Из житието на свети Иоаникий


Минаха дванайсет години, откакто свети Иоаникий бе почнал да се подвизава в пустинята, и той получи откровение свише да напусне мястото, където живееше, да се засели в Еристийската обител и да приеме монашеско пострижение. Защото начинът на живот, който водеше, колкото и труден и висок да бе, бе само преддверие към големите му монашески подвизи.
Така през лятото той отиде в посочената му обител и сподели видението си със Стефан, който бе игумен на местните монаси. А той незабавно прочете над него молитви по установения чин и го облече в монашески одежди. И когато светият, който и до монашеството бе живял монашески живот, се облече в монашески образ, той премина от едни подвизи към други, още по-големи, и заживя още по- строго.
 

 ДО ЕДИН БОЛЕН ПЪЛКОВОДЕЦ: ЗА ВЕЧНАТА НАГРАДА

 

Пишете ми от болничната постеля. Обкръжен сте от непознати хора, чиито имена не знаете и които за пръв път сричат Вашето име върху болничния лист над леглото Ви. Няма ги познатите и сродниците, за да Ви посетят. А някога сте командвали полкове. Хиляди са изговаряли Вашето  име с почит, хвалели са Ви и са Ви величаели. Гърдите Ви са приличали на иконостас от ордени. И ето сега - забравен и самотен, чужденец между чужденци - живеете, вглеждайки се от нощта на своето настояще в деня на своето минало. Бъдете мъжествен. Днешната Ви битка е много по-трудна от всички битки, които сте водили преди. Защото няма битка по-тежка от она­зи, която човек води напълно сам. Спомнете си за Христос в Гетсимания. „И понеже се намираше в смъртна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави

капки, падащи на земята” (Лук. 22:44). Но след това дошло Възкре­сението, и честта, и славата, която векове наред ехти по всички краища на Небето и земята. На стари години нашият велик отец св. Иоан Златоуст из­паднал в немилост пред императора и императрицата, бил оклеветяван, руган и накрая изгонен от столицата в арменската пустиня. Измъчен, самотен и болен - мислите ли, че се е оплаквал и окайвал? Не. Ето какво писал той от бездната на своето страдание и унижение: „Нима има някакво значение това да бъдеш изгонен от отечеството си, да бъдеш местен от място на място, да живееш в изгнание, да бъдеш влачен от съд на съд, да търпиш насилие и издевателства от войниците, зло от хората, мъчения от роби и свободни - нима всичко това има някакво значение, когато наградата за него е цялото небе и всички онези нетленни и безгранични блага, които не могат да бъдат изказани с думи и ни носят безсмъртие и вечна наслада”?

О, колко велики и дивни са онези, които очакват награда и слава единствено от Светите Небеса! Онези, които са познали измамността на светската слава и изменчивостта на съдбата, които забравят всички зем­ни срещи - приятни и неприятни, и с цялото си същество са устремени към среща с вечната Любов! Пишете, че вярата Ви е крепила в борбата за свободата на народа. Сега вярата в Бога Ви е по-нужна от всякога. Върху никого другиго не се проявява така ясно нейното животворно действие, както върху самотния, забравения, отхвърления и болния. Когато целият свят шепне в ушите на един такъв човек: „Ти не си нужен на никого", вяра­та му говори: „Ти си потребен на Бога". Във времената на шумната светска слава, която Ви е кичила с венци, които вехнат, вярата е била за вас като сладкиш, подслаждащ душата; сега тя може да Ви послужи като насъщен хляб.

Четете Псалтира и Евангелието.

Мир Вам и утеха от Бога!

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

 

 

Когато сме невинни и ни постигне някоя беда, не бива веднага да се оплакваме, а да потърсим в това Божия Промисъл, Който чрез тази беда подготвя нещо ново и полезно за нас.

(Св. Николай, еп. Жички и Охридски)

  

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Бог връща стократно заема, даден Нему чрез сиромасите. Имало една жена, омъжена за мъж езичник. Живеели в любов и в бедност. Като спестили с мъка 50 сребърника, мъжът рекъл на жената, че трябва да дадат тези пари някому назаем с лихва, иначе сребърник по сребърник ще похарчат спестеното и пак ще останат без нищо. Жената му отговорила: „Ако искаш да ги дадеш назаем, дай ги на християнския Бог“. „А къде е християнският Бог?“ – запитал мъжът. Жената го отвела пред църквата и му казала да раздаде парите на просяците там, и му рекла: „Християнският Бог ще приеме това от тях, защото всички те са Негови“. Раздал всички 50 сребърника на сиромасите и се върнали в дома си. Но след известно време останали вкъщи без хляб. Тогава жената рекла на мъжа си да иде пред църквата и да получи парите от Бога, Комуто ги бил дал. Отишъл мъжът, но видял около църквата само просяци и в недоумение кой ще да му даде парите, обикалял около църквата. Погледнал пред себе си и неочаквано видял един сребърник. Той го взел, купил с него една риба и я отнесъл вкъщи. Оплакал се на жена си как не видял никого, и как никой нищо не му дал, но намерил случайно само един сребърник. Жена му отговорила: „Бог е невидим и по невидим начин урежда всичко“. Когато жена му разпорила рибата, намерила в нея някакъв блестящ камък. Тя го дала на мъжа си, а мъжът го отнесъл при един търговец, та да види дали може да получи нещо за този камък. Търговецът му предложил 5 сребърника, а мъжът се засмял, мислейки, че търговецът се шегува, като предлага такава висока цена. Търговецът пък помислил, че мъжът му се присмива заради ниската цена, която предложил, и предложил 10, после 15, после 30, после и 50 сребърника. Онзи човек разбрал, че това е някакъв скъпоценен камък и започнал да се колебае. Търговецът вдигал цената все повече и повече, докато не стигнал до 300 сребърника. Тогава човекът взел 300- те сребърника и радостен отишъл у дома си. „Виждаш ли колко е добър християнският Бог?“ – рекла жена му. Удивен, мъжът веднага се кръстил, и заедно с жена си прославили Бога.

 

Беседа за това, че всичко, сътворено от Бога, е твърде добро

 

И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро (Бит. 1: 31).

 

Когато, братя, частите на една сграда са добри, тогава тя и цялата е добра. Добра е всяка отделна тухла и всеки камък, и хоросанът, и варта, и гредите, и стълбовете, но човек се възхищава, като гледа цялата сграда. Често пъти нещо от сградата му се струва неразумно и неуместно, но на мига забравя за него, когато устреми погледа си върху цялата [сграда]. И наистина, в този свят има доста неща както в предметите, така и в случващото се, които за нас изглеждат неразумни и неуместни. Но когато ни се открият в цялост, ние ги проумяваме и се успокояваме. Много от страданията в нашия живот смятаме за жестоки и безсмислени, когато ни споходят. Но като минат дни и години, в нашата памет тези страдания блестят като скъпоценен камък, който осветява по-нататъшния ни житейски път. Затова, ако нещо в Божието творение^[1] те смущава, гледай цялото; ако нещо в живота те огорчава, изчакай търпеливо, с вяра и надежда следващите дни и години. И ако целият този живот да ти се струва мъчителен и скръбен, подигни духовните си очи към другия свят и ще се успокоиш и зарадваш. Защото този видим свят не е съвършен във всичко – очаква ни и друг свят. Защото е казано: Бог сътвори небето и земята. И художникът препоръчва на зрителя да гледа картината отдалеч, за да я види в цялата ѝ красота. О, Господи, о, безсмъртни Художнико, как твърде добро е всичко, което Ти Си сътворил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. – Божията природа (бел. прев.).