ДО НОСАЧА БРАНИМИР И.: ЗА ПОСЛАНИЕТО ДО ГАЛАТЯНИ 3 : 27

 

Споделяш, че намираш голяма утеха в четенето на Новия Завет и Псалти­ра. „Ако не беше то, бих паднал под бремето на живота". Така пишеш. Измъчва те обаче това, че не си в състояние да разбереш всичко прочетено. Например не разбираш какво е искал да каже апостол Павел с думите: „Всич­ки, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте”. Тези думи се пеят вместо „Свети Боже" на големите празници: „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся". Същата тази мисъл апостол Павел изразява във вид на заповед, казвайки: „Но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа” (Рим. 13:14). Какво значи да се облечем в Христа?

За да разберем това, трябва първо да знаем, че тук става дума за душа­та. Душата е проста по природа и у новороденото е също така гола, както е голо и тялото му. Телесната голота, с която се раждаме, е символ на душев­ната голота, в която се е оказал нашият прародител заедно с потомството си заради престъпването на Божията заповед в Рая. Когато се кръстим в името Христово, нашите души се обличат в Христос. Обличат се в онези невидими, но реални одежди, в които е била облечена и Христовата душа. Защото както душата е невидима, така невидимо е и нейното одеяние. Истината и незлобието, кротостта и милосърдието, чистотата и благочестието, боголюбието и братолюбието - това са одеждите на душата, това е нейният гардероб. За плътския човек, който познава само грубите материални дрехи, всичко това е вятър и мъгла. Трудно е да му го докажеш. Но той ще се убеди в него сам, когато душата му се отдели от тялото и влезе в невидимото духовно царство. Тогава той с ужас и срам ще види, че неговата душа е гола или облечена в оне­зи мръсни дрехи на порока, които същият апостол изброява: „срамни гощавки и пиянство, сладострастие и безпътство, раздор и завист” (Рим. 13:13).

Апостолът заповядва и на кръстените да съблекат тези нечисти дрехи и да се облекат в Христос. Защо, след като, както знаем, чрез кръщението си вече сме се облекли в Христос? Защото пак сме се съблекли, защото сме от­хвърлили царските одежди на царски деца и пак сме навлекли греховните дрипи. Но ако чрез кръщението сме се облекли в Христос и отново сме се съблекли, то как отново да се облечем в Христос? Не с повторно кръщение, защото кръщението е едно, а чрез покаяние. Казано е, че Бог „е оставил покаянието за спасение". Който искрено се засрами от своите греховни дела, изповяда се и се покае, той отново се облича в Христос. Докато сме облечени в Христос, дотогава сме синове Божии, по думите на апостола: Всички сте си­нове Божии чрез вярата в Христа Иисуса (Гал. 3:26). Но щом се намерим голи, без Христовите одежди, ставаме чужди на Бога, ставаме нечисти наемници и роби, а не синове.

Оттук следва практическият извод, че всички ние, които вървим към Царството на Светлината и Вечния Живот, сме длъжни ежедневно да сле­дим в какво одеяние се намира душата ни. Нека пример за това ни бъдат онези, които по цял ден се обличат и преобличат, гласят се, докарват се и се гиздят, за да изглеждат външно колкото е възможно по-красиви. Със съ­щата и дори с още по-голяма грижа трябва да внимаваме за облеклото на нашата душа. Те се оглеждат в огледало; нашето огледало е Иисус Христос. Гледайки Него, най-чистия, най-светия, най-прекрасния Човек, ние съзна­ваме какви сме. Затова, щом забележим върху душата си някакво петно или дрипа, трябва веднага да ги съблечем и да се облечем в Христовата чисто­та, светост и красота. Защото всичко онова, което плътските хора правят за външната красота на тялото, е символ на това, което духовните трябва да правят в духовен план.

Мир на теб и напредък от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 ВЪПРОС: Какво трябва да е отношението на християните към невярващите?

ОТГОВОР: ЧОВЕКОЛЮБИВО. Като към болни хора. В Свещеното Писание е написано: "Рече безумец в сърце си: "няма Бог" (Псалт. 13: 1).

Затова трябва да се отнасяме към безбожниците с жалост, а не с ненавист.

