Разсъждение
Св. Пафнутий молил Бога да му открие на какво е подобен той (Пафнутий). И чул глас, Който му казал: „Подобен си на търговец, който търси хубави бисери. Стани, не се лени!“. Но Бог няма да каже на всекиго от нас, че прилича на търговец, който търси хубави бисери. Защото мнозина от нас не търсят бисери, а се затрупват с все по-дебел слой евтин прах. Не всичко, което мрежата извлича от дъното на морето, е бисери, а и тиня, и пясък. Ала неразбиращите се нахвърлят върху тинята и пясъка като на бисер. Само търговецът, който познава истинския бисер, много пъти хвърля мрежата в морето и я извлича, изхвърляйки тинята и пясъка, докато не намери едно зърно бисер. Защо Бог оприличил Пафнутия на търговец? Защото Пафнутий раздал цялото си имане и положил целия си труд, и всичкото си време, та да намери някак си едно истинско зърно бисер. Това зърно от истински бисер е очистеното от страсти и зли помисли и стоплено от любов към Бога сърце. Стани и ти, човече, и не се лени! Твоят пазарен ден се приближава към края[1] си.
БЕСЕДА за безсилието на човека пред Божието величие
Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв (Откр. 1: 17).
Свети Иоан паднал като мъртъв, като видял Господа Иисуса в слава. Свети Иоан, любимият Иисусов ученик, евангелист, девственик, обичащ Господа, ревнител за светинята – той не можал да се задържи на нозете си, като видял своя Учител в Неговата небесна слава и сила! А паднал като мъртъв! Как ли ще издържат присъствието на Господа и Неговия като огнен пламък поглед онези, които са съгрешили пред Него, въставали против Него, похулили Неговото име, презрели Неговата любов и жертва, подигравали се с Неговия Кръст, погазвали Неговите заповеди, осрамявали Неговите свещеници, убивали Неговите верни? Какво ли ще се случи с тях пред лицето Господне, щом като свети Иоан паднал като мъртъв? Какво ли ще се случи с онези писатели, които развращават [читателите]? С възпитателите, които убиват вярата в младите души? Със скептиците, които със своите съмнения тровят хората? С разбойниците и крадците? С развратниците и детеубийците? Какво ли ще се случи с Христовите врагове, когато приятелят Христов паднал като мъртъв пред неизказания блясък на Неговата слава? Такава е славата и силата, и властта, и красотата, и всемогъществото[2], и светлината, и величието на Господа Иисуса – възкръсналия и възнеслия се, че и най-приближените Негови другари, които три години без страх гледали на земята Неговото лице, падат като мъртви, като виждат лицето Му на небесата след страданията, смъртта и победата!
Господи всеславни и всесилни, осияй ни и ни оживи с Твоята слава и сила. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – залеза (бел. прев.).
[2] В ориг. – господство (бел. прев.).
Разсъждение
Даже в мъките на Кръста Господ Иисус не осъдил грешниците, а представил пред Своя Отец извинение за техния грях, казвайки: Не знаят, що правят! И ние да не съдим никого, за да не бъдем съдени. Защото никой не е сигурен дали до смъртта си няма да извърши онзи, същия грях, за който осъжда брата си. Св. Атанасий Синайски учи: „И да видиш някой, че греши, не го осъждай, защото не знаеш как той ще завърши живота си. Разбойникът, разпънат с Христос, беше човекоубиец, Иуда пък беше Иисусов апостол, но разбойникът влезе в Царството, а апостолът отиде в пъкъла. Ако и да виждаш някой, че греши. Ти не знаеш неговите добри дела. Защото много са съгрешили явно, а са се покаяли тайно и ние виждаме техните грехове, но покаянието им не знаем. Затова, братя, никого да не осъждаме, за да не бъдем осъдени.
БЕСЕДА за величието на Победителя Христос
Главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък (Откр. 1: 14).
