Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 657829 Постинги: 2000 Коментари: 0
Постинги в блога от 05.10.2019 г.
image6



                                  ОКТОМВРИ / 23 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

ЗАЧАТИЕ НА СВ. ИОАН КРЪСТИТЕЛ

 

ПРЕП. ПОЛИКСЕНИЯ

 

Тропарь зачатию Иоанна Предтечи, глас 4

 

Пе́рвее неражда́ющая непло́ды, возвесели́ся,/ се бо зачала́ еси́ Со́лнца свети́льника я́ве,/ просвеща́ти иму́ща всю вселе́нную, слепото́ю неду́гующую./ Лику́й, Заха́рие, вопия́ со дерзнове́нием:// проро́к Вы́шняго есть хотя́й роди́тися.

 

Кондак зачатию Иоанна Предтечи, глас 1

 

Весели́тся све́тло Заха́рия вели́кий/ со всесла́вною Елисаве́тию сопру́жницею,/ досто́йно зачина́юще Иоа́нна Предте́чу,/ его́же Арха́нгел благовести́, ра́дуяся,/ и челове́цы достодо́лжно почти́м,// я́ко таи́нника благода́ти.

    
Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
 Неделя шестнадесета след Петдесетница

 

Евангелие за талантите

 

Мат. 25: 14 – 30 Зач. 105

 

       Бог създава неравенството; хората роптаят срещу неравенството. Дали хората са по-мъдри от Бога? Щом Бог е създал неравенството, значи е по-мъдро да има неравенство, отколкото да няма неравенство.

       Бог създава неравенството за добро на хората; но хората не могат да видят своето добро в неравенството.

       Бог създава неравенството заради красотата в неравенството; хората не могат да видят красотата в неравенството.

       Бог създава неравенството от любов, която се разгаря и поддържа неравенството; хората не могат да видят любовта в неравенството.

       Това е прастарият човешки бунт на заслеплението против прозорливостта, на безумието против мъдростта, на злото против доброто, на грозотията против красотата, на злобата против любовта. Още Адам и Ева се предали на сатаната, та само и само да са равни с Бога. Каин убил брат си Авел, защото жертвите им не били еднакво приети от Бога. От тогава та досега продължава борбата на хората против неравенството. А и от тогава до сега Бог създава неравенство. И преди това, ще кажем, че Бог е сътворил и ангелите различни.

       Бог иска хората да са различни във всичко външно; по богатство, сила, чин, образованост, положение и т.н. и не препоръчва в тези неща никакво надпреварване. Не търсете първи места, заповядва Господ Иисус. Бог иска от хората умножаване на вътрешните добродетели – вяра, доброта, милосърдие, любов, кротост, благост, смирение и послушание. Бог е дал и външни и вътрешни блага. Но на външните блага Той гледа като на по-евтини и по-незначителни от вътрешните блага. Външните блага Той дал за преживяване, както на животните, така и на хората. Но богатата съкровищница с вътрешни, духовни блага, Той излял само в човешките души. Бог е дал на човека нещо по-висше, отколкото на животните, затова Той и иска от човека повече, отколкото от животните. Това „повече“ се състои в духовните дарове.

       Външните блага Бог е дал на човека за да служат на вътрешните. Защото всичко външно служи като средство на вътрешния човек. Всичко временно е отредено за служба на вечното; и всичко смъртно е отредено за служба на безсмъртното. Човек, вървящ по обратния път, който пропилява своите духовни дарове изключително за придобиване на външни, временни блага и богатства, власт чин, светска слава, прилича на син, който е наследил от баща си много злато, па вземе че го пропилее в купуване на пепел.

       За хората, които почувстват положените в своите души Божи дарове, всичко външно става незначително, както при онзи, който от основното училище отиде в университет.

       Само за външни блага се борят невежите, а не мъдрите. Мъдрите водят една трудна и полезна борба – борба за умножаване на вътрешните блага.     За външно равенство се борят онези, които не умеят или не смеят да погледнат в себе си, нито пък да заработят върху вътрешната, върху най-важната нива на своето човешко битие.

