Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626537 Постинги: 1882 Коментари: 0
Постинги в блога от 11.06.2019 г.
  

      

             

                     image         

           34. Пресвета Богородица  „Иерусалимска“

Празнува се на 12 декември

 

       •     Произход: Йерусалим

 

       •     Сегашно местонахождение:

Париж, храм „Св. Богородица“

 

       •     Особена дарба: изцерява болни и разслабени (парализирани), привежда закоравели грешници в покаяние, прекратява суши, наводнения и всякакви природни бедствия, спасява от епидемии.

 

       •     История

       По предание иконата на Божията Майка „Иерусалимска“ е нарисувана от свети евангелист Лука в годината на Богородичното Успение (15-та година след Възнесение Господне и 48-49-та след Рождество Христово).

       Богу било угодно, в 453 г. Иерусалимската икона на Божията Майка да бъде пренесена от Йерусалим в Константинопол.

       При царуването на император Ираклий, Константинопол бил нападнат от войнствените скити. Вече била загубена всякаква надежда за оцеляването на града. Тогава цялото духовенство и многохилядният народ се обърнали за помощ към Поборницата Войвода - Богородица, изписана върху Нейната Иерусалимска икона, и тя станала техен крепък щит срещу безбожните варвари. Поразявани невидимо от крепката десница на Богоматер, скитите се разбягали и градът бил спасен.

       В началото на X век в пределите на тогавашна Византия проникнали русите. Предвождал ги смелият княз Владимир. Макар и още некръстен, князът бил вече разпалил благодатния огън на християнската вяра в сърцето си и само чакал удобно време, за да се кръсти. Не искайки да пролива християнска кръв, а само да измие греховната нечистота от душата си, Владимир, заедно с цялото си войнство приел свето Кръщение в Корсун (Херсон) и сключил мир с едноверните гърци. За спомен на това велико събитие гърците подарили на княза иконата на Света Богородица „Иерусалимска“. Светият и благоверен княз я занесъл с голяма почит в престолния си град Киев и от този ден той не дал дрямка на очите си докато не покръстил целия руски народ. За това много помогнала и чудотворната икона на Богоматер. Приел я даром, даром и я предал светият княз на новопокръстените новгородци, за да се укрепи чрез нея младата им вяра „до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).

       В Новгород иконата престояла повече от 400 години.

       И понеже Света Богороица „Иерусалимска“ трябвало да освети цялата Руска земя и да остане известно време в сърцето на необятна Русия - Москва, Божият промисъл я довел и в този многославен и великоименит град. Иван Грозни превзел Новгород, пренесъл иконата в Москва и я поставил в Успенската катедрала.

       В Москва благодатното осенение и чудотворна сила на тази икона се излели в пълно изобилие: тя изцерявала болни и разслабени, привеждала закоравели грешници в покаяние, прекратявала суши, наводнения и всяко природно бедствие, не веднъж и дваж спасявала московчани от чума. Дали заради тежки грехове, дали затова, че духовната ѝ светлина трябвало да озари и тъмния инославен Запад, но иконата напуснала Русия и отишла във Франция. Това станало през 1812 год. по времето на нашествието на Наполеон в Русия. В Париж Света Богородица „Иерусалимска“ остава и до наши дни.

       • Молитва

       О, Пресвета и Преблагословена Майко на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Пречиста Приснодево, Богородице Марие, Покровителко и Застъпнице наша! Припадаме и Ти се покланяме пред Твоята света и чудотворна Иерусалимска икона, и смирено Ти се молим: чуй гласа на нашите молитви, които Ти принасяме от душа, виж нашите скърби и изкушения и като истинска любвеобилна Майка побързай да ни помогнеш, защото сме безпомощни, унили, паднали в множество грехове и винаги прогневяващи нашия Господ и Създател. Умоли Го, Владичице, да не ни погубва заради беззаконията ни, но заради Твоето застъпничество да ни яви Своята човеколюбива милост. Изпроси за нас, Всеблага, здраве душевно и телесно, съвършено покаяние за греховете ни, преуспяване в християнските добродетели, мирно и благочестиво житие, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха, навременни дъждове и благословение свише на всички наши добри дела и начинания. Съхрани ни и запази в мир и благоустроение и помогни на всички нас да понесем благото и леко Христово иго с търпение и смирение, за спасение на душите ни, защитавайки ни с Твоя Майчински покров от дяволските изкушения и от всяко зло.

       О, всевъзпявана Царице, всеблага Майко Божия! Чуй сега нас, смирените и грешни Твои раби, които Ти се молим, и ни покажи Твоите велики щедрости: болните изцери, скърбящите утеши, бедстващите избави, пътешестващите и плаващите по море запази невредими и всички нас удостой да завършим благочестиво земното си житие, да получим добра християнска кончина, да станем причастници на Светите Тайни и да наследим Небесното Царство. Само така - в свята радост и светлина - ние ще можем да възпеем и възвеличим Твоето, и на родения от Тебе Господ наш Иисус Христос, милосърдие. На Него заедно с безначалния Негов Отец и Пресвети Дух подобава всяка слава, чест и поклонение, во веки веков. Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 1937 Коментари: 0 Гласове: -8
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 МАЙ

 

Разсъждение

 

О, колко голяма е била смелостта на светите мъже и светите жени! Като четем техните жития, в нас неволно се появяват и срам, и гордост; срам, защото сме много далече от тях; гордост, защото те са от нашия християнски род. Нито болести, нито тъмница, нито изгнание, нито мъки, нито унижения, нито меч, нито пропасти, нито бесилка не са могли да разколебаят висшия мир на техните души, здраво привързани към Христа – кормчията на вселената и човешките съдбини. Когато цар Иулиан отстъпил от вярата, и започнал да преследва християнството из цялата Римска империя, св. Атанасий Велики спокойно казал на вярващите: „Облаче е, ще премине!“ (Nubicula est, transibit). И наистина, това мрачно облаче бързо изчезнало, а християнството пуснало по света още по-надълбоко своите корени и още по-нашироко своите клони по света. Безсилната Иулиянова злоба след няколко бързо преминаващи години завършила с предсмъртно хриптене: „Назарянино, Ти победи!“. Защо да се боим ние, Божиите синове, от нещо, от което Бог, нашият Отец, не се бои?