Такъв след възкресението и победата на Христа Го видял Иоан Боговидец. Видял Го като Син човечески, облечен в дълга дреха, препасан със златен пояс, със седем звезди в десницата Му, а лицето Му сияело, както слънце сияе в силата си. В такава сила и слава се явил Онзи, Който на Кръста бил невзрачен, и Който на всички минаващи изглеждал като най-безсилния от човешките синове. Но защо космите Му били бели като бяла вълна, като сняг? Не бил ли Господ, когато Го убили, едва на 34-годишна възраст? Наистина, бялата коса при смъртния човек говори за старост, но при Христос в славата Му, означава нещо повече – тя говори за вечност. Вечно млада старост! Старостта е миналото, младостта е бъдещето. Не е ли Той едновременно и едното, и другото? И над всички времена на миналото и над всички времена на бъдещето е надвременната вечност. И защо били очите Му като огнен пламък? Защото Той е Всевиждащ. От слънцето нещо може и да се скрие, ала от Неговия поглед нищо от онова, което е на небето, на земята и под земята, не може да се скрие. Той вижда всички нишки, всичко изтъкано в природата, всички атоми в камъните, всички водни капки в морето, всички частици във въздуха, всички помисли и желания на сътворените души. Той е Онзи, същият, Kойто от любов към човешкия род е слязъл на земята, облякъл се е в смъртно и страдащо тяло и бил оплют, и поруган от грешните човеци. Той е Онзи, същият, Kойто невзрачен висял на Кръста между разбойниците, и като мъртвец бил погребан от Иосиф и Никодим. О, братя, как страшно е и да се помисли какъв велик и величествен Посетител е имала земята! А още по- страшно – връз Кого безумните човеци вдигнали ръка!
Господи величествени, прости ни греховете и си спомни за нас в Твоята сила и слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Разсъждение
От мнозина, които ламтят да забогатеят, може да чуеш такова оправдание: „Като забогатея, ще мога да върша добри дела!“. Не им вярвай, защото лъжат и тебе, и себе си. Св. Иоан Лествичник познавал дълбоко и най-тайните подбуди на човешките души, когато е казал: „Сребролюбието започва с предпоставката да се прави милостиня, а завършва с омраза към бедните“. Това се потвърждава при всички сребролюбци – и при много богатите, и при малко богатите. Обикновено хората казват: „Ако имах пари, щях да направя това или онова добро дело!“. Не вярвай [на този, който говори така]! Нека и той да не вярва на себе си. Нека да се огледа като в огледало в онзи, който има пари, и не иска да стори едно или друго добро дело. Такъв ще стане и той, ако се сдобие с пари. Отново мъдрият Иоан казва: „Не казвай, че трябва да събираш (пари) за бедните, та чрез тази помощ [към тях] да спечелиш Царство. Защото Царството може да се купи и за две лепти“. Наистина, евангелската вдовица го купила за две лепти, а богаташът, пред чиято врата лежал Лазар, не успял да го купи и с безбройните си блага. Ако нямаш какво да дадеш на бедния, помоли се Богу Той да му даде, и с това вече си сторил милостиня, и си купил небесното Царство. Когато св. Василий Нови предсказал на царицата – съпругата на цар Константин Порфирордни, че първо ще роди дъщеря, а после син, царицата му предложила много злато. Светецът отказал, но царицата го заклела [в името на] Света Троица да го вземе. Тогава св. Василий взел само три жълтици и ги дал на бедната Теодора, която му служела, като казал: „Не ни трябва много от този трън, защото много боде“.
БЕСЕДА за Първия и последния Жив
Не бой се; Аз съм първият и последният, и живият; бях мъртъв и ето – жив съм вовеки веков, амин (Откр. 1: 17 – 18).
