ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

С рядко безстрашие се отличавали иродиевите ради Христа. Блажени Николай тичал по улиците на Псков и се преструвал на луд, укорявал хората за техните тайни грехове и предсказвал какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни отишъл в Псков, целият град изпаднал в страх и ужас от страшния цар. Пред всеки дом бил поставен хляб и сол за „добре дошъл“ на царя, но народът не се появявал. Когато градоначалникът пред храма му поднесъл на подноса хляб и сол, царят отблъснал подноса, а хлябът и солта паднали на земята. Тогава пред царя се появил блажени Николай в дълга риза, опасан с въже, като дете яхнал тояга, и извикал: „Иванушка, Иванушка, яж хляб и сол, а не човешка кръв“. Войниците се спуснали да го заловят, но той побягнал и се скрил. Царят, като узнал за този блажен кой и какъв е, го посетил в неговата тясна килия. Било първата седмица на Великия пост. Чул, че царят идва да го посети, Николай намерил парче сурово месо, и когато царят влязъл в килията, Николай се поклонил и предложил на царя месото: „Яж, Иванушка, яж!“. Страшният цар отговорил сърдито: „Аз съм християнин и през поста не ям месо“. Тогава Божият човек бързо му отговорил: „Та ти постъпваш по-лошо; храниш се с човешко месо и кръв, забравяйки не само поста, ами и Бога!“. Този урок се запечатал в сърцето на царя и той, посрамен, веднага напуснал Псков, където си бил наумил да извърши голямо клане.

БЕСЕДА за душевната храна

Аз съм хлябът на живота (Иоан  6: 48).

Така казал Господ на гладния човешки род. И в истиността на тези слова се убедили през вековете безбройните Христови последователи, които приемали Господа като храна за своите души. Един отчаян младеж, близко до самоубийство, се изповядал пред един духовник. Като го изслушал, духовникът внимателно му казал: „Сине мой, сам си си виновен за твоите беди. Твоята душа е изгладняла до смърт. Ти цял живот си се учил как да нахраниш тялото си, но никак не си помислил, че на душата е необходима храна, и то повече, и по-често, отколкото на тялото е потребна. Душата ти е на умиране от глад. Яж и пий Христа, сине мой. Само това може да избави[1] твоята душа от смърт. Всеки ден непрестанно яж и пий Христа; Той е животворящият Хляб за нашите души“. Младежът послушал стареца и се върнал към живота. Да насищаме, братя, своята душа с Христа, та нашата душа да бъде жива и здрава. Да насищаме нашия ум с мислите Христови, та нашият ум да бъде просветен и бодър. Да насищаме нашето сърце с Христовата любов, та сърцето ни да е сито и радостно. Да насищаме нашата воля със заповедите Христови, та волята ни непрестанно да върши добри дела. Нека Христовите мисли да бъдат наши мисли; и Христовата любов – наша любов; и Христовата блага воля – наша блага воля. Непрестанно да насищаме нашите души с Христа Господа; непрестанно с душите си да ядем Него и Него да пием. Няма по-насищащ хляб от Него, няма по-вкусно питие от Него. В Причастието Самият Той ни дава Тялото и Кръвта. Но Причастието е и напомняне, че нашите души трябва непрестанно да се хранят с Него. Да ядем и пием Него непрестанно, както дишаме непрестанно.

О, благи и сладки Господи наш, подбуди нашите души непрестанно да се насищат с Тебе и да бъдат живи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и  Охридски

[1] В ориг. – да върне (бел. прев.).

Разсъждение

Когато сме извън благодатта Божия, ние сме и вън от себе си, и в сравнение с нашата благодатна природа, ние не се намираме в по-добро състояние от един побъркан човек в сравнение с тъй наречения здрав човек. Само благодатният човек е естествен човек, т.е. висш човек, с непокварена природа, в когото властвува и управлява Божията благодат. Св. Симеон Нови Богослов казва: „Светилникът, макар и да е напълнен с елей и да има фитил, си остава тъмен, ако не се запали огън. Така и душата да е изпълнена с всички добродетели, ако няма светлината и благодатта на Светия Дух, е угасена и мрачна“. (Беседа 59). Както и великият апостол казва:  С благодатта на Бога съм това, което съм (I Коринт. 15: 10). Битие без благодат означава отдалечаване от Бога и отделяне от същността на своето собствено естество. Нашето естество, нашата личност, утвърждават своята същност и получават своята пълнота само в близостта до Бога и в Бога. Затова на грешника трябва да се гледа като на болен, като на безсилна сянка, без действително съдържание и без ум.

