Старая – сейчас ей 80 лет – монахиня Стефания из Свято-Стефановской обители, что возле Охрида, рассказывает:
«В прошлом году была я на празднике святого Эразма (2 июня по старому календарю) и помогала там, как могла. Когда гости разошлись, я осталась переночевать, отдохнуть. А ночью явились мне во сне два человека и стали по обе стороны от меня. Про одного из них, видом напоминавшего владыку, я подумала, что это святой Эразм. Он обратился ко мне: «Спишь, монахиня?»
Я ответила, что устала и вынуждена была лечь. Тогда он продолжил: «А какие молитвы читаешь?» Говорю: «Я неграмотная и старая, и Богу молюсь так, как умею, по-своему». А он мне: «Надо читать как можно чаще «Отче наш», «Богородице Дево, радуйся» и «Верую», а также время от времени «Взбранной Воеводе». Я согласилась, начала «Отче наш», и они стали молиться вместе со мною. Затем – «Богородице Дево, радуйся», и они тоже со мною. «Теперь читай «Верую», – сказал мне тот старший. Я начала, но поскольку не очень уверенно знала, они стали читать громко, а я за ними. После этого еще раз мне было велено, чтобы эти три молитвы ежедневно по нескольку раз читала. И они исчезли. А я проснулась и перекрестилась. Сейчас ежедневно эти три молитвы читаю не один раз».
Праздность есть начало всех пороков. Праздность – это гибель душе
прп. Исаак Сирин
Икона на Божията Майка Ахтирска
ПРАЗНУВАНЕ:
2/15 юли
ИСТОРИЯ
Ахтирската икона на Божията Майка получила наименованието си от името на малкия град Ахтирка в Харковска губерния. В този град имало храм в чест на Покрова на Пресвета Богородица, където в първата половина на XVIII в. живял благочестивия и добродетелен свещеник Василий Данилов (ръкоположен като иерей Даниил). През 1739 г. по Божий Промисъл, отец Василий намерил чудотворна икона на Божията Майка, която впоследствие била наречена Ахтирска. Веднъж той косил сено около дома си и в гъстата висока трева видял светеща с необикновена светлина икона, на която била изобразена Божията Майка, молеща се пред Разпятието. В благоговеен страх отец Василий паднал на колене и започнал да се моли на Божията Майка, а след това отнесъл иконата в дома си. След известно време станало ясно, че в стаята с иконата никой не могъл да остане сам: всички изпитвали тайнствен страх. Желаейки да обнови иконата, отец Василий я предал на иконописеца Иоан, но Иоан чул глас, повеляващ да върне иконата на свещеника.
След три години отец Василий отново видял чудно сияние от иконата. Впоследствие това се повтаряло нееднократно. Скоро в сънно видение той получил указание да измие иконата и да я покрие с покривало. Като се събудил той веднага изпълнил повелението. Водата с която измил иконата, отец Василий събрал в съд и смятал сутринта да излее в реката. В очакване на утрото обаче той отново заспал, и отново му се явила Божията Майка с повеление да не излива водата, тъй като тя изцелява от треска. След съня отец Василий дал от тази вода своята дъщеря, болна от треска, и тя оздравяла. Много болни, пиейки от тази вода, също се изцелявали. Известието за новата чудотворна икона бързо се разпространило. По благословение на Молдавския митрополит Антоний (Черновски; 1742–1748), през 1743 г. било направено разследване на чудесните изцеления. След получаване на писмени потвърждения от очевидците бил съставен и предоставен в Синода доклад. По заповед на императрица Елизавета Петровна от 26 ноември 1744 г. било извършено ново разследване, а след това, през 1746 г. - еще одно, което оглавили Черниговския архиепископ Амвросий (Дубневич; 1742–1750) и архимандрита от Киево-Печерската Лавра Тимотей (Щербатски; впоследствие Киевски митрополит).
През 1751 г. Светия Синод постановил новоявената Ахтирска икона да се почита като чудотворна. В Ахтирка Белгородския светител Иоасаф положил началото на строителството на величествен събор по проект на архитект Растрели. Императрица Елизавета Петровна пожертвала две хиляди рубли за строителството на храма. През 1766 г., по благословение на Белгородския епископ Порфирий (Крайски; 1763–1768), бил установен празникът в чест на Ахтирската икона - 2 юли. През 1768 г. съборът бил осветен в чест на Покрова на Пресвета Богородица. От 1844 г. ежегодно, в събота преди Денят на Света Троица, чудотворната икона се пренасяла с тържествен ход от събора в Ахтирския Троицки монастир. В Неделята на Всички светии иконата била връщана в Покровския събор.
