Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626648 Постинги: 1882 Коментари: 0
Постинги в блога от 06.06.2019 г.
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 МАЙ

 

Разсъждение

 

За чисти всичко е чисто  – е казал апостолът. И човешката храна сама по себе си не може да бъде наречена нечиста, макар че храната може да предизвика нечисти мисли и желания в човека. За това удивително разсъждава св. Симеон Стълпник в разговора със своя старец Иоан. Старецът Иоан казал: „Храната и питието не оскверняват човека, защото сам Господ в Писанието е казал: Като злак тревист давам ви всичко  (Бит. 9: 3), на което блажени Симеон отговорил: „Макар и храната да не осквернява човека, но поражда лоши мисли, помрачава ума, вкоренява и отглежда страстите, и превръща духовния човек в плътски, и приковава неговите мисли към земните желания“. Не е ли чиста водата, която пада от облака? Но когато вали много дъжд, посевите изгниват от него. Тъй също и силната храна предизвиква тление в духовната и моралната човешка същност.

 

БЕСЕДА за това как Божията любов се излива в човешките сърца

 

 Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий (Рим. 5: 5).

 

Любовта е радост и любовта с радост помазва човешкото сърце. Любовта, братя, е сила и любовта помазва човешкото сърце със сила. Любовта е мир и любовта помазва човешкото сърце с мир. А от радостта, силата и мира се ражда храброст и любовта помазва човешкото сърце с храброст. Любовта Божия като благоуханен елей се излива в нашите сърца не от друг, а от Светия Дух, Дух всеблаг и всесилен. В тайнството миропомазване, абсолютно незаслужено от нас, Духът Божий излива Божията любов в нашите сърца. Но като пренебрегваме с времето тази любов и с греховете си се отдалечаваме от Бога, падаме в болестта на духовната немощ. И Дух Светий, като не може да обитава в нечист съсъд, се отдалечава от нашите сърца. А когато Светият Дух се отдалечи, веднага се отдалечават и радостта, и силата, и мирът, и храбростта. И ние ставаме тъжни, безсилни, безпокойни и страхливи. Но всеблагият Дух само се отдалечава от нас, ала не ни напуска съвсем. Без да ни напуска, Той ни предлага на нас, болните, лекарства чрез тайнството на покаянието и тайнството на Причастието. А след като се покаем и причестим, се очистваме отново, и тогава Той – Бог Дух Светий, отново се вселява в нас и излива Божията любов в нашите сърца. Падаме и ставаме, падаме и ставаме! Когато паднем, Духът Божий стои до нас, и ако ние пожелаем да станем, ни вдига. Като станем, Духът Божий обитава в нас, докато поради греха и от глупост не пожелаем да паднем. Тъй през този живот ние непрестанно сме ту плодородна нива, ту пустиня, каещи се синове и блудни синове, пълнота и празнота, светлина и тъмнина.

О, Боже, Душе Свети всеблагий, не отстъпвай от нас и когато Те желаем, и когато Те не щем. Пребъди с нас до смъртта ни и ни спаси във вечния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 1
 ВЪЗНЕСЕНИЕ

 

Евангелие за Възнесение

 

Лк. 24: 36 – 53, Зач. 114

Деян. 1: 3 – 12

 

       Когато храната намалее и наближи застудяване, лястовичките отлитат в топлите страни, в страните с повече слънце и обилна храна. Най-отпред лети една лястовичка, пори въздуха и проправя път, а цялото ято я следва.

       Когато в този материален свят няма храна за нашата душа, и когато наближи студената смърт – о, има ли такава лястовичка, която ще ни заведе в топла страна, където топлината и духовната храна са в изобилие? Има ли такава страна? Има ли такава лястовичка?

       Извън оградата на християнската Църква на тези въпроси  никой не може да ви даде достоверен отговор. Единствено Църквата го знае и то – достоверно. Тя е видяла райската страна, за която нашата душа копнее в хладния сумрак на земното съществуване. Тя е видяла благословената Лястовичка, Която първа е полетяла към желаната страна, порейки със Своите силни криле тъмната и тежка атмосфера между земята и небето, и прокарала пътя за ятото след Себе Си. Освен това, земната Църква може да ви разкаже и за безчислените лястовичи ята, които последвали Онази първа Лястовичка и отлетели след Нея в добрата страна[1], изобилстваща с всякакви блага, в страната на вечната пролет.