Така казал Господ на Своя любим ученик Иоан във видението на остров Патмос. От какво да не се бои? Да не се бои от гоненията на Църквата от страна на езичниците. Не бой се от мъчителите, които мъчат моите верни навсякъде. Не бой се от царете, които повдигат гонения против християните. Не бой се от големците – насилници в този свят, които са хора, заслепени от страстите, и не виждат истината, която Аз донесох на света. Не бой се от нищо! Как да се не боим, Господи? Като цял свят е въоръжен до зъби и се е събрал против нас – малцината и невъоръжените, как да се не боим? Не бой се. Аз съм Алфа и Омега, начало и край. А всички тези войски, въоръжени против вас, не са нищо повече от един преминаващ вихър на привидение[1]. Аз Съм преди времената и Аз Съм след времената, преди началото на света и след края на всяко творение. Аз Съм. А всички те са заключени в една педя от времето, което Аз съм отмерил за всичко сътворено, и извън тази педя не могат да продължат. Не бой се, бях мъртъв и ето – жив съм. Не бой се даже от смъртта. Аз съм преди смъртта и след смъртта. Смъртта е Мой слуга, и Аз пуснах Моя слуга в света, та да ми послужи. И аз се предадох на Моя слуга за три дена, и му наредих да ме пусне, и ето – жив Съм. Аз Съм владетелят на смъртта, както и на живота. Аз Съм владетелят на времената, както и на вечността. Не бой се! Вовеки веков Аз Съм жив. И ти ще бъдеш жив с Мене. И всички онези, които Ми останат верни и не се убоят, ще бъдат живи с Мене. Не бой се, Аз съм Алфа и Омега.
Господи вечни и безсмъртни, дай тези Твои свети думи, когато се повдигне гонение на Твоята света Църква, да звучат в душите на Твоите верни. Да не се боим, а да се държим за Твоята десница. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – на мъртвец (бел. прев.).
Разсъждение
Бог не наказва човека, защото му доставя удоволствие да унищожи човека. Защото, ако това му доставяше удоволствие, той не би сътворил човека от нищо. А го наказва с висши, целесъобразни с домостроителството причини, две от които са най-очевидни за нас: първата е – чрез наказанието да го поправи и изведе на пътя на спасението, а втората – другите да се убоят и да не грешат. Същото това има предвид и св. Исак, когато казва: „Праведният мъдрец е подобен на Бога, защото той не наказва човека, за да му отмъсти за неговия грях, а за да изправи човека или да вразуми другите“. Един разхайтен младеж, който хулел Бога и своите родители, ненадейно полудял. Целият град, в който живеел младежа, видял в това наказание Божие и се изпълнил със страх Божий. Държали младежа три години вързан и затворен. Неговата майка горчиво плачела и се молела на Бога за сина си. Една година, на Петдесетница, майката отвела своя син в манастира на св. Василий в Острог. След молитвата полуделият младеж оздравял и дошъл на себе си. След това се покаял и станал примерен човек и истински християнин.
БЕСЕДА за борбата на Агнеца със зверовете
Те ще воюват против Агнеца и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете (Откр. 14: 17).
Кой е казал тези чудни думи? Иоан Боговидец. Кой е Този Агнец? Кой е Този Господар на господарите и Цар на царете? Христос Господ. С кого ще се сражава и кого ще победи? Със седмоглавия звяр и с всички онези, който от нечистия звяр получават власт, чест и богатство. Агнец посред зверове! Но св. Иоан вижда Агнеца като победител над всички зверове. Христос посред демоните! Изглежда ще го погълнат! Но изплашени, демоните викат към Него за милост и безразборно бягат! Христос е между Своите мъчители! Изглежда ще го погубят завинаги. Но Той възкръсва и побеждава, а те бягат в страх и погиват! Църквата Христова между езичниците! Изглежда ще я залеят като вълни малък остров! Но езическите царства потъват и загиват, а Църквата остава, расте и напредва! Християнската вяра между противящи се философи и теоретици! Изглежда ще я оборят и изхвърлят от света! Но те един другиго се изобличават в лъжа и се преследват, а християнската вяра спасява хората. Благочестие сред богохулници и богоотрицатели! Изглежда ще я осквернят! Но те се давят в своята сквернота, а благочестието остава в неомърсена чистота. Християнска кротост и плач [за греховете] посред насилници и грабители! Изглежда ще умрат от глад [кротостта и плачът]! Но те са живи и сити, а насилниците и грабителите загиват от глад. Агнец в зверилника! Но Агнецът е победител!