По едно от преданията, тя била с Петър Велики в Полтавския поход през 1709 г., следователно още преди своето вторично чудесно явяване.
Иконата е поясно изображение на Богоматер, с молитвено сложени ръце на гърдите. В дясно от Нея е кръста с разпятието на Иисус Христос.
През 1917 г. чудотворната икона била изгубена.
Пред нея се молят за благополучно омъжване на дъщерите, а също така се счита за покровителка на децата.
В 1914 году в Москве во второй Мясницкий квартал явился некий молодой человек, назвавшийся Е.П. Васильевым, и сказал, что у него есть сообщение для начальника полиции. Когда начальник его принял, он рассказал, что полтора года назад убил в лесу незнакомого господина, зарезав его ножом. Судя по внешности и одежде, он решил, что у господина много денег. Когда же обыскал убитого, нашел у него только 18 рублей. В первые дни после убийства он не чувствовал никаких угрызений совести. Но позднее совесть начала его мучить все больше и больше. В конце концов ему начал являться дух убитого и по ночам не давал покоя. Убийца заявил начальнику, что нет больше сил это терпеть, и потому решил сдаться, чтобы его судили.
Разсъждение
Христовата вяра най-много просвещава и осветява човешките души тогава, когато проповедниците на тази вяра светят със своя живот. Блаженият игумен Поликарп Печерски всецяло сияел с Христовата вяра и със словата си, и с делата си, и с цялата си личност. С това той оказвал влияние не само на простия народ, но и на князете и велможите. Като гледал и слушал този Божи човек, киевският княз Ростислав Мстиславович така се променил и облагородил, та станал пример за своите близки и за целия си народ. През Великия пост княз Ростислав се причастявал всяка неделя, навсякъде търсел бедните и болните и им помагал. Накрая решил да приеме монашество и казал на св. Поликарп: „Отче свети, управлението в този свят не може да е без грях и вече ме огорчава и тормози“. Поликарп му отговорил: „Ако желаеш това (монашеския чин), нека бъде волята Божия“. Но се случило в Смоленск князът да се разболее смъртно, та наредил бързо да го занесат в Киев, та преди смъртта да се замонаши. Но преди да се изпълни желанието му, починал.
БЕСЕДА за светото апостолско предупреждение
Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда (II Петр. 2: 18).
Светият апостол познава хората по-добре от най-учените книжници, защото той е светец и апостол. А светецът и апостолът гледат дълбоко в човешкото сърце. За кого говори светият апостол тук? За нечестивите, безобразните и самоволните, които по-рано нарекъл безводни облаци и мъгли. Нечестивите, безобразните и самоволните са многословни и високопарни. С горделиви и лъжовни слова те прикриват и разкриват своето сърце – прикриват го за неуките и неразумните, а го разкриват за утвърдените във вярата и осветените от благодатта. Когато нечестивият говори за своята чистота, с това разкрива безчестието си; когато безобразният се защитава, с това разкрива своето безобразие; когато самоволният тълкува волята Божия, с това изтъква своето самоволие. Който внимателно слуша неговите думи, може да усети смрадта на плътските похоти. Но невнимателните и неуките не могат да усетят тази смрад и като го слушат, му вярват. Онези, които отскоро са започнали да бягат от лъжливите учения[1], света и дявола, се заплитат в горделивите и лъжливи думи като риба в невидима мрежа. Рибата не разбира, че е в мрежата, докато мрежата не бъде извлечена на горещия пясък. Тогава разбира, но вече е късно. О, да не бъде късно за нито една човешка душа, която се е хванала в мрежата на горделивите и лъжовни думи! Знайте, братя, че е лъжеучител всеки, който със своето учение одобрява плътските похоти и завлича грешниците в плътски похоти.
Господи Иисусе, свети и пречисти, прати Твоите свети ангели да запазят от горделивите и лъжливи уста всички новоначални в Твоята вяра. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – лъжливата храна (бел. прев.).