       Бог не гледа на човека, какъв е на този свят и какво има, как е облечен, нахранен, образован и почитан от хората – Бог гледа на човешкото сърце. С други думи, Бог не гледа на външното състояние и положение на човека, а на неговия вътрешен напредък, възрастване и богатеене в дух и истина. За това се говори в днешното евангелско четиво и притчата за талантите, или духовните дарове, които Бог е вложил в душата на всеки човек, разкрива големите вътрешни различия на хората според тяхното естество. Но тя разкрива и нещо много повече. Със своите орлови криле тази притча прелита над цялата продължителност на човешката история, от началото до края. Който напълно разбере дори и само тази притча на Спасителя, и приложи поуката от нея в своя живот, ще придобие вечно спасение в Божието Царство.

       Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. Под човек, трябва да се разбира Бог Всевишний, дарителя на Своите благи дарове. Под слуги се разбират ангелите и хората. Тръгването на път означава Божието дълготърпение. Талантите са духовните дарове с които Бог дарява Своето разумно творение. Че всички тези дарове са големи показва тяхното подчертано название – таланти. Защото един талант бил много пари, и имал стойност на 500 златни дуката.[1] Казахме, че Господ нарочно нарекъл Божиите дарове, таланти, за да покаже големината на тези дарове; да покаже, че преблагият Творец е надарил богато Своето творение. Даровете са толкова големи, че и онзи, който е получил един талант, е получил съвсем достатъчно. Под човек се разбира и самия Христос Господ, което се вижда от думите на евангелист Лука: Някой си благороден човек. Този благороден Човек е сам Христос Господ, Синът Божий, Най-Благородният. Още по-ясно това се вижда от по-сетните думи на същият евангелист: Заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне (Лк. 19: 12). След Своето Възнесение, Господ възлязъл на небето за да получи за Себе Си Царство, обещавайки на света, че пак ще дойде на земята като Съдия. Когато под човек се разбира Господ Иисус, така под слугите трябва да се разбират апостолите, епископите, свещениците, и всички вярващи. Над всекиго от тях Дух Светий е излял много благи дарове, но различни, та да един другиго да се допълват, и така всички да се усъвършенстват морално, и да възрастват духовно. Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички; Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; и този същият Дух, разпределя всекиму поотделно, както си иска (I Коринт.12: 4 – 11). Чрез тайнството Кръщение, всички верни добиват тези дарове в изобилие, а чрез останалите  църковни тайнства, Бог ги усилва и умножава. Под петте таланта, някои тълкуватели разбират петте чувства на човека, под двата таланта – душата и тялото, под един талант - единството на човешката природа. Петте телесни чувства са дадени на човека в служба на духа и спасението. С тялото и душата човек трябва внимателно да служи на Бога и да богатее с богопознание и добри дела. Човек изцяло трябва да се посвети в служба Богу. В детството си човек живее с петте си чувства, изпълнен с чувствителен живот; в по-голяма възраст човек чувства в себе си раздвоение в себе си и борба между плътта и духа; а в духовно зряла възраст човек е духом единен, побеждавайки разделението от пет и две в себе си. Но точно в тази зряла възраст, когато човек помисли че е победител, го застрашава най-голямата опасност от непослушание към Бога. Достигнал най-големи висоти, тогава,  той пада в най-дълбока пропаст и закопава своя талант.

       Всекиму Бог дава дарове според неговата сила, т.е. колкото всеки може да понесе и използва. Разбира се, Бог раздава даровете на хората и според плана на Своето домостроителство. Както строителите на един дом нито имат еднакви умения, нито работят една и съща работа, а един прави това, друг – друго, всеки работи според своите умения!