О, Господи кротки и добри, Агнецо Божий, премилий, напои ни с Твоята кротост и добрина, за да бъдем и ние участници в Твоята победа! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 АПРИЛ
Разсъждение
Защо винаги толкова се говори за светите мъже и жени? Затова, защото към светиите се причисляват само победителите. А нима може някой да бъде победител без борба, без мъчнотии и страдания? И при обикновеното земно воюване никой се не счита за победител или юнак, ако не е участвал в борба, и ако не е понесъл много мъчнотии, и много пострадал. Още повече пък при духовното воюване, където истината се знае, и където самоизтъкването не само с нищо не помага, ами и пречи. Който няма никаква борба заради Христа нито със света, нито с дявола, нито пък със самия себе си, как ще може да се брои между Христовите войници? Или за съпобедител с Христа? За своята жестока борба св. Мария разказала на стареца Зосима следното: „Първите седемнадесет години прекарах в тази пустиня, борейки се с моите безумни похоти като с люти зверове. Исках да ям месо и риба, които имах в изобилие в Египет. Исках да пия вино, а тук нямах и вода. Исках да слушам блудни песни… Плачех и се удрях в гърдите. Молех се на Пречистата Богородица да отгони от мене тези помисли. След като дълго плаках и се бих в гърдите, видях светлина, която ме осия отвсякъде и ме изпълни някаква чудна тишина“.
БЕСЕДА за изпълнение на великото пророчество
Като овца биде Той заведен на клане (Ис. 53: 7).
Прозорливият пророк Исаия преди много векове видял страшната Жертва на Голгота. От отдалечеността [нa времето] той видял Господ Иисус, воден на заколение, тъй както се води агне. А агнето отива на заколение, тъй както отива и на паша: без съпротива, без да се тревожи, без злоба. Така и Господ Иисус отивал на заколение: без съпротива, без да се тревожи, без злоба. Не казал: „Защо постъпвате така с Мене, хора?“. Нито пък някого осъдил. Нито протестирал. Нито се разгневил. Нито пък пожелал зло на Своите съдии. Когато кръвта от трънения венец го обляла, Той мълчал. Когато лицето Му било омърсено от оплюване, Той мълчал. Когато носел тежкия Кръст по пътя, Той търпял. Когато изнемогвал от болките на Кръста, Той не се жалвал на хората, а на Отца. Когато издъхвал, той отправил Своя поглед и въздъхнал към небето, а не към земята. Защото изворът на Неговата сила е небето, а не земята. Изворът на Неговата утеха е в Бога, а не в хората. Истинският Негов дом е небесното Царство, а не земното. Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света. Това било първото възклицание на Иоан Кръстител, когато видял Господа. И ето – сега на Голгота това пророчество се изпълнило; под тежестта на греховете на целия свят лежи Агнецът Божий – заклан и мъртъв! О, братя, това е скъпа Жертва и е за нашите грехове. Кръвта на Този незлобен и кротък Агнец е проляна[1] за всички времена и всички поколения – от първия до последния човек на земята. Христос е претърпял болките на Кръста и заради нашите грехове [извършени и вършени] в сегашно време. Той оплакал в Гетсиманската градина и нашата озлобеност, безсилие и порочност. Пролял Своята кръв и за нас. Да не презираме, братя, тази неизказана и скъпа цена, с Която сме изкупени. Заради тази Христова жертва ние всъщност имаме някаква стойност като човеци. Без тази Жертва – или ако отхвърлим тази Жертва – ползата за нас самите ще е равна на нула, ще е като дим без огън и огън[2] без светлина.
О, Господи, несравними и милостиви, помулуй ни! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски
[1] В ориг. – предназначена (бел. прев.).
[2] В текста, от който превеждам, е написано „облак“. Възможно е да е печатна грешка. Затова замених с „огън“ (бел. прев.).
