Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166067 Постинги: 643 Коментари: 0
Постинги в блога от 13.09.2017 г.
                                                               

                                        
1. Из Патерика

Един момък реши да се отрече от света и се запъти към пустинята. По пътя забеляза една кула или по-точно килия, построена във вид на кула, и си каза: „Когото и да заваря вътре, ще му служа чак до смъртта“. Приближи се до кулата и похлопа. Излезе възрастен монах и му каза:

-              Какво искаш?

-              Дойдох да се помоля - отговори момъкът.

Тогава старецът го прие и му предостави възможност да отдъхне. После каза на момъка:

-              Имаш ли някаква работа някъде?

-              Не - отговори момъкът. - Бих искал да остана тук.

Като чу това, старецът го остави при себе си.

А сам старецът живееше в блудство и с него живееше една жена. И ето, веднъж той каза на момъка:

-              Ако търсиш духовна полза, иди в манастир, защото аз живея с жена.

-              Дали това ти е жена или сестра - отговори момъкът, - мен не ме касае. Ще ти служа, докато смъртта ни раздели.

Мина доста време, а момъкът все още безпрекословно служеше на стареца. Тогава старецът и жената си казват един на друг:

-              Не ни ли стига бремето, което вече тегне върху ни, ами да отговаряме и за душата на този момък! Да си тръгнем оттук, а килията ще оставим на него.

Събраха каквото можаха от покъщнината си и казват на момъка:

-              Отиваме да се помолим, а ти пази килията.

Но не бяха успели да отидат далеч, когато момъкът се досети за замисъла им и тичешком ги догони. Като го видяха, те се смутиха и казаха:

-              Докога ще ни бъдеш за осъждане? Имаш си килия - живей в нея и внимавай в себе си.

-              Не съм дошъл заради килията - отговори братът, - а за да ви служа.

Щом чуха това, и монахът, и жената се съкрушиха и решиха да се покаят пред Бога. И жената отиде в манастир, а старецът се върна в килията си. Така чрез търпението на брата бяха спасени и той, и тя.

Обърни внимание, че старецът, макар като човек да бе изпитал падение, все пак бе духовен човек и познаваше законите на духовния живот. Не започна открито да пъди момъка, макар да не желаеше да приема при себе си нов заселник. Напротив, остави го за кратко при себе си. И щом видя, че той не се готви да си тръгва, доброволно го прие при себе си, като пратен свише. Старецът се боеше да не съгреши пред Бога, Който бе довел момъка при него, пред Този, Който каза: който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън (Йоан. 6:37). И когато момъкът издържа много време при него и безропотно изпълняваше служението, той пак не дръзна да го изпъди - по същата причина. Предпочете сам да напусне килията, пред това несправедливо да изпъди от нея този, който дойде и живее в нея по Божий Промисъл. Нека и ние неизменно спазваме този закон.

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
 



ДО
ПЕЧАТАРЯ Й. К.: ЗА ЦЕЛУВАНЕТО НА РЪКА НА СВЕЩЕНИКА

 

Старият Ви свещеник е починал и на негово място е дошъл съвсем млад семинарист. Вие на драго сърце сте целували ръка на стария свещеник, но сега Ви е неудобно да целувате ръка на новия, който е много по-млад от Вас. Нима не сте чували историята за княз Милош и младия свещеник? Тази история е следната. Един млад свещеник служил литургия в Крагуевац в присъствието на княз Милош. Старият княз бил необикновено набо­жен. Служба не почвала без него. В храма стоял като вкопан на своето мяс­то и съкрушено се молел на Бога. Когато литургията завършила, младият свещеник изнесъл кръста и нафората. Князът целунал кръста и понечил да целуне и ръката на свещеника. Но младокът я дръпнал назад, срамувайки се старият владетел на държавата да му целува ръка. Княз Милош го погле­днал и казал: „Дай ми ръката си да я целуна! Аз не целувам твоята ръка, а твоя чин, който е по-стар и от теб, и от мен".

С това мисля, че всичко е казано и обяснено. Там, в църквата, стари­ят княз изрекъл думи, вдъхновени сякаш от Самия Божи Дух. Помислете  сам: ако вашият свещеник е на двадесет и пет години, то неговият чин е на хиляда и деветстотин години. И когато Вие целувате ръката му, целувате онзи чин, който е преминал от Христовите апостоли върху хиляди служите­ли на Божия олтар. А целувайки свещеническия чин, Вие целувате ръка на всички велики светци и достойни духовници, които са носили този чин от  апостолите до днес. Целувате ръка на св. Игнатий, св. Николай, св. Василий, св. Сава, св. Арсений, св. Иоаникий и много, много други, които са украся­вали земята, а сега украсяват небето и които са наречени „земни ангели и небесни човеци". Целуването на ръката на свещеника не е обикновено целуване, а по думите на ап. Павел свето целуване (1 Кор. 16:20).