БЕСЕДА за Възкресителя на телата

 Разрушете тоя храм и в три дни ще го въздигна (Иоан 2:19).

Господ казва това за храма на тялото Си. Разрушете това Тяло и Аз за три дни ще го възкреся! Тъй говори Онзи, Който познава Своята  сила, и Който е силен да изпълни думите Си. Защото Неговото Тяло било разрушено, повредено, избодено, погребано и три дни покрито с тъмнина. А на третия ден Той Го възкресил; възкресил го не само от земния гроб, а Го възнесъл до Небесата. И така – изрекъл думи и Неговото слово се изпълнило. Господ дал знамение на евреите, защото те искали от Него знамение. А им дал знамение, каквото никой, никъде, преди Него, не е могъл да даде, те не Му повярвали, но объркани и уплашени, подкупили стражарите на Голгота да излъжат, да разпространят лъжата, че такова чудно знамение не е имало, а че учениците Му са Го откраднали от гроба!                                                                     Никакво знамение не помага на онези, които не искат да вярват! Евреите, макар и със своите очи да видели много Христови чудеса, не искали да повярват, а казвали за оправдание на своето неверие, че Той вършел тези чудеса с помощта на дяволския княз! Който не иска да повярва в доброто, нему не ще помогнат и всички знамения, които небето може да даде. Сърце, изпълнено със злоба, е по-кораво от гранитен камък. Ум, помрачен от грехове, не може да освети цялата, по-силна и от хиляди слънца, небесна светлина. А когато човек изгони злобата от сърцето си и спаси ума си от греховната тъмнина, тогава той ще види безбройните знамения, които Бог дава на онези, които искат да вярват – ще види и ще повярва.                                                  

О, братя мои, да не съгрешаваме пред Божията милост и да не се поддаваме на еврейската злоба. О, братя мои, всички знамения вече са дадени и всички блестят като звезди на небесния свод за всеки, който има добро сърце и правилно мислещ ум.

Господи Чудотворче, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Против онези, които шумят и излизат от църквата преди края на Божията служба, св. Златоуст пише следното: „Някои не пристъпват (към причастието) с трепет, а се тълпят, блъскат се един-друг, пламтят от гняв, викат, карат се, избутват своя ближен, изпълнени с метеж. Затова аз самият често говоря и не ще престана да говоря. Нима не виждате какъв ред има на олимпийските игри (езическите), когато разпоредникът излиза на игрището с венец на главата, облечен в дълга дреха, държейки в ръце жезъл, а викачът призовава за тишина и ред! Не е ли грозно, че там, където дяволът тържествува, бива такава тишина и ред, а там, където Христос ни призовава при себе си, бива велик шум? На стадиона тишина, а в църквата – врява! В морето – тишина, а в пристанището – буря!...  Когато си поканен на обяд, ти не смееш да излезеш преди другите, макар че си се нахранил преди другите, а тук, докато още се извършва страшната Христова тайна, докато още продължава свещенодействието, ти, по средата оставяш всичко и излизаш! Как може да се прости това? Как може  да се оправдае? Иуда, като се причестил на последната вечеря, в онази последна нощ, излязъл бързо, докато всички останали били още на трапезата. Ето чий пример следват онези, които бързат да излязат преди последното благодарение!“. (Из „Беседа на Богоявление“).

БЕСЕДА  за вътрешната милостиня

Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто (Лк. 11: 41).