       Вие се досещате, че под образа на тази спасоносна Лястовичка имаме предвид възнеслия се Господ Иисус Христос. Не е ли казал Той за самия Себе Си, че е началото и пътя? И не казал ли самият Той на Своите апостоли: Отивам да ви приготвя място… и ще ви взема при Мене Си  (Иоан 14: 2 – 3)? И още преди това не им ли казал: И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си (Иоан 12: 32)? Това, което им казал, започнало да се осъществява веднага, след няколко седмици, и продължава да се осъществява и до ден днешен, и ще се изпълнява до края на времената. Т.е. бидейки начало на първото творение, Той е станал начало и на второто творение, или благодатно обновление на старото. Грехът прекършил Адамовите крила и [крилата] на всички Адамови потомци и те отпаднали от Бога, отдалечили се и се прилепили към праха, от който били сътворени телата им. Христос е новият Адам, първият Човек, Първенецът между хората, Който с духовни крила се възнесъл на небето до Престола на вечната слава и сила, така проправяйки пътя към небето и отваряйки всички двери на небето за Своите последователи. Като орел, който проправя пътя за своите орлета, като лястовичка, която лети напред, показвайки пътя на ятото и преодолявайки съпротивлението на въздуха.

       Кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил (Пслт. 54: 7)! – тъжно възкликнал пророкът [живял] преди Христа. Защо? Самият той обяснява: Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха; страх и трепет ме връхлетяха, и ужас ме обвзе (Пслт. 54: 6). Такива ужасни чувства от смъртен страх и ужас в този живот като кошмар трябва да са притискали целия разумен и почтен народ преди [идването на] Христа. Кой би ми дал криле, за да отлетя от този живот? – така трябва да са се питали много благородни и чувствителни души. Но къде ще отлетиш, грешна човешка душо? Дали все още като в сън си спомняш онази топла и светла страна, от която си изгонена? Ето, дверите са затворени за теб и херувим с огнен меч е поставен, за да ти забрани достъпа. Ето, грехът е скършил крилете ти – не птичи, а божествени, и здраво те е притиснал към земята! Трябва Някой, който първо да те освободи от тежестта на греха; който ще те умие и изправи. Па тогава ще трябва Някой, който да ти даде[2] нови крила, та да можеш да полетиш. Па ти трябва и Някой, твърде силен, пред когото и херувимът с огнения меч отстъпва от пътя, за да те отведе до твоето светло жилище. Най-после ти трябва и Някой, който ще умилостиви Твореца, та отново да те приеме във владенията на Своята безсмъртна държава. Този Някой не бил познат в предхристиянския свят. Той се явил като твой Господ и Спасител – Иисус Христос, Син на живия Бог. От любов към теб Той напуснал небето и слязъл на земята, облякъл се в плът, станал роб заради тебе – роб, претърпял зной и мраз, понесъл глад и жажда, подложил Своето лице на оплюване и предал Своето Тяло да бъде приковано на Кръста; легнал мъртъв в гроба, слязъл в ада, за да разори една по-лоша тъмница от тази на живота, която била приготвена за тебе след раздялата с тялото – и всичко това, за да те извади и умие от греховната кал. След това възкръснал от гроба, за да ти даде криле за полет към небето, и най-накрая се възнесъл на него, та да ти прокара път и да те привлече в ангелските обители. Ти сега, значи, не трябва да въздишаш от страх и да трепериш в ужас като цар Давид, нито пък да искаш криле гълъбови, защото се е явил Орелът, Който е показал и проправил пътя. Ти трябва само да се грижиш за духовните крила, които са ти дадени при Kръщението, в Негово име, и да пожелаеш със своята сила да се издигнеш там, където се е издигнал Той. Той е извършил за твоето спасение деветдесет и девет процента от онова, което е трябвало да се извърши. Нима няма да се потрудиш да извършиш и останалия процент за своето собствено спасение, и то след като ти е даден свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа (II Петр.1: 11)?