       И веднага отпътува. Тези думи означават бързина с която Бог твори. Когато Бог сътворил света, го сътворил мигновено. И когато Господ Иисус дошъл на света заради новото творение, заради обновяването на света, Той бързо свършил Своето дело: открил и раздал даровете, и веднага заминал.

       Какво, следователно направили слугите с получените талант?

       Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си
. Всички отношения и търговски дела, които съществуват между хората са картина на онова, което става, или което трябва да се случва в царството на човешките души. От всеки, който наследи някакъв имот, хората очакват той да го увеличи; от всеки, който е придобил нива, се очаква да я обработва; от всеки, който е изучил някакъв занаят, се очаква да работи този занаят, както са своя полза, така и за полза на съседа си; от всеки, който владее някакво ръкоделие, се очаква да го покаже; от всеки, който е вложил пари в търговията, се очаква да умножи тези пари. Хората се движат, работят, изкусуряват предметите, събират имущество, разменят, продават и купуват. Всеки се труди да препечели необходимото му за живота, всеки се старае да подобри своето здраве, да задоволи своите катадневни потребности, и да подсигури за продължително време своето съществуване. Всичко това е само картина на онова, което човек трябва да прави за своята душа. Защото душата е важна. Всички наши външни потребности са картина на нашите душевни потребности, и напомняне и поучение да се потрудим и за нашата гладна и жадна, гола и болна, нечиста и тъжна, душа. Затова всеки един от нас, който е приел от Бога пет, или две, или една мяра вяра или мъдрост, или човеколюбие, или страх Божий, и копнеж за душевна чистота и сила, или кротост, или богопослушание, трябва да се труди поне да удвои тази мяра, както направили първите двама слуги, и както обикновено постъпват хората, които се занимават с търговия и занаятчийство. Онзи, който не умножи дадения му талант, па колкото таланта и да е бил малък, ще бъде отсечен като безплодно дърво и хвърлен в огъня. Тъй, както постъпва стопанинът с безплодното дърво, което напразно присажда, окопава и огражда а то не дава никакъв плод, тъй ще постъпи върховният Стопанин на тази вселенска градина, в която човеците са най-скъпоценните Негови дървета. Сами вижте, с какво учудване и презрение хората гледат на онзи човек, който като наследил имот от своя баща, нищо не прави, а само стои и разпилява наследството за телесните си потребности и за плътски удоволствия! И най-бедния просяк не трупа върху себе си толкова презрение от хората, като такъв егоистичен ленивец. Такъв човек е истинско изображение на духовния ленивец, който от Бога е получил талант вяра, или мъдрост, или красноречие, или каквото и да е благо, па го не използва, а го държи закопано в блатото на своето тяло, не го умножава с труд, от гордост не го показва никому, и от егоизъм не го използва за никого.

       След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. Бог не е отдалечен от хората и за миг, а камо ли за дълго време. Неговата помощ за хората се излива катадневно като пълноводна река, но Неговият Съд, Неговото оправяне на сметките с хората идва след дълго време. Бърз за всеки, който го призове за помощ, Бог е бавен за отплата към който Го оскърбява, и който безцелно пропилява Неговите дарове. Тука иде реч за Страшният Съд, когато удари последният час и всички работници бъдат повикани за своята заплата.

       И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Един по един слугите пристъпват към своя господар и дават сметка за онова, което са получили и за онова, което са спечелили. Един по един, и ние, ще трябва да пристъпим към Господарят на небето и земята, и пред милиони свидетели да дадем сметка за полученото и спечеленото. В него час нищо не ще може да се скрие или поправи. Защото, Господ, със Своята светлина, ще освети всички присъстващи, така че всеки ще узнае всичко за всекиго. Ако в този живот сме успели да удвоим своите таланти, ние с ведро лице и свободно сърце ще застанем пред Господа, както и тези първите двама добри и верни слуги. Ще бъдем осияни от лицето на Господаря, и, чрез Неговите слова добри и верни рабе! ще получим вечен живот. Но тежко ни ако застанем пред Господаря и Неговите свети ангели, като онзи зъл и ленив раб, с празни ръце!