 


                            ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 НОЕМВРИ  


Разсъждение   Никой от смъртните не е изтълкувал посланията на апостол Павел с по-голяма любов и по-задълбочено от св. Иоан Златоуст. Сам апостол Павел да ги е тълкувал, не би ги изтълкувал по-добре. Но виж, историята ни разкрива, че апостол Павел е тълкувал себе си чрез ума и перото Златоустово. Когато св. Прокъл бил послушник на Златоустия патриарх, негово задължение било да съобщава за посетителите. Някой си велможа бил наклеветен пред цар Аркадий и царят го изгонил от двореца. Този велможа дошъл да моли св. Златоуст да ходатайства  в негова полза пред царя. Прокъл искал да съобщи на патриарха, но като погледнал през открехнатата врата, видял един човек, който стоял наведен над патриарха и му шепнел [нещо] на ухото, докато патриархът пишел. Това продължило до зори. Тогава Прокъл казал на велможата да дойде друг път, а сам останал да се чуди кой бил онзи човек при патриарха и как е могъл незабелязано да влезе в патриаршеската стая. Следващата нощ се случило същото. Прокъл се зачудил още повече. Третата нощ това се случило пак. Когато Златоуст го запитал дали не е идвал еди-кой си велможа, Прокъл отговорил, че вече три нощи е чакал да влезе, но не е смеел да съобщи заради един непознат стар и плешив човек, който три нощи шепнел нещо на ухо на патриарха. Изненадан, Златоуст казал, че не се сеща някой през последните три нощи да е идвал при него. Когато попитал своя послушник как изглеждал непознатият човек, Прокъл показал иконата на св. апостол Павел и казал, че изглежда така. Това, значи, бил сам апостол Павел, който насочвал ума и перото на най-големия свой тълкувател.  



                            БЕСЕДА за поведението  според званието  


Да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение (Ефес. 4: 1–2)                                                   


  Да се не гордеете, да се не гневите, да не падате в малодушие, защото всичко това е недостойно за християнското звание. А това звание е толкова високо и дивно, та за човек е трудно да се опази от гордост; трудно е да не пада в малодушие при опасности и загуби. Против тези болестни състояния апостолът посочва три добродетели и те са: против гордостта – смирението, против гневенето – кротостта, против малодушието – дълготърпението. Тези три добродетели – смирението, кротостта и дълготърпението, не изразяват в пълна мяра висотата на християнското звание. Но нищо на този свят не може да изрази в пълнота висотата на християнското звание. Драгоценността и богатството на това звание не могат да се видят тук на земята, те са като затворено ковчеже, което човек разнася затворено из този свят, а го отваря и изнася от него съкровищата в другия свят. Висотата на християнското звание може да оцени само онзи, който може да се издигне до най-високите небеса и види Христа Господа в слава, заедно с ангелите и светиите. Там е сонмът на всички богоугодници, живели на земята, и които са се удостоили с високи и превисоки почести.  Господи Иисусе Христе, Боже наш, Твоето име е най-скъпото име за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.  


Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 НОЕМВРИ  


Разсъждение   Притча от стареца Варлаам за Иосафат. Някой си човек бягал пред страшен еднорог. Като бягал, паднал в един ров и се хванал за едно дърво. И точно когато помислил, че е вън от опасност, погледнал надолу към корените на дървото и видял две мишки – едната бяла, а другата черна, които последователно, но непрестанно гризели корена на дървото, за да го съборят. Като погледнал още по-надолу, видял голяма и страшна змия, която с отворени уста чакала да погълне човека, когато дървото бъде съборено. Още видял и до самите си нозе четири по-малки отровни змии. Погледнал нагоре към дървото и видял човекът на клоните малко мед, па забравил за всички опасности, които го обграждали, протегнал ръка да вземе малко от меда . Тълкувание: еднорогът представлява смъртта, която от Адам до ден-днешен преследва всеки човек, за да го умъртви; ровът, изпълнен с всякакви опасности, е този свят, дървото – пътят на нашия живот; бялата и черната мишка – дните и нощите, които последователно се редуват и съкращават нашия живот; голямата страшна змия – ада; четирите отровни змии –  четирите стихии, от които е съставено човешкото тяло; малкото мед по клоните на дървото – това е мимолетната сладост, която този живот подава на човека. О, само ако  хората не се нахвърляха върху тази сладост и не забравяха за страшните опасности, които ги обкръжават и влекат във вечна погибел!  