       Възнесението на Господ от земята на небето е също толкова неочаквано за хората, както неочаквано било и Неговото пришествие от небето на земята и раждането Му в тяло. Всъщност, кое събитие от Неговия живот не представлявало уникална новост и уникална неочакваност за света? Както ангелите трябва с удивление да са гледали как Бог, при първото творение, отделя светлината от тъмнината и водата от сушата и как поставя звездите на небесния свод, и как издига от праха растенията и [от водата] животните, и как най-накрая създава човека и му вдъхва жива душа. Също така, всеки от нас, трябва, иска или не иска, с удивление да види събитията в живота на Спасителя, като започне от необикновеното благовестие на архангел Гавриил на Пресветата Дева в Назарет, и [проследи] всички събития до Неговото славно Възнесение на Елеонската планина. Всичко това на пръв поглед е неочаквано, но с узнаването на плана на домостроителството на нашето спасение кара разумния човек радостно да възкликне и да прослави Божията сила, мъдрост и човеколюбие. Не можеш нито едно от великите събития от Христовия живот да премахнеш, без да осакатиш всичко, както не можеш на жив човек да отсечеш ръка или крак и да не го осакатиш, или както не можеш да свалиш месеца от небесния свод, или да угасиш една част от звездния рой, без да не нарушиш реда и красотата на небето. Затова и не помисляй да кажеш: „Господнето Възнесение не е било необходимо!“. Щом като някои евреи, въпреки своята злоба, трябвало да признаят и да кажат: Всичко хубаво върши (Мар. 7: 37), как ли тогава ти, който си кръстен в Неговото име, трябва да вярваш, че всичко, което Той е направил, го е направил добре, смислено, стройно и премъдро – както Неговото въплъщение, както и Кръщението, както и Преображението, или както и Възкресението! За вас е по-добре Аз да си замина (Иоан 16: 7) – казал Господ на Своите ученици. Виждаш ли как Той всичко устройва и прави за хората всичко добро? Всяка Негова дума и всяка Негова постъпка имат за цел нашето добро. Неговото Възнесение е неизмеримо добро за нас. Ако не беше така, Той не би се възнесъл. Но да разгледаме самото събитие на Възнесението така, като евангелист Лука го описва на две места – в Евангелието и в Деяния Апостолски.

Господ казал на учениците си: Тъй е писано и тъй трябваше Христос да пострада, и да възкръсне от мъртвите на третия ден. Кой го е писал? Писал го е Дух Свети, според съвета на Света Троица, чрез пророците и тайновидците – в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. На тези книги Господ отдава такова значение, защото те са предсказали онова, което се е сбъднало за Него.[3] В тях е предсказаното, а тук – изпълнението. Там са сянката и образът, тук – животът и действителността. Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията. Отварянето на ума е равно на чудото на възкресение от гроба. Защото под тежкото покривало на греха човешкият ум се намира в гробна тъмнина – чете и не разбира, гледа и не вижда, слуша и не схваща. Кой повече от иерусалимските книжници се е взирал в думите на Писанието и го е четял, и кой по-малко ги разбирал от тях? Защо от техния ум Господ не снел мрачното покривало, та и те да разбират като апостолите? Защото те [апостолите] желаели да разберат, а те – не. Защото, докато книжниците и старейшните казвали за Него: Тоя Човек е грешник, и търсели сгода да Го убият, апостолите казвали: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот (Иоан 6: 68). Само на желаещите Господ отваря ума; само на жадните той дава водата на живота; и се открива само на онези, които Го търсят.

       Тъй е писано и тъй трябваше. Ако това са го писали обикновени човеци според своя човешки разум, Синът Божий не би се позовал на тяхното писане, нито би бързал да го изпълни. Ала пророчески написаното е дело на Божия Дух и Бог, верен на Себе си и на Своите обещания, изпратил Своя Единороден Син, за да изпълни написаните обещания. Тъй трябваше, казва Онзи, Който вижда открай докрай целия сътворен свят, тъй както човек вижда изписания лист хартия пред себе си. А пък щом Прозорливият казва, че трябвало, не са ли смешни слепците, като твърдят, че не било нужно да е така? Трябвало Господ Иисус да пострада във времето, та ние да се радваме във вечността. И трябвало да възкръсне, та и ние да възкръснем чрез Него в живот вечен.