Външната чистота приляга на човека. Но това е малка чистота. Вътрешната чистота е несравнено по-важна от външната чистота. Тя е велика чистота. Един съд може да бъде полезен само ако е измит и чист отвътре, па и да е одимен и прашен отвън. Ако чашата отвътре е мръсна, нейната външна чистота не ще привлече никого да пие от нея. Ако паницата отвътре е черна и пепелява, кой ще се реши да яде от нея? Повече в света са учителите и примерите на външна, отколкото на вътрешна чистота. Защото е по-лесно да учиш и посочваш примери на външна чистота, отколкото на вътрешна. Но, братя, вижте как Учителят и Примерът на велика чистота поставя тази чистота в зависимост от вътрешната милостиня. Милостинята, която се прави от сърце, очиства човешкото сърце. Милостинята, която се прави от душа, очиства човешката душа. Милостинята, която се прави с пълно съзнание, очиства човешкия ум. С една дума – вътрешната милостиня очиства целия човек. Ако милостинята [е дадена] само с ръка, тя не очиства нито ръката, а камо ли сърцето, душата и ума. Необходима е и милостиня от ръка, но тя очиства дарителя само тогава, когато сърцето подбужда ръката към милостиня. Но освен милостинята [дадена] с ръка, има и други видове милостиня. Молитвата за хората е вътрешна милостиня, а също така състраданието към болката на хората и радостта за чуждата радост [са вътрешна милостиня]. Това е милостиня, която идва от сърцето и съзижда чистота в сърцето, в душата и в ума.

Пречисти, Господи, помогни ни, та чрез истинска милостиня да се сдобием с велика чистота. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Если человек умеренно постился, но в течение всего поста никого не укорил и ни на кого не раздражался, он больше достиг, чем тот, кто провел его в сухоядении.

свящ. Афанасий Гумеров

Разсъждение

Християнинът е като сгодена девица. Както девойката непрестанно мисли за своя годеник, тъй и християнинът [мисли] за Христа. Дори годеникът да е далеч, зад десет планини, девойката се държи все едно, че той е непрестанно при нея и с нея. Тя мисли за него, пее за него, говори за него, сънува го, подготвя дарове за него. Точно така се държи християнинът спрямо Христа. И както годеницата знае, че първо трябва да излезе и да се отдели от дома, където се е родила, за да се срещне и напълно да се съчетае със своя годеник, тъй и християнинът знае, че не може напълно да се съчетае с Христос, докато смъртта не го разлъчи от тялото, т.е. от материалния дом, в който е родена, обитавала и расла неговата душа.

БЕСЕДА за невъзможността на тайните

Няма нищо тайно, което да не стане явно (Марк. 4: 22).

Всички тайни дела на хората един ден ще излязат наяве. Никакво човешко дело не може да се укрие. Евреите мислили, че ще скрият от Бога многото убийства на пророците, че могат да скрият кървавото злодеяние над Христа и от Бога, и от хората. Но все пак за това, което мислили да скрият, през изминалите хиляди години непрестанно се говори на небето и на земята. Иуда мислел да скрие своя предателски договор против своя Господ, но Господ провидял този договор и го разкрил пред лицето на Иуда. А Иисус му рече: Иудо, с целувание ли предаваш Сина Човечески? (Лк. 22: 48). Освен това, Господ виждал в сърцата на фарисеите и разбирал техните зли мисли. Защо мислите лошо в сърцата си? (Мaт. 9: 4). Какви дела, какви неща, какви случки на този свят могат да се скрият от Онзи, Който вижда и разкрива дори най-тайните помисли на човешките сърца? Няма нищо тайно, което да не стане явно. Да се боим от това и да се радваме за това. Да се боим, защото всички наши скрити лоши дела, лоши желания и лоши помисли ще излязат наяве. Да се радваме, защото всичко добро, което сме сторили или пожелали, или помислили на скришно, ще излезе наяве. Ако не излезе наяве пред хората, ще излезе пред небесните ангели. Какъв голям страх за грешниците и каква голяма радост за праведниците!

Човеколюбиви Господи, опрости ни нашите грехове и не ги разкривай за наша погибел и тъга на светите Твои ангели. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

Евангелие за поста

Мт. 6: 14 – 21, Зач. 17

       Основно правило за войника в борбата е да не се предава на врага. Военноначалникът предварително е длъжен да предупреждава, че всеки войник трябва да се пази от неприятелските капани, за да не бъде измамен и пленен. Останал сам, гладен, премръзнал и оголял, войникът ще бъде в голямо изкушение да се предаде на врага. Лукавият неприятел ще се възползва от неговото положение по всякакъв начин. И въпреки, че и сам той гладува, подхвърля на войника малко хляб, за да демонстрира, че има храна в изобилие. Макар и той да мръзне, изпокъсан и оголял, му подхвърля някакви дрехи, за да демонстрира, че е облечен и богат. Подхвърля му и позиви, в които се хвали, че неговата победа е съвсем сигурна, и лъже бедния войник, че много негови полкове с другарите му, отляво и отдясно, са се предали; или че неговият генерал е убит, или че неговият крал проси мир! Обещава му скорошно завръщане в родното огнище и длъжност, и пари, и всичко, за което един човек в тежко положение може само да сънува. Всички тези вражески капани и ями военноначалникът предварително трябва да посочи и да предупреди войниците да не вярват на нищо от това, а да стоят на своите позиции, да не се предават, да останат верни на своето знаме, дори и с цената на смъртта.

