Казваш, че не се страхуваш от смъртта, ала изпитваш страх от предсмъртна болест. Много други хора казват същото. Но истинските християни не мислят така, а се предават на Божията воля. Защото знаят, че болестта ни се дава за очистване на душата. Нима онзи, който обича чистотата, ще мрази водата? Творецът допуска телесните страдания преди смъртта ни като някакви мразовити или горещи водни струи, които умиват нашите души. А щом е така, защо тогава да желаем внезапна и безболезнена смърт? И праведният Авраам е страдал преди да умре. И кроткият Иаков е лежал болен в постелята преди разлъката с този свят. Също и цар Давид. И щом онези, които са разговаряли с Бога, са били измъчвани от болести, то какво остава за големите грешници? Помисли, всеки Божи ден умират хиляди старци и старици, жени и малки деца. С редки изключения всички те боледуват и така се сбогуват с този живот. Защо да се страхуваш от кратките предсмъртни страдания, щом не са се изплашили от тях немощните старци и крехките деца? Един от светите мъже постоянно се молел Богу да му изпрати предсмъртна болест, за да не дойде смъртта без предвестник, за да не умре без опрощение и да не напусне този свят преди горчивината на страданията да унищожи в него всеки спомен за плътските удоволствия. В Писанието е казано: „Бичува всеки, който приема” (вж. Евр. 12:6). Следователно, когото Бог не бичува, него трудно и приема. Затова не завиждай на онези, които без болки и страдания си отиват от този свят. Спомни си за предсмъртните мъки на Спасителя. Спомни си за мъките и страданията на светите апостоли, пророци и мъченици. И на хилядите обикновени и неизвестни хора, които всеки ден умират по болниците. Спомни си и отхвърли всеки страх от предсмъртната болест. Дочакай я спокойно, а когато дойде - приеми я като от Бога. Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ “ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ДЕКЕМВРИ
Разсъждение
Притча за Пречистата Дева Мария. Тя заченала Господ Иисус в петък, както в петък били и Неговите страданията, а Го родила в неделния ден. В неделния ден Господ казал: Да бъде светлина ( Бит.1, 3); в неделния ден паднала мана от небето; в него ден се родил Спасителят Господ, и в този ден бил кръстен на Иордан. Във Витлеем по това време живеела старицата Саломия – сродница на Иосиф и Мария. Тя не могла да приеме роднините си да отседнат при себе си, но ги посетила в овчарската пещера. Когато Пресвета Дева непорочно родила Спасителя Господ, дошла тази Саломия на посещение и се учудила, как такава млада Девица е могла да роди без бабина помощ, та и Младенеца да повие, а и да стои на нозете си. Като обяснили на Саломия, че това раждане е от Бога, а не от човек, че е нетленно и безболезнено, и че Девата - майка е останала Дева и след раждането, каквато била и преди раждането, Саломия не искала да повярва. Протегнала ръка, по обичая на бабите , към тялото на Пречистата Дева, за да се увери дали това е наистина така. Но за нейното неверие и дързост я постигнало наказание; ръката и се схванала и изсъхнала. Бабата твърде много се уплашила от чудото и се натъжила за изсъхването на ръката си. Но после, като се докоснала с ръка до божествения Младенец, ръката и оздравяла и си станала каквато била. Така Саломия повярвала за девството на Пречистата Дева Мария и в божеството Христово. След 40 дена, по обичая, когато Пречистата Дева с Младенеца, отишла в Иерусалимския храм, първосвещеник Захарий, я поставил на мястото отредено за девойки. Фарисеите и свещениците възнегодували за това и искали да я отведат на мястото отредено за жени, но прозорливият Захарий не позволил твърдейки, че Тя е Девица, макар и да е родила. Затова еврейските свещеници намразили Захария, и настоявали пред Ирод той да бъде убит. Веднага след напускането на храма, Богородица и Иосиф се отдалечили в Назарет, а после и в Египет.
БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица
И на сама тебе меч ще прониже душата ( Лк.2, 35)
Кой може, даже и приблизително да се сравни с Господа в търпеливото носене на страданията на земята, така както Неговата Пресвета Богоматер? Старецът Симеон, украсен с белите си коси като бял лебед, пророчески провидял нейните скърби в бъдещето, и сравнил тези скърби с пробождащ душата меч. Един меч пронизал душата и, когато праведния Иосиф се усъмнил [в нейната чистота], когато била непразна, втори – когато трябвало да бяга от Иродовия меч в Египет, трети, и четвърти, и десети, и много и много пъти, когато виждала ненавистта и интригите на еврейските първенци против Нейния Син, всеки ден по време на Неговите проповеди и чудесните дела между хората. Но най-острият меч пронизал душата и, когато стояла под Кръста на Своя Син и Господ. Този меч провидял и предсказал светият старец Симеон. Величествено и вълнуващо е нейното мълчание, с което, като със завеса покривала всички скърби и всички рани на Своето сърце. В здрача на всички тези многобройни рани, натрупани в Нейното сърце е светило кандилото на вярата и надеждата в Бога и предаността и към Бога. Ненадмината в благородството рабиня Господня! Тя, ясно видяла Себе Си в Божия план за спасение на хората; Тя била чела в пророците за Себе Си; Тя е разговаря с ангелите - Божиите вестители. Затова всичко каквото я сполетявало, радост или мъка, Тя знаела че идва от Бога, Тя никога не се възторгвала в радостта, нито роптаела в скърбите. Мълчала и всичко слагала в Своето сърце.
О, Пресвета Дево Богородице, погни и на нас, та подобно на Тебе да бъдем покорни на волята Божия. На Твоя Син и Господ, чрез Тебе [въздаваме] слава и хвала. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