       Какво означават думите в малко си бил верен, над много ще те поставя! Означават, че всички дарове, които на този свят приемаме от Бога, па колкото и големи да са те, са малки в сравнение с онези блага, които очакват верните на онзи свят. Защото е писано: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обича (I Коринт. 2: 9). И най-малкия труд, заради Божията любов, Бог награждава с царски дарове. За онова, малкото, което верните претърпяват в този живот от послушание към Бога, и за онова, малкото, с което са се потрудили за своята душа, Бог ще ги увенчае със слава, каквато всички царе на този свят нито са познавали, нито са имали.

       А ето, какво се случва със лукавите и неверни слуги:  Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. Такова оправдание за своето лукавство и  своята леност представя този, третия слуга, пред своя господар! Но той не е сам. Но колко много има между нас, които хвърлят вината за своето лукавство, немарливост, бездействие и егоизъм на Бога! Не признавайки своята греховност, и не познавайки човеколюбивите Божии пътища, те роптаят против Бога заради своите немощи, болести, сиромашия и неуспехи. Преди всичко, всяка дума, която ленивият слуга казва на господаря си, всъщност е лъжа. Къде Бог жъне, където не е сял? И къде събира, където не е пръскал? Има ли, каквото и да е добро семе, което да не е посадено от Бога? И съществуват ли в цялата вселена, каквито и да са добри плодове, които да не са от Божият труд? Лукавите и неверните се оплакват, например, когато Бог взима децата им: „Ето - казват – как Бог немилостиво взима преди време нашите деца!“. А как така са ваши? Не бяха ли първо Негови, преди да ги наречете свои? И защо без време? Нима Онзи, Който е сътворил времето не знае, кога за какво е време? Нито един стопанин не чака цялата му гора да остареепа чак тогава да я сече, а когато, каквото му потрябва, отсича – и старо и младо, и онова, което е порасло, и онова, което сега расте, според това, което му е необходимо. Вместо да роптаят против Бога и да проклинат Онзи, от когото зависи всеки техен ден, по-добре ще да е кажат както е казал праведният Иов: Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне! Как лукавите и неверните, роптаят срещу Бога, когато град удари житото; или когато корабът със стоката потъне в морето; или когато ги сполетят болести и немощи; роптаят и говорят, че Бог е жесток! А говорят това само защото или си не спомнят за своите грехове, или защото не могат от това да си извлекат поука за спасението на своите души.

       На лъжливото оправдание на своя раб, господарят отговаря: Лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите[2], а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва. Търговците на пари се наричат сарафи. Това са онези, които обменят един вид валута в друг, и така чрез обмяната получават печалба. Но всичко това има преносен смисъл. Под банкери трябва да се разбират добродетелните човеци; под пари – Божиите дарове; а под лихвата – спасението на човешките души. Виждате ли, че всичко, което се случва външно между хората,  е само образ на онова, което става, или което трябва да се случва в духовното царство на този живот? Даже и образа на сарафите, е използван като образ на духовната същност вътре, в самите хора! С това Господ иска да каже на ленивите слуги: „Като си добил един дар от Бога и не си го използвал за своето спасение, защо поне не го даде на някой добродетелен, на някой духовен човек, който би искал и би съумял да предаде този дар и на други хора, които се нуждаят от него та по-лесно да се спасят? И като дойда да намеря повече спасени души на земята; повече верни, повече облагородени, повече милосърдни и кротки. Вместо това, ти си закопал таланта в пръста на своето тяло, което е изтляло в гроба ( защото така Господ ще постъпи на Страшният съд), и което сега с нищо не ти помага!“.