И така, целувайте без стеснение ръката, която благославя, и чина, кой­то е благословен от Светия Дух. А да целуваме ръка на по-млад по възраст от нас, както и да слушаме по-млад от себе си е полезно по още една причи­на - то ни пази от гордост и ни учи на смирение.

От Бога Вам мир и радост!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 АВГУСТ

                                                                                                     

 

Разсъждение

 

 

Християнинът не вярва в късмет, съдба и прокоба. Бог е определил главните насоки в нашия живот. Той, според нашите молитви и заслуги, може и да ги променя. Така Той продължил живота на цар Иезекия с 15 години (Исаия. 38); също продължил с 15 години живота и на преподобни Дий (19 юли). По молитвите на светител Василий Велики продължил живота му с един ден, докато кръсти евреина Иосиф, своя лекар. Но както по молитвите Бог може да продължи живота, така, заради греха, може и да го съкрати. Цар Атанасий се придържал към Севировата ерес, т.нар. анакефали (безглави), която разпространявала безумието, че на Църквата не ѝ трябват епископи и свещеници, защото уж всеки е свещеник и епископ за себе си, и всеки има право по свой начин да тълкува Св. Писание, и да учи другите, тъй както той знае и вярва. Напразно св. патриарх Иоан съветвал царя да се върне в истинската православна вяра, но царят не само не приел неговите съвети, а го клеветял и търсел различни поводи да го прати в изгнание. Една нощ, насън, царят видял на висок престол един страшен мъж, който държал в ръцете си книга. Този мъж разгърнал книгата, намерил името на цар Атанасий и казал: „Аз исках да те оставя да живееш още дълго, ала заради зловерието ти ето, отнемам 14 години от твоя живот“. И изтрил неговото име от книгата. Ужасен царят, се събудил и разказал на своите привърженици за съня. След няколко дена върху двореца паднала мълния и убила цар Атанасий.

 

 

БЕСЕДА за силата и мисията Христови, според пророчеството на Исаия

 

 

Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница, да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение  (Исая. 61: 1 – 2).

 

 

Това велико програмно пророчество прочел Господ Иисус в самото начало на Своето спасително дело в Назарет, пред евреите, и след като го прочел, седнал и казал: Днес се изпълни това писание (Лк. 4: 16 – 21). Той прочел едно от най-тъмните за книжниците и еврейските свещеници пророчества, затворил книгата и казал: Днес се изпълни това писание. Никой  от евреите не смеел да се докосне до това пророчество, защото никой не знаел за Кого то се отнася. Седем столетия били изминали от изричането и написването на това пророчество, но никой не знаел за Кого се отнася то. А когато дошъл Онзи, за Когото се отнасяло това пророчество, Той го прочел и отнесъл към Себе Си. Така нашият велик Господ оправдал Своя пророк и показал Себе Си на света. Духът на Господа Бога е върху Мене. Защо Той казал това, като е Той е равен с Духа, както и с Отца? За свидетелство пред хора, както тълкува св. Златоуст. Не казва: „Благодатта на Духа“, а „Духът“, защото благодатта на Духа е върху вярващите, а върху него е сам Духът, както се и видяло на Иордан. Духът е Свидетел на Сина и нито за миг Синът не е бил без Духа. Господ Иисус често споменава Отца и Духа Светаго, веднъж от безкрайна любов към Отца и Духа, защото винаги отдава любовта си на Тях, и второ – заради поука към гордите хора – да не изтъкват себе си, а да отдават чест на другите като равни на самите тях. Всичко останало, което е казано в това пророчество, Господ с чудните си дела е изпълнил дословно. Той дошъл най-вече да възвести Божията милост към хората, но в същото време [и да възвести] за Страшния Съд за онези, които ще презрат и отхвърлят тази милост. Това е видението на Исаия, син Амосов – Божий пророк, пророк истински. Да се поклоним, братя, на Исаия, чийто боговдъхновени уста са предсказали [идването на] Спасителя и нашето спасение, и непрестанно да се покланяме на чудния наш Спасител – Господ Иисус Христос.

На Тебе се кланяме, Господи и Спасителю наш, на Тебе благодарим за премъдрото устройване на нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166067
Постинги: 643
Коментари: 0
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Септември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930