СВЩМЧК ВАВИЛА

                                                      СВ.ПРOР. МОИСЕЙ

Тропарь священномученику Вавиле Антиохийскому, глас 4

И нpа́вом пpича́стник,/ и пpесто́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обpе́л еси́, богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ pа́ди сло́во и́стины испpавля́я,/ и ве́pы pа́ди постpада́л еси́ да́же до кpо́ве,/ священному́чениче Вави́ло,/ моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Вавиле Антиохийскому, глас 8

Я́ко благоче́стия пропове́дника и страда́льцев утвержде́ние,/ Це́рковь сла́вит тя, Вави́ло сла́вне, освеща́ема днесь;/ но, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ в ми́ре соверше́ннем велича́ющия и восхваля́ющия тя сохрани́ти Христу́// моли́ся, о многострада́льне.

Тропарь пророка Моисея, глас 2

Проро́ка Твоего́ Моисе́я па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь пророка Моисея, глас 2

На высоту́ доброде́телей возше́л еси́, проро́че Моисе́е;/ и сего́ ра́ди сподо́бился еси́ ви́дети сла́ву Бо́жию./ Скрижа́ли благода́тныя Зако́на прия́т,/ и начерта́ний благода́ть в себе́ нося́,/ и проро́ков был еси́ честна́я похвала́,// и благоче́стия вели́кое та́инство.

Кондак пророка Моисея, глас 2

Лик проро́ческий с Моисее́м и Ааро́ном весе́лием днесь весели́тся,/ я́ко коне́ц проро́чествия их на нас испо́лнися;/ днесь сия́ет Крест, и́мже нас спасл еси́.// Тех моли́твами Христе́ Бо́же поми́луй нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

      Този, който иска да се спаси, трябва непременно да бъде послушен на духовните власти[1]. Без послушание е възможно човек, въпреки най-голямото си желание за спасение, да се окаже в пропаст. Великите светци, които са определили послушанието като условие за спасение, самите те са показали съвършено послушание. Когато св. Симеон избрал да се подвизава на стълп, това, като нов подвиг, изненадало всички подвижници. Не знаейки дали такова подвизаване е по внушение на Божия Дух или е от дух на гордост, пустинните отци и свещеници изпратили някои да разберат това, като им заръчали от тяхно име да наредят на св. Симеон да слезе от стълпа. Ако той не пожелае да слезе, значи възкачването му на стълпа произтича от дух на гордост. В случай че изпълни заповедта и тръгне да слиза, нека го оставят да стои горе, понеже неговата готовност да ги послуша ще покаже, че подвигът му е от Светия Дух. Когато изпратените дошли при св. Симеон и му съобщили, че съборът на светите пустинни отци нарежда да слезе от стълпа, Симеон незабавно започнал да се спуска надолу по стълбата. Виждайки това, зарадваните пратеници викнали: „Не слизай, отче свети, но остани където си; сега видяхме, че твоят подвиг е от Бога”.

 БЕСЕДА за Словото Божие, явено в плът

И Словото стана плът (Иоан 1: 14).

      Ето, братя, едно ново начало, благословено и спасително за нас. Това е началото на нашето спасение. Адам беше в плът, когато падна под властта на греха и смъртта. Сега Създателят на Адам се явява в плът, та да избави Адам и Адамовото потомство от властта на греха и смъртта. Синът Божий, Словото, Премъдростта, Светлината и Животът, слезе сред човеците в човешко тяло и с човешка душа; въплъти се, без да се отделя от Своето Божество и без да се разделя от Своя Отец. Оставайки Какъвто е, с всичко, което предвечно и вечно притежава, единственото нещо ново, което приема Той, е човешката природа. Неговите вечни свойства при въплъщението не са се умалили, нито се е променило положението Му спрямо Отца и Духа. Погледнете, Отец и на Иордан, и на Тавор свидетелства: Този е Моят възлюбен Син! Не казва: Този беше Моят Син, а: Този е Моят Син. А Светият Дух е бил с Него и при телесното Му зачеване, и през всички дни до края на Неговото служение на земята. Божествената и човешката природа в Него бяха съчетани, но не смесени. Как? Не питай за това ти, който сам не можеш на себе си да обясниш как са съчетани в теб душата и тялото. Знай само, че Бог е слязъл и живял на земята, и е донесъл на човеците неизказано богати дарове – дарове царски, нетленни, непреходни, безценни и незаменими. Знай го и нека сърцето ти ликува от радост. И се потруди да умиеш [духовните си] ръце, да очистиш всичките си чувства, да направиш душата си чиста, да направиш сърцето си бяло, да просветиш ума си, та да приемеш тези царски дарове. Защото те не се дават на нечист.

     O, Господи Иисусе Христе, помогни да се очистим и умием чрез Твоята Кръв и Твоя Дух, за да се сподобим с Царските Ти дарове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] С това в днешно време се злоупотребява. Не бива, ако духовните власти са отстъпили от духа и истините на вярата, да се проявява сляпо послушание към тях (бел. прев.).

Брат Младен Сушич из Врдила рассказывал нам о себе следующее:

«Отслужив свой срок в армии и вернувшись домой, я начал чего-то болеть.

Дело в том, что у меня на шее начал расти зоб, и очень болезненно. Я не мог нормально есть, принимал только жидкую пищу. Да и ту глотал с трудом. А Богу в то время я не молился. Причащался, но редко – раз в несколько лет. Не знал я ничего ни о силе веры, ни о силе Причастия. Но когда наступил Рождественский пост, кто-то из благочестивых людей дал мне совет попоститься и причаститься. Я так и сделал. На праздник Введения в тот год я посетил монастырь Жича и принял Святое Причастие. После Службы Божией наши люди сели есть, предложили и мне. Пища постная, сухая. Сначала я отказывался, объясняя, что глотать не могу.

А потом вкусил что-то и, удивительно, проглотил без боли. Тогда взял еще и еще, так что мало-помалу сытно пообедал. И с удивлением рассказал всем, что не чувствовал никакой боли при глотании. Вернулись мы домой. Вечером собрался я спать и, когда ложился в постель, задел свой зоб. Он был таким же, только не болел при касании. Утром же кто-то из моих домашних, посмотрев на меня, вскрикнул: «Да у тебя нет больше зоба!» Я тогда потрогал рукой шею: действительно, от зоба ни следа! Как будто его вообще никогда не было. Ощутив на себе такое очевидное чудо Божией помощи, я весь предался вере и начал усердно молиться Богу».