 

БЕСЕДА за великата тайна на брака

 

Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата (Ефес. 5: 32).

 

Велика е тайната на това, че човек оставя своите баща и майка и се прилепя към своята жена. Сам апостолът, който се възнесъл до третото небе и видял много небесни тайни, нарича плътския брак на хората велика тайна. Това е тайна на любовта и живота и от нея е по-голяма само тайната на Христовата връзка с Църквата. Христос се нарича Жених, а Църквата – Невеста. Христос толкова обича Църквата, та за Нея е оставил Своя небесен Отец , оставайки с Него в единосъщието на Божеството – слязъл на земята и се прилепил към Своята Църква, пострадал за Нея, та с Кръвта Си да я очисти от греха и всяка сквернота и да я направи достойна да се нарече Негова Невеста. Със Своята любов Той съгрява Църквата, със Своята Кръв Я храни, със Своя Свети Дух Я оживотворява, освещава и украсява. Каквото е мъжът за жената, това е и Христос за Църквата. Мъжът е глава на жената, а Христос е Глава на Църквата. Жената се покорява[1] на своя мъж и Църквата се покорява на Христа. Мъжът обича своята жена като своето собствено тяло и Христос обича Църквата като Своето собствено Тяло. Мъжът обича жената като самия себе си, а жената се бои от мъжа, и Христос обича Църквата като Самия Себе Си, а Църквата се покорява на Христос. Както никой не мрази собственото си тяло, а го топли и храни, така и Христос топли и храни Църквата като Свое Тяло. И отделната човешка душа е невеста на Жениха Христос, и обществото на всички вярващи е невеста на Жениха Христос. Каквото е отношението на един вярващ към Христа, такова е отношението на цялата Църква към Христа. Христос е Глава на великото Тяло, Което се нарича Църква, Която отчасти е видима и отчасти невидима. О, мои братя, тази тайна е велика! Тя ни се открива на нас според мярката на нашата любов към Христа и страха от Христовия съд.

О, Господи, Спасителю благий, очисти, спаси и украси нашите души, та да се удостоим с безсмъртното и неизказано единство с Тебе във времето и във вечността. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – слуша. В българския библейски текст – се покорява (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
  

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 МАЙ

 

Разсъждение

 

Само горделивият човек е готов винаги да сравнява Христос с другите велики хора, макар от пръв поглед да е ясно, че великите хора са едно, Господ Христос е друго, тъй като едното е творение, а другото Творец. Христос е не само велик, а Той Е и Творец, и Извор, и Вдъхновител на всяко истинско величие в човешката история. Наполеон, един от преминалите великани, като бил в изгнание и бедност на остров света Елена, казал следните думи: „Александър, Цезар, Ханибал, Луи XIV, при всичката си гениалност, са нищожни. Те са завоювали света, но не са могли да спечелят и един приятел. А ето, Христос призовава, и мигновено, цели поколения се свързват в по-силна и тясна връзка от кръвната връзка… Христос е запалил огъня на любовта, който изгаря всеки егоизъм и превъзхожда каквато и да искате любов“. 

 

БЕСЕДА за силата на тайната на брака

 

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът (Бит. 2: 24).

 

Волята Божия е човешкият род да се размножава; Божия наредба е начинът, по който да се размножава човешкият род; Божия тайна е как човек оставя баща и майка и се прилепва към своята жена. Да се оставят родителите, не означава да се напуснат, а сам ти да станеш родител. Когато децата станат родители, те вече не са деца, а приятели на своите родители. Когато оженените синове познаят тайната и мъката на раждането, те още повече почитат своите родители. Брачната връзка ни най-малко не освобождава човека от почитта и послушанието към неговите родители. Първоначалната Божия заповед за почитане на родителите трябва да се изпълнява. Но по естествения ход на нещата човек оставя своите родители и сам става родител, става основател на ново бъдеще, докато неговите родители, вече изпълнили своя дълг в света, си отиват. Но това не е изоставяне на родителите. По някаква необяснима тайна човек се прилепя към жена си и се отделя от родителите си. Св. Теодорит пише: „Сам Христос е оставил Всевишния Отец и се е съединил с Църквата“.            

Братя мои, бракът е велика и чудесна тайна, една от великите тайни на Божието домостроителство. Чистият и честен брак е преизпълнен с възвишеност. Чистият и честен брак, [пребъдващ] в страх Божий, е съсъд на благодатта на Светия Дух. Който презира брака, презира Божия Дух. Който с нечистота осквернява брака, хули Духа Божий. А който се въздържа от брак заради Царството Божие, той трябва по друг начин да направи себе си съсъд на Светия Дух и в духовната област да направи себе си плодотворен, та да не бъде отсечен като безплодна смокиня.

О, Боже, Душе Всемогъщи, помогни на онези, които са в брак, та в чистота, страх и взаимна любов да бъдат като Църквата Божия, в Която Ти радостно обитаваш и всичко ръководиш добре. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626537
Постинги: 1882
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Юни, 2019  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930