Празнува се на 7 май

       •     Произход: руска,

с. Жировиц (Гродненска област).

       •     История

       Явяването на тази чудотворна икона станало през XV в. при следните обстоятелства.

       През 1470 г. местните пастири видели в гората, принадлежаща на православния литовски велможа Александър Солтан необикновено ярка светлина. Пастирите се приближили към светлото сияние и забелязали, че то идва от една неголяма икона на Пресвета Богородица. Когато светлото сияние спряло, те, в своята простота, благоговейно се поклонили на светата икона, снели я от дървото и я занесли на Солтан. Последният я поставил в богато украсена кутия, но се отнесъл към светинята и случилото се с нея не с особено благоговение, за което и бил вразумен от Светата Богомайка още на следващия ден.

       Тогава Александър Солтан имал гости, които се заинтересували от иконата и пожелали да я видят. Но когато Солтан отворил кутията, вътре иконата я нямало.

       След някое време същите тези пастири намерили иконата на предишното ѝ място и отново я занесли на господаря си. Този път Солтан се отнесъл към иконата с подобаващо благоговение. Той счел себе си недостоен да задържа такава светиня у дома си и построил за нея специален храм. През 1560 г. обаче храмът изгорял до основи. Всички решили, че е изгоряла и иконата.

       Ала един ден някои деца от селото се изкачили на височината, където бил някога изгорелия храм. И пред техния взор се явила някаква чудно красива Девица, цялата в лъчезарно сияние и седяща на един камък. Те извикали някои от жителите на Жировиц и когато последните дошли на това място, видели голяма горяща свещ, а пред нея и самата икона, но без дори една следа от някогашния пожар.

След около сто години на същото място бил построен монастир, който през 1613 г. бил заграбен от униатите. През 1839 г. Жировицкия монастир с иконата бил върнат на православните.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Истинската вяра, трябва да бъде преследвана на този свят. Това и сам Спасителят ясно го е казал на Своите апостоли. А св. Аполинарий Иераполски, пишейки против еретиците монтаисти казва: „ Нека ни кажат пред Бога, кой от всички техни пророци, като се почне от Монтан и неговата жена, е бил гонен от иудеите и убит от нечестивите? Никой. Кой е бил арестуван за името Христово и разпнат на кръст. Пак никой. Дали някоя от жените, когато и да е, била бичувана или убита с камъни в иудейските синагоги. Никъде, никога“.                     

Православният светец, следователно, иска с това да каже, че истинската вяра трябва да бъде преследвана в този свят. Ересите обикновено са близки на светския и демонския дух, затова светът и демонът не гони своите. Да бъде постоянно преследвана - с кратки прекъсвания - това е отлика на вярата и Православната Църква. Такова гонение е имало през цялата история, или външно, или вътрешно, външно от иноверците, а вътрешно от еретиците.

БЕСЕДА за гонението на благочестивите

Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени(II Тим, 3, 12; Деян. 14, 22)

И Господ Иисус е пророкувал това и го доказал със Своя пример. И апостолите са казали това и са го доказали със своя пример. И светите богоносни отци на Църквата, изповедниците и мъчениците, са казали това и са го доказали със своя пример. Трябва ли тогава още да се съмняваме, че в Царството Божие се влиза през тесни врати? Трябва ли тогава дори и за миг да се учудваме, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие? Не тук повече няма никакво основание, нито оправдание за съмнението. Може ли овцата да живее сред вълците и да не бъде нападната? Може ли свещта да свети на кръстопътя на ветровете и да не бъде наклонявана насам - натам? Може ли облагородена фиданка да расте покрай пътя и да не бъде повредена от преминаващите? Така и Църквата на благочестивите души не може да не бъде гонена, и то гонена от езичниците, от идолопоклонниците, от еретиците, от отстъпниците, от страстите и пороците, от греха и беззаконието, от света и демоните? Също така, нито една благочестива душа не може да остане без гонение, било външно, било вътрешно, докато не се раздели от тялото и света. Може някой и да не е съгласен с това и да доказва по своите сметки и логика нещо различно. Но тук не помага нито разума, нито логиката на един човек - хилядите разпнати говорят друго, и хилядите изгорени доказват друго, и хилядите удавени свидетелствуват за друго.                                                  

 О, братя мои, християнската вяра е силна не само когато се съгласува с чувствения разум и емпиричната логика, но и когато ( особено тогава), когато се противи на чувствения разум и емпиричната логика. Които искат да живеят благочестиво…ще бъдат гонени. Това е предсказано от апостолът в началото на християнската ера, а двадесетте християнски столетия, като го повтарят като силно ехо, и потвърждават истиността на пророчеството.

О, възкръснал Господи, дай ни светлина за да бъдем благочестиви докрай, и дай ни сила да издържим гонението до край. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски