Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626537 Постинги: 1882 Коментари: 0
Постинги в блога от 06.08.2019 г.
 Рассказ о старухе и трех самых главных молитвах

Старая – сейчас ей 80 лет – монахиня Стефания из Свято-Стефановской обители, что возле Охрида, рассказывает:

«В прошлом году была я на празднике святого Эразма (2 июня по старому календарю) и помогала там, как могла. Когда гости разошлись, я осталась переночевать, отдохнуть. А ночью явились мне во сне два человека и стали по обе стороны от меня. Про одного из них, видом напоминавшего владыку, я подумала, что это святой Эразм. Он обратился ко мне: «Спишь, монахиня?»

Я ответила, что устала и вынуждена была лечь. Тогда он продолжил: «А какие молитвы читаешь?» Говорю: «Я неграмотная и старая, и Богу молюсь так, как умею, по-своему». А он мне: «Надо читать как можно чаще «Отче наш», «Богородице Дево, радуйся» и «Верую», а также время от времени «Взбранной Воеводе». Я согласилась, начала «Отче наш», и они стали молиться вместе со мною. Затем – «Богородице Дево, радуйся», и они тоже со мною. «Теперь читай «Верую», – сказал мне тот старший. Я начала, но поскольку не очень уверенно знала, они стали читать громко, а я за ними. После этого еще раз мне было велено, чтобы эти три молитвы ежедневно по нескольку раз читала. И они исчезли. А я проснулась и перекрестилась. Сейчас ежедневно эти три молитвы читаю не один раз».

Категория: Други
Прочетен: 149 Коментари: 0 Гласове: 0
06.08 11:46 - !!!




 Праздность есть начало всех пороков. Праздность – это гибель душе

прп. Исаак Сирин

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 



                                      image

                                          Икона на Божията Майка Ахтирска

ПРАЗНУВАНЕ:

2/15 юли

ИСТОРИЯ

Ах­тирската ико­на на Бо­жията Майка по­лу­чи­ла на­име­но­ва­нието си от името на малкия град Ахт­ирка в Хар­ков­ска гу­бер­ния. В този град имало храм в чест на Покро­ва на Пре­света Бо­го­ро­ди­ца, където в първата половина на XVIII в. живял бла­го­че­сти­вия и доб­ро­де­теле­н све­щеник Ва­си­лий Да­ни­лов (ръкоположен като иерей Да­ни­и­л). През 1739 г. по Божий Промисъл, отец Ва­си­лий намерил чудотворна ико­на на Бо­жията Майка, която впо­след­ствие била наречена Ахтирска. Веднъж той косил сено око­ло до­ма си и в гъстата висока трева видял светеща с необик­но­вена светлина ико­на, на която би­ла изо­бразе­на Бо­жията Майка, мо­леща се пред Разпя­ти­ето. В бла­го­го­веен стра­х отец Ва­си­лий паднал на ко­ле­не и започнал да се мо­ли на Бо­жията Майка, а след това от­несъл ико­ната в дома си. След известно време станало ясно, че в стаята с иконата никой не могъл да остане сам: всички изпитвали тайн­ствен страх. Же­лаейки да обнови иконата, отец Ва­си­лий я предал на ико­но­писеца Иоан, но Иоан чул глас, по­веляващ да върне ико­ната на све­щеника.

След три го­дини отец Ва­си­лий отново видял чудно сияние от иконата. Впоследствие това се повтаряло нееднократно. Скоро в сънно ви­де­ние той полу­чил ука­за­ние да измие ико­ната и да я по­крие с по­кривало. Като се събудил  той веднага из­пъл­нил по­ве­ле­нието. Во­дата с която измил иконата, отец Ва­си­лий събрал в съд и смятал сутринта да излее в реката. В очакване на утрото обаче той отново заспал, и отново му се яви­ла Бо­жията Майка с по­ве­ление да не излива водата, тъй като тя изцелява от треска. След съня отец Ва­си­лий дал от тази во­да своята дъщеря, болна от треска, и тя оздравяла. Мно­го бол­ни, пиейки от тази вода, също се изцелявали. Из­ве­стието за но­вата чу­до­твор­на икона бързо се раз­про­стра­ни­ло. По бла­го­сло­ве­ние на Мол­дав­ския мит­ро­по­ли­т Ан­то­ний (Чер­нов­ски; 1742–1748), през 1743 г. било направено  разсле­дване на  чудесните из­це­ле­ния. След получаване на пис­мен­и по­твърждения от очевидците би­л съ­ставен и предоставен в Си­нода доклад. По заповед на им­пе­ра­три­ца Елиза­ве­та Пет­ров­на от 26 но­ември 1744 г. би­ло извършено но­во раз­сле­д­ва­не, а след това, през 1746 г. -  еще од­но, ко­ето оглавили Чер­ни­гов­ския архиепископ Ам­вро­сий (Дуб­не­вич; 1742–1750) и ар­хи­манд­рита от Ки­е­во-Пе­чер­ската Лав­ра Ти­мотей (Щер­бат­ски; впо­след­ствие Ки­ев­ски мит­ро­по­лит).