       О, колко ясно и страшно е поучението за онези, които имат големи богатства и не ги делят със бедните; или много мъдрост, и я държат заключена в себе си, като в гроб; или каквито и да са добри и полезни способности, и не ги показват никому; или голяма власт а не защитават бедните и потиснатите; или велико име и слава, а с един лъч не искат да осветят онези, които са в тъмнина! Най-меко казано, те са крадци. Защото смятат Божия дар за свой; присвоили са си чуждото и са скрили даруваното. Но не само са крадци, а и убийци. Защото не са помогнали да се спасят онези, които са можели да спасят. Техният грях не е по-малък от греха на човек, който с въже в ръка стои край реката и вижда някой, който се дави и не му хвърля въжето за да се спаси. Наистина, на такива Господ ще каже онова, което е казал в тази притча на лукавия раб:

       Вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач, и скърцане със зъби.   И в този живот се обикновено случва, да се взима от онзи, който има малко и да се дава на онзи, който има много. И това е само образ на онова, което се случва в духовното царство. Не отнема ли бащата парите от разпуснатия син, и не ли ги дава на разумния син, който умее да ги използва полезно? Не взима ли офицера мунициите от ненадеждния войник, и не ги ли дава на добрия и верен войник? От неверния раб, Бог взима Своите дарове още в този живот; немилосърдните богаташи обикновено доживяват до банкрут и умират в бедност; егоистичните мъдреци завършват в крайно скудоумие или лудост; възгорделите се светии падат в грях и завършват като големи грешници; деспотичните властници доживяват до поругаване, позор и безсилие; свещениците, които не са наставлявали другите нито със слово, нито със пример, падат във все по-големи и по-големи грехове, докато в тежки страдания не се разделят с този живот; ръцете, които не вършели онова, което умеели да вършат, затреперват или се схващат; езикът който не искал да говори истината, която е могъл да каже, надебелява или изсъхва; и въобще, всички укриватели на Божиите дарове, завършват като бездарни просяци. Онези, които не умеели да делят, докато имали, трябва, като им се отнеме имането, да се научат да просят. Ако не се отнеме от някой зъл и коравосърдечен егоист дадения му дар точно преди смъртта му, ще се вземе от неговите близки потомци или роднините, на които неговия дар се е паднал в наследство. Но важното е, че на неверния се отнема дадения му талант, и като се отнеме, той [неверният] се предава на съд. Защото Бог не иска да осъди никой, докато в него е Неговият благодатен дар. И на осъденият от земният съд, преди да започне изпълнението на присъдата, се отнемат дрехите, и се облича в затворническо облекло, облекло на присъдата и срама. Така и всеки непокаял се грешник, най-напред ще бъде разголен от всичко божествено, което било на него, и ще се хвърли във външната тъмнина, където ще бъде плач, и скърцане със зъби.

       Тази притча ясно ни показва, че ще бъде осъден не само онзи, който върши зло, а също така и онзи, който не прави добро. И апостол Иаков казва: И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави (Иаков 4: 14). Цялото Христово учение и Христовия пример ни насочва към вършене на добро. Въздържането от зло е отправна точка, но целия житейски път на един християнин трябва да е постлан с добри дела като с цветя. Вършенето на добри дела, безкрайно много помага за въздържането от зли дела. Защото е трудно на някой да се въздържа от зло, а същевременно да не прави добро, и да се запази от грях, без да върши добри дела.

