Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756174 Постинги: 3812 Коментари: 0
Постинги в блога от 07.11.2019 г.
 








image 8 НОЕМВРИ / 26 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. ДИМИТРИЙ СОЛУНСКИ


Тропарь великомученику Димитрию Солунскому, глас 3


Вели́ка обpе́те в беда́х/ тя побо́pника вселе́нная, стpастоте́pпче,/ язы́ки побежда́юща./ Я́коже у́бо Ли́еву низложи́л еси гоpды́ню,/ и на по́двиг деpзнове́нна сотвоpи́в Не́стоpа,/ та́ко, свя́те Дими́тpие,/ Хpисту́ Бо́гу моли́ся// даpова́ти нам ве́лию ми́лость.


Кондак великомученику Димитрию Солунскому, глас 2


Крове́й твои́х струя́ми, Дими́трие,/ Це́рковь Бог обагри́,/ да́вый тебе́ кре́пость непобеди́мую,/ и соблюда́я град твой невреди́м:// того́ бо еси́ утвержде́ние.
 
Категория: Други
Прочетен: 158 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Покрай другите тайнствени усещания[1] от духовния свят светците са имали и усет за благоуханието на добрите дела и за смрадта от нечистите духове. При всяка проява на светли и чисти духове се разливало животворно благоухание а при всяка поява на тъмните нечисти духове с разнасяла задушаваща и непоносима смрад. Според смрадта [когато тя се разнасяла] светиите можели да узнават от каква страст е обзет даден човек. Така св. Ефтимий Велики усетил смрадта от блудната страст на някой си монах Емилиан от лаврата на св. Теоктист. Отивайки веднъж на утреня, Евтимий минал покрай килията на Емилиан и усетил смрадта на блудния демон. Емилиан не вършел никакъв грях, освен това дето в този момент имал блудни помисли, нявявани в сърцето му от нечистия демон. И светията усетил присъствието на този демон край този монах. Още по-чудна сила на това усещане се проявила веднъж при св. Иларион Велики. Някой си човек, скъперник и сребролюбец, бил пратил нещо от своите зеленчуци. Когато ги поставили пред Иларион да хапне, светецът рекъл: „Махнете ги оттук, не мога да търпя смрадта, която излиза от този зеленчук! Нима не чувствате как смърди на скъперничество?“. Когато братята се зачудили на тези думи, Иларион им рекъл да занесат зеленчуците на воловете и ще видят, че воловете няма да ги ядат. Исихий, Иларионов ученик, занесъл зеленчуците и ги сложил пред воловете. Воловете само ги помирисали и, ревейки, отвърнали глави.

 

БЕСЕДА за бягството от света и пребиваването в пустинята

 

Далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята.(Пс. 54: 7).
 

От кого, братя, пророкът избягал в пустинята? От злите неприятели, от страстите и суетата. Защо избягал в пустинята? Защото това е начин за победа над злите неприятели, над страстите и над светската суета. Малко са тези, дето искат[2] пустинята, затова е избягал там. Хората се борят за градове и земя, за власт и богатство, а не за пустинята. И вътрешните врагове на човека, страстите и суетата, в градовете непрестанно се разпалват с нов огън, докато в пустинята угасват и изчезват. Смъртни ужаси ме нападнаха – казва пророкът преди това. И това е причина да бяга в пустинята. Трябвало да подготви душата си за другия свят, за срещата с Бога. Даже и царят не може да избяга от смъртта, нито може да избяга от съда. Живеейки в разкош и непрестанно веселие, човек наистина е като замаян[3] от питиетата на този свят. Но сред разкоша и веселието мисълта за смъртта ще го изтръгне и пробуди. Ах, трябва да се мре! Този свят трябва да се остави! Пред Бога и пред ангелите трябва да се застане! Къде ми е душата? Къде ми са делата? С какво ще си отида от този свят и с какво ще отида на онзи свят? Хиляди и хиляди са онези, които са се пробуждали с такова питане от греховния сън, бягали са в пустинята, та ден и нощ да изправят душата си и да чистят своето сърце с покаяние, пост, молитва, бдение и останалите доказани средства, с които човек убива страха от смъртта и се осиновява от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Наставниче наш премъдри и преблаги, Който и сам Ти си се отдалечавал понякога от хората в усамотение, помогни ни да съберем душата си и да се подготвим за Твоето пресветло Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – наблюдения (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – грабят (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – приспан (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове: 0
 Рассказ об умирающем графе
Рассказывала нам игумения из Хопова о покойной игумении Екатерине, ее утонченной духовности. Та – графского рода, аристократка по крови и по духу. Была хорошо знакома с известным русским философом Соловьевым. Чаще всего говорила о жизни после смерти и ждала смерти с радостью. А у игумении Екатерины был родной брат, граф Андрей Ефимовский, которого она безгранично любила. Но этот брат не имел веры, что сестру ужасно беспокоило, печалило. Она старалась найти брату доказательства, давала разные книги – но все напрасно. Граф Андрей как беженец после российской революции прибыл к сестре в монастырь Хопово. Здесь он и умер, уже после Екатерины. Однако перед смертью мучился и кричал во весь голос. Крик его был обращен к каким-то призракам, которые нападали на него со всех сторон. Днем и ночью в его комнате дежурили монахини, крестным знамением и молитвами отгоняя мрачные силы от умирающего. В трепете и ужасе испустил наконец он душу свою.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
 
Категория: Други
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756174
Постинги: 3812
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Ноември, 2019  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930