През 1751 г. Светия Си­нод по­ста­но­вил но­во­явената Ах­тирска икона да се почита като чу­до­твор­на. В Ах­тир­ка Белгородския светител Иоасаф положил началото на строителството на ве­ли­че­ствен съ­бор по про­ек­т на ар­хи­тек­т Растрели. Им­пе­ра­три­ца Ели­за­ве­та Пет­ров­на пожертвала две хиляди руб­ли за стро­и­тел­ството на храма. През 1766 г., по бла­го­сло­ве­ние на  Бел­го­род­ския еписко­п Пор­фи­рий (Край­ски; 1763–1768), бил уста­новен праз­никът в чест на Ахтирската ико­на - 2 юли. През 1768 г. съборът бил осветен в чест на По­кро­ва на Пре­света Бо­го­ро­ди­ца. От 1844 г. еже­год­но, в събота п­реди Денят на Света Тро­и­ца, чу­до­твор­ната ико­на се п­ре­насяла с тържествен хо­д от съ­бо­ра в Ахтирския Тро­иц­ки мо­на­стир. В Неде­лята на Всички светии ико­ната била връщана в По­кров­ския съ­бор.

По ед­но­ от пре­да­нията, тя би­ла с Петъ­р Ве­ли­ки в Пол­тав­ския по­хо­д през 1709 г., сле­до­ва­тел­но още преди сво­ето вто­рич­но чу­дес­но­ явяване.

Иконата е по­яс­но изо­бра­же­ние на Бо­го­ма­те­р, с мо­лит­вен­о сложени ръце на гърдите. В дясно от Нея е кръста с раз­пя­тието на Иису­с Хри­стос.

През 1917 г.­ чу­до­твор­ната ико­на би­ла изгубена.

Пред нея се мо­лят за бла­го­по­луч­но омъжване на дъщерите, а също така се счита за по­кро­ви­телка на децата.

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 139 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.08 09:49
 Рассказ об убийце, которого мучила совесть

В 1914 году в Москве во второй Мясницкий квартал явился некий молодой человек, назвавшийся Е.П. Васильевым, и сказал, что у него есть сообщение для начальника полиции. Когда начальник его принял, он рассказал, что полтора года назад убил в лесу незнакомого господина, зарезав его ножом. Судя по внешности и одежде, он решил, что у господина много денег. Когда же обыскал убитого, нашел у него только 18 рублей. В первые дни после убийства он не чувствовал никаких угрызений совести. Но позднее совесть начала его мучить все больше и больше. В конце концов ему начал являться дух убитого и по ночам не давал покоя. Убийца заявил начальнику, что нет больше сил это терпеть, и потому решил сдаться, чтобы его судили.

Категория: Други
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Христовата вяра най-много просвещава и осветява човешките души тогава, когато проповедниците на тази вяра светят със своя живот. Блаженият игумен Поликарп Печерски всецяло сияел с Христовата вяра и със словата си, и с делата си, и с цялата си личност. С това той оказвал влияние не само на простия народ, но и на князете и велможите. Като гледал и слушал този Божи човек, киевският княз Ростислав Мстиславович така се променил и облагородил, та станал пример за своите близки и за целия си народ. През Великия пост княз Ростислав се причастявал всяка неделя, навсякъде търсел бедните и болните и им помагал. Накрая решил да приеме монашество и казал на св. Поликарп: „Отче свети, управлението в този свят не може да е без грях и вече ме огорчава и тормози“. Поликарп му отговорил: „Ако желаеш това (монашеския чин), нека бъде волята Божия“. Но се случило в Смоленск князът да се разболее смъртно, та наредил бързо да го занесат в Киев, та преди смъртта да се замонаши. Но преди да се изпълни желанието му, починал.

 

 

БЕСЕДА за светото апостолско предупреждение

 

 

Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда (II Петр. 2: 18).

 

Светият апостол познава хората по-добре от най-учените книжници, защото той е светец и апостол. А светецът и апостолът гледат дълбоко в човешкото  сърце. За кого говори светият апостол тук? За нечестивите, безобразните и самоволните, които по-рано нарекъл безводни облаци и мъгли. Нечестивите, безобразните и самоволните са многословни и високопарни. С горделиви и лъжовни слова те прикриват и разкриват своето сърце – прикриват го за неуките и неразумните, а го разкриват за утвърдените във вярата и осветените от благодатта. Когато нечестивият говори за своята чистота, с това разкрива безчестието си; когато безобразният се защитава, с това разкрива своето безобразие; когато самоволният тълкува волята Божия, с това изтъква своето самоволие. Който внимателно слуша неговите думи, може да усети смрадта на плътските похоти. Но невнимателните и неуките не могат да усетят тази смрад и като го слушат, му вярват. Онези, които отскоро са започнали да бягат от лъжливите учения[1], света и дявола, се заплитат в горделивите и лъжливи думи като риба в невидима мрежа. Рибата не разбира, че е в мрежата, докато мрежата не бъде извлечена на горещия пясък. Тогава разбира, но вече е късно. О, да не бъде късно за нито една човешка душа, която се е хванала в мрежата на горделивите и лъжовни думи! Знайте, братя, че е лъжеучител всеки, който със своето учение одобрява плътските похоти и завлича грешниците в плътски похоти.

Господи Иисусе, свети и пречисти, прати Твоите свети ангели да запазят от горделивите и лъжливи уста всички новоначални в Твоята вяра. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – лъжливата храна (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626537
Постинги: 1882
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Август, 2019  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031