Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 294645 Постинги: 1278 Коментари: 0
Постинги в блога от 10.08.2018 г.


 http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0
Категория: Други
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

За незлобието св. Нил Синайски пише: „Потруди се, сине, винаги да бъдеш прост и незлобен. Недей да имаш едно на сърцето, а друго на езика, защото това е лукавство и лъжа. Бъди правдив, а не лъжлив, защото лъжата е от лукавия. Не отвръщай зло за зло; но ако някой ти стори зло – прости му, та и на тебе да прости Бог. Ако те терзае злопаметност, помоли се на Бога с цялата си душа за онзи брат (злосторника), и злопаметността ще побегне от тебе“. Разказва се за един юноша, решил се да служи на един твърде своенравен старец само и само Бог да опрости греховете му. Прекарал 12 години в най-тежка служба и се представил пред Бога. Един велик духовник видял душата на юношата в рая, където се молела за онзи лош старец: „Господи, както Си се смилил над мене заради него, по великата Твоя доброта смили се и над него заради мене, Твоя слуга!“. След 40 дена онзи своенравен старец издъхнал и отново този велик духовник видял душата на стареца упокоена в небесното Царство. Какво прекрасно и чудно било незлобието на този търпелив юноша – наистина чудно!

 

БЕСЕДА за неразумните въпроси на неразумните

 

Де е обещанието за Неговото пришествие? (II Петр. 3: 4).

 

 

Така питат подигравачите на Божията светиня. Онези, които се подиграват на словата и делата Божии, се подиграват и присмиват и на Божиите обещания. Ние, вярващите, казваме: „Господ ще дойде“, а те се подиграват и казват: „Кога ще дойде, щом още не е дошъл?“ Ние казваме: „Господ е обещал, че ще дойде“, а те се подиграват и казват: Де е обещанието за Неговото пришествие? Бащите ни починаха – говорят те, – очаквайки Неговото пришествие, а Той не дойде. Нима още – казват – да Го чакаме?“. Да, братя, ние го чакаме и ще го чакаме. Той е обещал да дойде и ще дойде. И светият апостол потвърждава Господнето обещание; вижте, той го е чул от устата на самия Господ, от устата, от които излиза само истина. За Господа един ден е като хиляда години. С тези думи апостолът затваря устата на подигравачите, а нас учи на търпение. Скоро ще станат две хиляди години, откакто синът Божий е обещал, че отново ще дойде в сила и слава, за да спаси верните и да накаже неверните. „Но Той още не е дошъл“ – казват подигравачите. О, неразумни подигравачи, нима две хиляди години за Бога са също така дълги, както и за вас? Нима не разбирате, че за Него две хиляди години са като два дена? Трябва ли Той да изпълни всички Свои обещания за тези два дена? Безсмъртният не бърза, както бързате вие, смъртните. Вие бързате, защото скоро ще умрете, а Той е безсмъртен и не се плаши от смъртта. Ще ви намери Той и във вашите гробове, като дойде. Ще ви събуди ангелска тръба и вие ще възкръснете, колкото да видите, че Той е верен, па тогава ще бъдете низвергнати в мрачното царство на клеветниците, защото сте клеветели Господа на правдата и сте го обвинили в лъжа. Господ не желае ние да бъдем любопитни относно деня и часа на Неговото пришествие. Той желае ние само да вярваме, че Той ще дойде. Дали ще бъдем живи или мъртви, когато Той дойде, ние ще видим Неговото пришествие. Това не е ли достатъчно?

О, Господи Боже, Спасителю наш, научи ни на търпение и утвърди вярата ни. Ние знаем – ти ще дойдеш. На Тебе слава и хвала вовеки. Ами.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЮЛИ

 

 

Разсъждение

 

Ако дадеш милостиня на сиромах, знай, че каквото добро правиш на ближния си, такова правиш и на себе си, даже още повече на себе си. Св. Антоний казва: „От ближния ни идват и животът, и смъртта“. А св. Петър Дамаскин пише: „Както бедният трябва да благодари на Бога и да обича богатия, който му прави добро, така, и дори много повече, и богатият (трябва да благодари на Бога и да обичa бедния), защото те се спасяват по Божия Промисъл и в този, и в бъдещия век чрез милостинята. Защото без бедните те не само няма да получат спасение, но не ще избегнат и изкушенията от богатството“. Милостиня, която се дава от суета, или с презрение, с нищо не е полезна. В древни времена богатите носели злато на отшелниците и ги молели да го приемат. Рядко се случвало отшелниците да приемат с радост милостинята и когато я приемали, са я приемали от милосърдие към богатите. Най-бедните човеци приемали милостиня от милосърдие!

 

 

БЕСЕДА за пророкуваното относно подиграващите се със светинята

 

Най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти (II Петр. 3: 3).

 

Променя ли се и виновно ли е огледалото, когато застане пред него подигравач, присмивайки се и подигравайки се на огледалото? Не, огледалото не се променя и не е виновно, а си остава, каквото си е било. И Бог, братя, не се променя и не е виновен, когато подигравачите се присмиват и се подиграват. Непроменливият и пречист Бог вижда, че подигравачът се подиграва сам на себе си. Със своите подигравки над Божията светиня подигравачът сам себе си прави виновен и достоен за наказание. А Божията светиня си остава непокътната. О, колко много в наше време, в наши дни, са се появили подигравачи! Много и премного, но тяхното множество е безсилно пред Един-Единствения. Какво е многото прах пред един силен вятър? Трябва само да изчакате, въоръжени с търпение, изчакайте, докато не задуха силен вятър. Появили са се много, премного подигравачи, които се подиграват на Божието слово. Те предлагат своите думи пред Божиите, негодни – вместо святи, гнойни – вместо здрави, смъртоносни – вместо животворни. Но словото Божие е като силен вятър, а техните думи са като прах. Появили са се подигравачи, много, премного, които се подиграват на Божиите дела, а ще се появят и още повече. Те хвалят и поставят своите дела над Божиите дела и казват, че делата на техните ръце са по-добри и разумни от делата Божии. Техните дела са скоропреходни, защото всичко добро, което са направили, са го направили от Божия материал и според вида на Божия градеж; а всичкото зло, което са направили, са го направили от дяволския материал и по дяволски градеж. С какво, значи, се хвали прахът? С какво ще се похвалят подигравачите, когато утре и вдруги ден дивите магарета ще тъпчат с копитата си по техните гробове?

Пречисти Господи, Святи са Твоите слова и могъщи като силен вятър, святи са и Твоите дела и нямат нито брой, нито мярка. Господи пречисти, опази езика ни от подигравки и спаси живота ни от подигравачите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 294645
Постинги: 1278
Коментари: 0
Гласове: 273
Архив
Календар
«  Август, 2018  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031