       И да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим. Ако Господ Иисус не бе пострадал и умрял за нашите грехове, кой от нас би узнал, че грехът е такава преужасна отрова? И ако не бе възкръснал, кой от нас, съзнавайки ужаса от греха, би имал надежда? Тогава покаянието би било безполезно и опрощаването невъзможно. Защото покаянието съответства на страданието от греха, а опрощаването – на възкресението с Божията сила. Чрез покаянието старият, прокажен от греховете човек се погребва, а чрез опрощаването се ражда новият човек за нов живот. Ето, пречудното благовестие за всички народи по земята наченало от Иерусалим! Онова, което служителят на Всевишния – архангел Гавриил, пророчески казал на Пресветата Дева: Той ще спаси народа Си от греховете му, сега се потвърждава от самия Господар с опита Му в страданията и правото Му на Победител. Но защо се казва: начевайки от Иерусалим? Защото в Иерусалим е принесена великата Жертва за целия човешки род, и защото тук е засияла от гроба възкресенската светлина. В тайнствен смисъл пък, ако Иерусалим представлява ума на човека, е ясно, че от ума трябва да започнат покаянието, смирението и съкрушението, и оттам да се разпрострат в целия вътрешен човек. Гордостта на ума е низвергнала сатаната в ада; гордостта на ума е отделила Адам и Ева от Бога; гордостта на ума подтикнала фарисеите и книжниците към убийството на Господ. И до ден днешен гордостта на ума е главният червей на греха. На когото умът не коленичи пред Христос, няма да коленичат и коленете му. Който с покянието е започнал да смирява ума си, той е започнал да лекува своята главна рана.

        А вие сте свидетели за това. Свидетели на кое? Свидетели на Господните страдания, свидетели на неговото славно Възкресение, свидетели за необходимостта от покаяние, свидетели за реалното опрощаване на греховете. Когато обърнал гонителя Савел в апостол Павел, Господ му казал: Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял (Деян. 26: 16). А апостол Павел, в своята първа проповед след пришествието на Свети Дух, казва: Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели (Деян. 2: 32). И апостол Иоан казва: Което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали, и което ръцете ни са попипали… ви възвестяваме (I Иоан 1 – 3). Апостолите, значи, са били лични свидетели на животворните Христови проповеди, на Неговите чудеса и всички събития в Неговия земен живот, през който е положена основата на нашето спасение. Те били слушатели, свидетели и съучастници на Истината. Те първи се качили в кораба на спасението от греховния потоп, та и други да продължат да се качват и спасяват. Техният ум бил укротен от гордостта и тяхното сърце очистено от страстите. Това и сам Господ им го засвидетелствал: Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал (Иоан 15: 3). Значи, те не били свидетели само на всичко външно, което могли да видят, чуят, разгледат и пипнат по отношение на Словото Божие, а били свидетели и на вътрешното прераждане и обновление, чрез очистването от греха, на покаялия се човек. Евангелието се изпълнило не само пред техните очи и уши, а и вътре в сърцата и умовете им. За трите години на тяхното ученичество при Христа в сърцата и умовете им се извършила цяла революция. Тази революция се състояла в мъчителното умиране на стария човек в тях и още по-трудното раждане на новия. Колко ли смъртни мъки е понесла тяхната душа, докато най-накрая те, преродени и осияни от светлината, не извикали: Ние знаем, че преминахме от смърт в живот (I Иоан 3: 14). Колко време и колко труд, съмнения, страх, агония, лутане, разглеждане и изпитване – докато те не станали истински и верни свидетели както на плътските страдания, на смъртта и възкресението на Господа Иисуса, така и на своите собствени душевни страдания, смърт и възкресение!

       Но все пак, по това време, апостолите не били напълно духовно укрепнали и възмъжали, затова Господ ги наставлява и ръководи като деца, окуражавайки ги при раздялата: Няма да ви оставя сираци (Иоан 14: 18). Затова представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие, и най-накрая обещава да им прати Дух Светий и сила свише.

