вшую,/ ублажи́м златослове́снаго учи́теля Дими́трия,/ той бо все́м вся написа́, я́же к наставле́нию,/ да всех приобря́щет, я́коже Па́вел Христу́,// и спасе́т правове́рием ду́ши на́ша.
Разсъждение
Самоубийството е смъртен грях и хула[1] против Светия Дух, който дарява живота. Самоубийството е по-страшен грях от убийството, защото за греха убийство човек може и да се покае, докато за греха самоубийство няма покаяние. Ето два случая на преголеми изпитания, при които малодушните биха извършили самоубийство, и в които светите Божии люде се проявили като герои. Св. Евстатий един ден попаднал в следното положение: на брега на една река оставил единия си син, пренесъл другия на отсрещния бряг и връщайки се да пренесе и другия си син, видял как лъв хванал момчето и го отнесъл. Погледнал към другия бряг и видял как вълк грабнал другия му син и го отнесъл. Малодушният в такъв случай би се удавил и сложил край на живота си. Евстатий, изпълнен с тъга, не извършил самоубийство, а с надежда в Бога, проживял 15 години като наемник. И дочакал този търпелив човек пак да види двамата свои синове. Така Бог наградил неговите вяра и търпение. Св. Иларион като младеж бил принуден да се потурчи. Но съвестта му започнала да го мъчи и той никъде нямал (душевен) мир. Върнал се в християнската вяра, замонашил се, предал тялото си на голям пост и всякакви тежки подвизи. Но душевният му мир не се върнал. Малодушният и маловерният би извършил самоубийство. Но Иларион избрал несравнимо по-добър път. Със своя духовен отец – Висарион – отишъл в Цариград и не само че явно изповядал Християнската вяра в султанския дворец, ами посъветвал и Баш агата да иде в Русия и да се кръсти. След поругаване и мъчения този храбър младеж бил посечен. И Бог го прославил и на небето, и на земята. Неговите свети мощи и до ден-днешен източват чудеса. А къде е славата на самоубийците? Къде са техните мощи?
БЕСЕДА за единствения Път, Истина и Живот
Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Иоан 14: 6).
Тези думи, братя, не само са казани, а са залети с кръв и потвърдени с възкресението, от Светия Дух са насадени в сърцата на вярващите и Църквата от век във век ги е доказвала и доказва.
От всички блага на земята хората най-много обичат живота. Хората обичат живота, даже повече от истината, макар че без истината няма живот. Ако върховно благо е животът, истината е темел на живота. Който обича живота, трябва да обича и истината. Но къде [кой] е пътят към истината? Аз съм пътят, казва Господ. Той не казва и Аз Съм път, та да не би някой да помисли, че има и друг път към истината, извън Господа Иисуса. Но Той не е само път, а и истина, и живот – да не помисли някой, че има някоя друга истина и някой друг живот извън Господа Иисуса. Той се родил като човек, за да покаже пътя на хората; затова се и разпнал, та със Своята Кръв да отбележи пътя. „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Това трябва да разберат онези, които се залъгват, мислейки, че могат да познаят Бога и да влязат[2] в Царството Божие и без Господ Иисус Христос. Това е лъжлива надежда, това е отчаяна самоизмама, отсечена от Господ с горните слова. И апостолът, който чул тези думи и ги записал в Евангелието, ги изрича в своето послание така: Който отрича Сина, няма и Отца (I Иоан 2: 23).
О, Господи Иисусе, благословени и извор на благословение, наистина Ти си нашият Единствен Път, Единствена Светлина, Единствена Истина, Единствен Живот и Животодавец. Тебе изповядаме пред човеците и пред ангелите като Единствен Бог и наш Спасител. Помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – предизвикателство, упорство, противене (бел. прев.).
[2] В ориг. – да се сдобият (бел. прев.).
3 октомври / 20 септември
СВ. ЕВСТАТИЙ ПЛАКИДА И ДРУЖИНАТА МУ
Тропарь великомученику Евстафию Плакиде и иже с ним, глас 4
Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Перевод: Мученики Твои, Господи, подвигом своим венцы нетленные получили от Тебя, Бога нашего; ибо они, имея силу Твою, мучителей низложили, сокрушили и демонов немощные дерзости. По молитвам их, Христе Боже, спаси души наши.
Кондак великомученику Евстафию Плакиде, глас 2
Стра́сти Христо́вы я́ве подража́в/ и Сего́ испи́в усе́рдно ча́шу,/ о́бщник, Евста́фие, и сла́вы снасле́дник был еси́,/ от Сама́го всех Бо́га// прие́мля с высоты́ боже́ственное оставле́ние.
Один житель Призрена рассказывает нам это происшествие последних дней турецкого владычества:
«Был у нас в Призрене хорошо известный Ё., торговец ружейной амуницией. Он имел лавку в городе и долгое время был попечителем церковного прихода святого Василия под Призреном. Народ в то время щедро жертвовал на церкви, особенно на церковь св. Василия, где совершалось много чудес. Но попечитель из пожертвованных денег отдавал церкви только часть, а другую часть забирал себе. Таким образом он разбогател и вошел в число первых господ Призрена. Однажды ночью послышалась стрельба, словно из пушек. Все выскочили посмотреть, что происходит. И увидели пожар. Побежали на торговую площадь. Оказалось, что горит лавка Ё. и пламя из нее вырывается во все стороны. Рядом, под одной крышей с этой лавкой, находились и другие. Но сгорела только она, причем дотла, а соседские, расположенные совсем рядом, остались целыми. После этого мы пошли к Ё. домой, и один торговец у него спросил: «А не крал ли ты деньги у св. Василия?» Ё. помрачнел и ответил: «Я не крал, но брал и пользовался, а также давал пользоваться другим».
Услышав это, мы усомнились в истинности слов, покивали головами и разошлись».
