Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166115 Постинги: 643 Коментари: 0
Постинги в блога от 03.11.2017 г.


 Както този, чиито ръце целите са в смола, може да ги почисти само с елей, така и ние, като се осквернихме с греха, ще бъдем очистени от милостта и човеколюбието на нашия Спасител Иисус Христос. Към Него и да прибягваме при всички изкушения и с благодарност за всичко усърдно да просим помощта Му. И тогава ще видим колко лесно е да бъде победен врагът и колко слаб и безсилен е станал той пред нас.

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ДО ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ВЛАДИМИР В.: ЗА ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРК (4:12)

 

Народното движение към Бога е докоснало и Вас. Започнали сте да четете Евангелието, но Ви затрудняват някои неясни слова. Вие ци­тирате онова място, където Спасителят говори за вътрешните и външни­те. Вътрешните, Неговите ученици, трябва да разбират небесните тайни непосредствено, възприемайки ги като реалност, без образи и символи, а на ония, външните, всичко бива в притчи, т.е. в сравнения и анало­гии с природни явления, защото те, гледайки, не виждат, и слушайки, не чуват, нито разбират. Как е възможно това? Възможно е; нима те не са гледали Христа очи в очи, но въпреки това пак не са Го виждали като Месия. Затова Той им е говорил за Себе Си, използвайки притчи - за  сеяча, за царя, за стопанина, за милостивия самарянин и т.н. Така се из­пълнило пророчеството на великия пророк Исаия, отправено към евре­ите: „С уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите” (Ис. 6:9); тези думи свободно цитират трима от евангелистите: Матей, Марк и Иоан (виж: Мат. 13:14; Марк. 4:12; иоан. 12:40). Боговдъхновеният Златоуст дава следното тълкувание: „Те сами са били причина, че не са разбрали, като сложили преграда пред своя слух, затворили очите си и вкаменили сърцето си. А това са направили, както казва Господ: „Да не би някога да се обърнат и да Ги изцеря”. Той казва това с намерение да ги привлече, да ги накара да се осъзнаят и да им покаже, че ако се обърнат, Той ще ги изцери. Както у нас казват: „Той не иска да ме види - добре; а ако беше ме удостоил с посещение, аз веднага бих му оказал милост, показвайки с това начин за помирение - също така говори тук и Господ: „Да не би някога да се обърнат и да ги изцеря”, давайки да се разбере, че те могат и да се обърнат, и да се спасят, ако се покаят. Ако Той не е искал да Го слушат и да се спасят, би трябвало да мълчи, а не да ги поучава с притчи" (Тълкувание на Евангелието от Матей, 45:2). „Да не би някога да се обърнат” - с тези думи Бог изказва не Своето желание, а тяхното. Също както някоя майка би погледнала своето непослушно дете, намазано с кал по лицето, и тъжно би казала: „То е направило това, да не би някак да се приближа и да го целуна!“.

Иоан пише: „Заслепил е очите им и е вкаменил сърцата им". Кой? Гре­хът или Бог? Грехът по своята природа заслепява очите за Бога, а Бог поради Своята чистота и святост не се открива на нечистите, докато не се очистят. Защото е казано, че само „чистите по сърце ще видят Бога“.

 Мир Вам и радост от Господа!

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Всевиждащото Божие око бди над всички хора и по чудесен начин ръководи верните към спасение. Това, което първоначално им се струва на вярващите като голяма загуба, в благовремие се явява като велика придобивка. Случилото се със св. Филотей и неговия брат, за които тяхната майка мислила, че са загинали, е подобен на случилото се със св. Ксенофонт (26 януари), и прилича на случилото се със св. Евстатий Плакида, с жена му и неговите синове. Когато св. Филотей и брат му били в турска тъмница, в Македония, им се явила Пресвета Богородица във вид на тяхната майка и им рекла: „Станете, мои мили деца, и тръгнете след Мен!“. И изведнъж юношите се намерили в един манастир в град Неапол Малоазийски. Когато момчетата разказали на игумена какво се е случило с тях, игуменът разбрал, че това е от Бога, приел юношите и ги замонашил. Минало дълго време след този случай. Майка им ги жалила и прежалила. Най-накрая решила да иде и тя в някой женски манастир и да се посвети на Бога. И Божият Промисъл я довел близо до манастира, в който били нейните синове. Веднъж тя отишла с други монахини на празника на манастира[i]. В църквата тя видяла своите синове, но не ги познала. В това време единият от братята повикал другия с неговото светско име. Трепнало сърцето на майката, [като чула] това скъпо за нея име и внимателно се вгледала в техните лица. Познала ги майка им, и те – майка си. Голяма била радостта им и те сърдечно благодарили на Бога. Вярващият християнин и при най-голямата загуба не трябва да се отчайва.

 

БЕСЕДА за боговдъхновеното сърце и език

 

Из сърцето ми се изля блага дума… езикът ми е перо на бързописец (Пс. 44: 1).

 

Ето вдъхновение от Духа Божий! Пророкът иска да говори за Христа Господа и сърцето му е преизпълнено със сила и мъдрост. Затова не казва: „Моето сърце произнася или изказва добро слово“, а се изля като част от собственото му сърце, изнесена навън. Като струя вода от препълнен извор. Буйната вода е притисната от подземните теснини, но като стигне до отвора на извора, бликва в голяма струя. Такова е сърцето на пророка, когато иска да говори за Христа. Такава е силата на благодатта, скрита[ii] в човешкото сърце. Ако не се яви като силна река, или ако не се покаже в чудотворни дела, тя, вътре в човека, ще свети и ще прави чудеса. А когато зазвучи в думи, езикът на пророка ще бъде като тръст[iii], ще стане като перо на бързописец. Защото тук човек не се старае да състави мисъл, нито се старае мисълта да облече в одежда на реч, защото благодатта сама извира на езика с готови мисли и слова. Откъде е тази сила в човека? От Бог Дух Свети. Защо е така голяма [тази] сила? Защото пророкът иска да говори на Царя за Самия Цар. Ще говоря за моите дела на Царя. Дело и слово тук се отъждествяват, както често става в Светото Писание. Където говори Духът, там и действа; където действа, там и говори. Най-силно се говори чрез делата. Пророкът взима от Христа Царя и дава на Христа Царя. Той говори с въодушевена любов към Спасителя на света: говори с преизпълнено и въодушевено от божествена любов сърце. От отдалечеността на времето той вижда въплътения Син Божий и сърцето му играе от радост. Както на измъчен през нощта пътник, когато съгледа красивата зора на изток!

О, Господи Боже, Душе Светий, не ни лишавай от Твоята свята и силна благодат, та да можем да се очистим от греховете и да се удостоим с Христовото Царство. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[i] В ориг. – слава. Характерно за Сърбия празнуване и почитане на някой светия (бел. прев.).

 

[ii] В ориг. – стеснена (бел. прев.).

 

[iii] Вид писалка ( бел. прев ).

Категория: Други
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166115
Постинги: 643
Коментари: 0
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930