БЕСЕДА за прославянето на Бога чрез Христа Господа  


Нему да бъде слава в Църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин.(Ефес. 3: 21).  


Слава на Бога! Слава на Бога и на Църквата! Слава на Него чрез Христа Иисуса! Слава Нему във всички родове! Слава Нему во веки веков! На никому не прилича слава, както на Бога. Никой не прославя Бога, както Църквата Божия. Христос ни е открил Бога, затова цялата слава на Бога трябва да се въздава чрез Христа Господа. Църквата ще пребъде във всички родове и поколения до края на времената; Църквата е най-чисто Тяло Христово, изпълнено със сила, мъдрост и чудотворство; затова славата на Бога се възнася от Църквата – Светая Святих, от Чистота на Чистия! На Бог е най-приятно църковното славословие и затова, защото в Църквата има много души и много гласове, но цари единодушие и съгласие. Нека, следователно, никой да се не отклонява от общото прославяне на Бога и никой да не мисли, че неговото прославяне на Бога отделно и самостоятелно е по-добро от прославянето на Бога в единството и общността на всички вярващи. Не е вярно, че отделният член се губи в множеството и неговият глас не се чува от Бога. Не върши ли ръката своята работа най-добре, когато е неразделно свързана с тялото? Не е ли така и с всеки член на тялото? Същото е и с всеки вярващ. Когато се моли в Църквата и с Църквата (и в пустинята да е, той може да се моли в Църквата и с Църквата), без да отделя себе си от Църквата, по-добре се чува и вижда от Бога. Молитвата на неговата душа, в съзвучие с душите на останалите вярващи, се издига и разпознава по-добре, когато е свързана с Тялото на Църквата, отколкото извън тази връзка. О, Господи Иисусе, благодарение на Тебе, в Тебе и чрез Тебе ние можем да прославяме Бога. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски    

 

ДО ЕДИН РЕВНИТЕЛ ЗА ВЯРАТА:    ЗА НАЙ-БЕДНИТЕ

 

 

Ти бълваш огън срещу безбожниците. Чудиш се как държавата ги търпи, след като те са отрова за нея. „Защо не ги изтреби или не ги интернира на някой остров, за да не тровят народа?" Съгласен съм, че безбожниците нанасят голяма вреда на колебливите души. Те са отровители, които след като са отровили първо себе си, отравят и другите.

Разказват, че един англичанин се пристрастил към пушенето на опиум. Докато се предавал на този пагубен навик сам в своя дом, той нямал пред­става как изглежда човек, намиращ се под влияние на опиума. Но когато веднъж влязъл в едно китайско кафене и видял пушачите на опиум, вър­галящи се по пейките и по пода, с изцъклени очи, с пожълтели лица, изпи­ти, безпаметни, той така се ужасил, че незабавно оставил опиума и никога повече не се върнал към него. Аз мисля, че по същия начин, като чуе какви думи изричат безбожниците и като види какъв празен живот водят, всеки разумен човек ще се ужаси духом и ще прогони от себе си всички безбожни помисли. Ето как безбожникът, който е съблазън за едни, може да послу­жи за укрепване във вярата на други. Едни хора се стремят към светлината, защото познават нейното благотворно действие, а други - защото са били изплашени от мрака.

Впрочем ние трябва да гледаме на безбожниците преди всичко като на хора, и то като на най-бедни между човешките синове; като на отрове­ни, а не само като на отровители. А че те са най-бедни - това е очевидно. Защото, ако другите бедни хора нямат хляб, дрехи, земя или здраве, те все пак имат в сърцето си своя Бог, Подателя на всички дарове, и имат надежда в своя Създател. А тези нещастници нямат и това. Те нямат най-скъпоценното притежание, което всички сътворени от Бога хора могат и трябва да имат - нямат Бога. Затова трябва да се отнасяме към безбожни­ците с жалост, а не с ненавист. Макар те да са обезценили сами себе си, нека ние си спомним скъпата цена, която е заплатена за тях. „Христос умря за безбожниците” - казва апостолът (Рим. 5:6). И тъй, заради Христовата жертва за безбожниците, нека жалим за тях като за мъртви и да молим Възкресителя да възкреси душите им.