       И ги изведе вън до Витания, и като дигна ръцете Си, благослови ги. И както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Каква величествена и трогателна раздяла със земята! Там, на границата на Елеонската планина, на хълма, близо до гроба на Лазар, от който той възкръснал в този временен живот, се възнесъл Господ в невидимите висоти на вечния живот. Възнесъл се не до звездите, а над звездите; възнесъл се не до ангелите, а над ангелите, и не до най-висшите небесни сили, а над тях, над цялото безсмъртно небесно войнство, над всички райски обители – на ангелите и на праведниците, далеко, далеко и за херувимските очи, до самия Престол на небесния Отец, до самия тайнствен олтар на Светата и животворяща Троица. Мярка за тази висота в сътворения свят не съществува; може би на нея е равна, в обратна пропорционалност, само дълбината, в която гордостта е сринала Луцифер – отстъпника от Бога; дълбината, в която Луцифер искал да завлече и човешкия род. Господ Иисус ни е спасил от тази бездънна пропаст и, вместо в дълбините на бездната, ни е въздигнал в божествените висини на небето. Казваме, че ни е въздигнал по две причини: първо, защото Той се възнесъл като Човек в плът, в каквато сме и ние, и второ, защото се е възнесъл не заради Себе Си, а заради нас, за да ни отвори пътя за помирение с Бога.

       Възнасяйки се със Своето възкръснало Тяло, Което хората били умъртвили и погребали в земята, Той благославял с ръцете, които хората били пробили с гвоздеи. О, благословени Господи, колко превелика е Твоята милост! С благословение е започнала историята на Твоето дохождане в света, с благословение е и завършила. Известявайки за Твоето идване в света, архангел Гавриил е поздравил Пресветата Богоматер с думите: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените! А сега Ти поздравяваш онези, които Те приеха, Ти разтваряш пречистите Си ръце и ги обсипваш с благословение! О, най-благословен между човеците! О, благодатни Източниче на благословения! Благослови и нас тъй, както Си благословил Своите апостоли!

       И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. Двамата мъже в бели дрехи са два Божии ангела. Невидимото ангелско войнство съпровождало своя Господар от земята към небето, както някога, при Неговото зачатие в Назарет и рождението Му във Витлеем, Го съпровождало от небето до земята. Два от ангелите, при Възнесението на Господа, по Промисъл Божий, станали видими за човешките очи заради едно утешение[4] на учениците. То било необходимо за онези, които можели да се почувстват изоставени и самотни след заминаването на Спасителя. Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин. Това е Христово утешение, [пратено] чрез двата ангела. Виждате ли колко човеколюбив е Господ? Даже и по време на Своето възнесение на небето, към Престола на Триединния Бог, Той не мисли за Себе Си, нито за Своята слава след униженията, нито за Своята почивка след трудните дела на земята, а мисли за Своите Си, които е оставил след Себе Си на земята. И макар че Той лично достатъчно ги е съветвал и укрепявал, им праща Своите ангели, та още повече да ги укрепи и ободри. И въпреки че им обещал да прати Дух Утешител, и макар че лично им казал: Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас – все пак той прави нещо повече, което не е обещавал: Той им праща небесните ангели като Свои вестители и служители – първо, за да ги увери в Своята сила, и второ – чрез ангелските уста да повтори обещанието, че Той отново ще дойде при тях. Всичко това Той прави само за да премахне от тях страха и тъгата и да ги обогати с храброст и радост.

       Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. Поклонили се на всесилния Господ с душа и тяло в знак на почит и послушание. Техният поклон означава: нека да бъде Твоята воля, всесилни Господи! И се върнали от Елеонската планина в Иерусалим, както им било заповядано. Върнали се не с тъга, а с голяма радост. Ако Господ се бил разделил с тях по друг начин, щели да са тъжни. Но раздялата Му с апостолите била ново и величествено откровение за тях. Той не изчезнал от тях неочаквано и неизвестно къде, а в слава и сила се възнесъл на небето. Пред очите им се изпълнили Неговите пророчески слова за това събитие, както преди това се изпълнили и словата Му за Неговите страдания и Възкресение. С това умът на учениците се отворил, за да разберат онова, което бил казал Той: Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий (Иоан 3: 13); още и онова, което, под вид на въпрос, казал на учениците (когато те се съблазнили от Неговите думи за хляба, който слиза от небето): Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди (6: 12)? Още и това: Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца (16: 28). Тъмата от незнанието влива в човешката душа страх и недоумение, а светлината от познаване на истината влива радост, дава сила и упование. Когато Господ им говорил за Своята смърт и възкресение, учениците били в страх и недоумение. Но като Го видели възкръснал и жив, се възрадвали. Изглежда, че са били в страх и недоумение и когато Господ им е говорил за Своето Възнесение на небето и за раздялата с тях. Но когато и това се изпълнило пред техните очи, както е пророкувано, те се изпълнили с голяма радост. Страхът е пропъден, съмнението изчезнало, недоумението отлетяло, а вместо това – реалност, прекрасна слънчева действителност, а от нея – сила и радост. Сега те със сигурност знаели, че техният Господ и Учител е слязъл от небето, защото се и е възнесъл на небето; и че е пратен от Отца, защото при Отца се върнал; и че е всемогъщ на небето, какъвто бил и на земята, защото ангели Го придружават и изпълняват Неговата воля. С това сигурно знание сега била свързана и увереността им, че Той отново ще дойде, и то не както преди, а със сила и слава, както много пъти им е говорил, и както [сега] ангелите потвърдили Неговото обещание. На тях, значи, не им остава друго, освен с ревност да изпълняват Неговите заповеди. Той им заповядал да стоят в Иерусалим и да чакат сила отгоре. С голяма и напълно оправдана радост и със също такава голяма вяра, че тази сила отгоре ще слезе върху тях, те се върнали в Иерусалим.

       И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Т.е. непрестанно посещавали Иерусалимския храм и там възхвалявали и благославяли Бога. На друго място отново се казва: Те всички единодушно прекарваха в молитва (Деян. 1: 14). След всичко, което видели и узнали, те вече не можели да отделят ума и сърцата си от своя Господ, Който се възнесъл пред очите им, ала Който още по-дълбоко останал изобразен в техните души. Със сила и слава Той обитавал в душите им и те, ликувайки, възхвалявали и благославяли Бога. И така, Той се върнал по-скоро, отколкото те очаквали, при тях. Не се върнал видимо за очите, върнал се и се вселил в техните души. Но Той не сам се заселил в душите им, а заедно с Отца. Защото Господ казал за онези, които Го обичат: Аз и Отец ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Иоан 14: 23). Трябвало още само Дух Свети да слезе и да се всели в тях, та те да бъдат съвършени хора, в които са обновени образът и подобието на триединния Бог. Затова трябвало да чакат в Иерусалим. Чакали и дочакали. И след десет дена Дух Свети – сила отгоре, слязъл върху тази първа Христова Църква, за да не се отдели никога вече от Нея, от този ден и до края на времената.

       И ние да възхвалим и благословим Господа, който със Своето Възнесение е отворил и нашия ум, та да видим пътя и целта на нашия живот. Да възхвалим и благословим Отца, Който на нашата любов към Сина  ни отговаря със Своята любов и се вселява заедно със Сина във всеки, който изпълнява и изповядва Господните заповеди.

       Непрестанно да държим в ума си Отца и Сина, славейки и благославяйки Ги – както някога апостолите в град Иерусалим – да очакваме и върху нас да слезе сила отгоре – Светият Дух, който още при кръщението на всекиго от нас е слязъл, но който заради нашите грхове се отдалечава от нас. Така и в нас да се обнови целият първосътворен небесен човек. Та като апостолите да се удостоим да ни благослови прославеният и възнесъл се Господ наш, Иисус Христос, Комуто да е слава и хвала, заедно с Отец и Дух Свети – Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

 

Автор – Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – земя (бел. прев).

[2] В ориг. – посади и отгледа (бел. прев).

[3] Т.е. неговите съвременници могли да се убедят в достоверността на написаното (бел. прев.).

[4] В ориг. – съобщение (бел. прев).

Категория: Други
Прочетен: 1995 Коментари: 0 Гласове: -2
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626648
Постинги: 1882
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Юни, 2019  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930