       Освен това, тази притча потвърждава, че Бог е еднакво милостив към всички хора; защото на всеки сътворен човек е дал някакъв дар; наистина, на някого - по-голям, на някого – по-малък, което не изменя същността, защото Той изисква повече от онзи, комуто е дал повече, и по-малко от онзи, комуто е дал малко. Но всекиму е дал достатъчно за да може да се спаси и да помогне за спасението на другите. Затова ще е неправилно да се мисли, че в тази притча Господ говори само за различните богаташи на този свят. Не; Той говори за всички хора, без изключение. Всички, без изключение, са пратени на този свят с някакъв дар. Вдовицата, която в Иерусалимския храм пуснала последните си две лепти, била твърде бедна от към пари, но не била бедна от дара на пожертвованието и страха Божий. Напротив, чрез добрата употреба на тези дарове, па макар и заради сиромашките две лепти, тя била похвалена от Самият Господ Иисус. Истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички (Марк 12: 43). Но да вземем и възможно най-лошия и най-загадъчен пример. Представете си един сляп и глухоням човек, който като такъв прекарал целия си живот на земята, от раждането до смъртта. Някои от вас ще се запитат: „Та какъв дар има от Бога такъв човек? И как той ще се спаси? Има дар. И то велик. Ако той не вижда хората, хората виждат него. Ако не раздава милостиня, той подбужда другите хора към милосърдие. Ако не може със думи да напомня за Бога, самият той е живо напомняне за Бога. Ако не проповядва със слова, той служи като доказателство на проповедта за Бога. Наистина, той може мнозина да приведе към спасението, а чрез това да спаси и себе си. Но да знаете, че слепите, глухите, и немите, обикновено не спадат към онези, които закопават своя талант. Те не се крият от хората, и това е достатъчно. И всичко което могат да покажат, те го показват. Самите себе си! И това са пари, които влагат в оборот и с лихва връщат на Господарят. Те са Божии раби, предупреждение Божие, Божий призив. Те изпълват човешките сърца със страх и милосърдие. Те представляват страшна и ясна Божия проповед, врязана в плът. Точно онези, които имат очи, уши и език – те са онези, който най-често закопават своя талант в земята. На тях е дадено много, и когато от тях се поиска много, те няма да могат да дадат нищо.

       И така, неравенството е поставено в самия фундамент на сътворения свят. Но на това неравенство трябва да се радваме, а не да се бунтуваме против него. Защото е поставено от Любов, а не от омраза, от Разум, а не от безумие. Човешкия живот не е грозен заради отсъствието на равенство, а поради отсъствието на любов и духовен разум в хора. Внесете повече божествена любов и духовно разбиране в живота, и ще видите, че и два пъти по-голямо неравенство с нищо не може да попречи на човешкото блаженство.

       Тази притча за талантите внася светлина, разум и мир в нашите души. Но тя ни и подсеща и подтиква да не отлагаме извършването на делото, за което сме пратени от Господа на този свят. Времето тече по-бързо и от най-бързата река. И скоро ще настъпи края му. И никой не ще може вече да се върне от вечността за да вземе забравеното и да свърши несвършеното. Затова да побързаме да се възползваме от  дадения ни дар Божий – взетия от Господаря на господарите талант.

       На Господа Иисуса, слава и хвала за това божествено поучение, както и за всички [други], заедно с Отца и Светия Дух – Троица единосъщна и неразделна, сега и всякога и вовеки веков. Амин.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] Таланта, както и дуката, в различни времена и места са имали различна стойност. Накратко, става дума за огромно количество злато (бел. прев.).

[2] В сръбския текст  - търговците. Получава се леко несъвпадение, но това не променя смисъла на написаното (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 1
 Об архиерейском проклятии

 

Когда Австрия оккупировала Герцеговину, в Мостаре епископом был Игнатий, грек по национальности. Вообще, люди считали его святым. Австрийские власти решили отправить владыку Игнатия на покой, а вместо него поставить Леонтия Радуловича, тогдашнего архимандрита. Игнатий узнал, что затевается, а также и то, что в этом замешан и Леонтий лично. Когда явилась депутация, в которой был и Леонтий, сообщить Игнатию об отправке его на покой, владыка принял это сообщение с обидой, но молча. А после этого он пошел в церковь, зажег свечи и проклял всех постаравшихся отправить его на покой. Леонтий вскоре был рукоположен во епископа, но, отслужив лишь одну Литургию, скоропостижно умер. А у всех, кто вместе с ним участвовал в устранении Игнатия, род прервался.

 

Категория: Други
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 657829
Постинги: 2000
Коментари: 0
Гласове: 538
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031