Ако безбожниците влияят зле на колебливите във вярата, то и вярва­щите влияят на безбожниците. Под влияние на вярващите, под влияние на техния пример, на техните съвети, молитви и любов, много безбож­ници са се опомнили така, както загубилите съзнание идват на себе си; горчиво са се разкаяли за предишното си безбожие и са станали истин­ски християни. Тяхното предишно безбожие дори им е от полза, защото е причина за самоукоряване, за срам и им служи като някакъв трън, който непрестанно ги боде, отвръщайки ги от миналото и подтиквайки ги на­пред към вярата в Бога.

Доколкото ми е известно, малцина са онези, които до смъртта си оста­ват закоравели безбожници и у които никога не е засиявала светлината на вярата. Между другото дали тези последни в света бедняци са нормални хора? Давид казва: „Рече безумец в сърцето си: няма Бог". А най-големият жив американски учен, физикът Миликън, приятел на професор Пупин, заявява: „Никога в живота си не съм срещал човек със здрав разум, който да отрича съществуването на Бога".

Мир на теб и милост от Бога!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата  (Мат.5, 39), е заповядал Господ. Това е най-краткия и най- ясния израз  на науката за смирението. От нищо друго злите демони не се боят така [много], както от човек смирено изпълняващ заповедите Господни. В Александрия имало един богат и знатен човек, който имал млада дъщеря, в която се вселил зъл дух и дъщеря му полудяла. Някой казал на отчаяния баща, че никой не може да излекува дъщеря му, освен монасите – отшелници които живеят в пустинята, и от време на време идват в Александрия да продават изработените от тях кошници; но никой от тях няма да поиска да влезе в къщата на богатия велможа, ако им каже за какво ги вика. Най-добре ще е да купи от тях кошници и ги повика в дома си да им плати, па като дойдат в къщата, да ги замоли те да се помолят Богу за всичката му челяд в къщата, та дано така Бог да помогне и изцели полудялата девойка. Бащата послушал и отишъл в определения ден на пазара, и намерил един ученик на св. Макарий, където [монаха] продавал кошници. Той бързо купил кошниците и поканил монаха в дома си да му плати. Когато монаха влязъл в къщата, лудата дъщеря внезапно изскочила пред монаха и силно го ударила с ръка по едната страна. Без да продума, монахът веднага обърнал и другата си страна. Тогава злият дух горчиво завил и побягнал от девойката. А девойката станала напълно спокойна и разумна. Като се върнал в пустинята, монахът разказал на старците какво се случило. И всички те прославили Бога, че дарява така сила, на онзи, които изпълнява Неговите заповеди.

 

БЕСЕДА за любовта превъзходаща всяко знание

 

Да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание[1] (Ефес. 3, 19)

 

Любовта която превишава всеки ум, т.е. нашето разбиране, е Христовата любов. Никой не може даже да си представи каква и колко е велика тази любов, докато Христос не се всели в него. Може ли някой да си представи вкуса на меда, ако никога не е вкусвал със своите  уста мед? Само когато чрез вяра Христос влезе в сърцето на човека, човекът ще усети неизказания вкус на Христовата любов, сладкия и упойващ неин аромат и недостижимата нейна всеобхватност. Както човек имайки в сърцето си Христа, се докосва до ширината, и до дължината, и до дълбочината, и до височината на познаване божествената мъдрост, така също, човек имайки Христа в сърцето си, се докосва до безкрайната бездна на божествената Христова любов. О, братя мои, как бледнеят думите, когато трябва да се говори за Христовата любов – никога и никъде не са толкова бледи и немощни като тук. Наистина, какво може да се каже пред такива изненадващи доказателства за Неговата любов; сътворил ни е от любов; въплътил се от любов; от любов приел поругаване и смърт, заради нас, от любов отворил небето и ни явил приготвената за нас безсмъртна слава. Но това което изброихме е само нещичко от цялото онова неизчерпаемо богатство, слава, красота и животворна храна, която се нарича Христова любов. О, само да се сподобим чрез вярата да се всели Господ Иисус в нашите сърца, та да можем да усетим вкуса на неописуемата Негова любов!  

О, Господи Иисусе Христе, наш Живот, Премъдрост наша, и наша Любов, очисти ни и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг, - всеки ум