       Да не се предава на врага е основно правило и за Христовия войник в борбата със злите духове на този свят. И Христос, като наш Цар и Войвода, в тази борба ни посочва всичко и ни предупреждава за всичко това. Ето, казах ви отнапред (Мат. 24: 25; Иоан 14: 29), казва Той на Своите ученици. Опасността е голяма, а врагът на човешкия род е по-страшен и лукав от който и да е друг възможен враг. Това Господ го подчертава на едно друго място: Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница (Лк. 22: 31). Сатаната непрестанно търси хората, още от онзи ден, когато е измамил първия човек; още от онзи ден той предявява право върху човешкия род и го отнема от Бога като свой. С всички възможни измами той привлича Христовите войници към себе си, мамейки ги с лъжливи обещания, като им показва своите богатства. Никой не е по-гладен от него, но той предлага[1] хляб на изгладнелите човеци и ги приканва да се предадат. Никой не е по-гол от него, но той мами хората с цветовете на своето лъжливо и привидно облекло. Никой не е по-беден от него, но той, като фокусник на панаир, ловко подхвърля монета след монета и умело се представя пред алчните зрители за милионер. Никой не е по-пропаднал от него, но той никога не престава с лъжите си, че е победител, че Христовите войски са разгромени, че Христос е избягал от бойното поле и се е укрил. Защото (той, дяволът) е лъжец и баща на лъжата, и цялата му сила и неговото богатство са само в лъжата. Посочвайки на своите последователи всички измами и дяволски оръжия, Господ Иисус ги е научил с пример и със слова как всеки да се противопостави [на сатаната] и с какви оръжия да се бори.

       Преди всичко, сам Той – Христос, е главното оръжие на нас, Неговите последователи. Присъствието Му в нас и Неговата сила в нас са главното ни оръжие. Неговите последни слова, които са записани в Евангелието, гласят: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин (Мат. 28: 20). И ето, Неговото присъствие проличало през вековете в милиони неустрашими Негови борци – апостолите, мъчениците, изповедниците, богоносните отци, благочестивите девици и светителите. И не само проличало в изминалите времена, а очевидно и несъмнено проличава и в ден днешен за всеки, който не се е предал вече съвсем на злобния дух. И не само че проличава днес, а ще проличи и в самия край на времената, с идването на такива силни богоносци, каквито били Енох и Илия (Откров. 11: 3). Също така е очевидна и несъмнена силата на Неговото Тяло и Кръв, на Неговите страдания, на Неговите слова, на Неговия честен и животворящ Кръст, на Неговото Възкресение и на Неговата безсмъртна слава. Вие, които сте се уверили в непобедимата Христова сила, която като електрически ток протича чрез Неговите верни [последователи], казвайте това на останалите! А вие, които още не сте се уверили, а желаете да се уверите, сторете всичко онова, което Евангелието учи[2] да се прави, и ще се уверите. Зарежете онези, който злобно се съмняват, нека си се съмняват. Злобата им не вреди на Бога, а е срещу тях; злобата им не вреди на Бога, а е за тяхна погибел. Скоро ще настане време, когато нито ще могат да се съмняват, нито пък ще им се даде да вярват.

       Но освен присъствието и силата Христова, които са нашето главно оръжие в борбата против злия дух, Господ Иисус ни е препоръчал и още някои видове оръжие, които самите ние, но с Неговата помощ, трябва да изковем. А тези оръжия са: непрестанно покаяние, непрестанно милосърдие, непрестанна молитва, непрестанна радост в Господа Иисуса и страх от Съда и духовната гибел. Освен това – с вяра и надежда, драговолно понасяне на страдания за Него, прощаване на щетите и отношение към този свят като към несъществуващ, причастяване с Неговите свети Тайни, бдение и пост. Споменаваме поста накрая, не защото постът е най-маловажното оръжие – пази, Боже! А само заради това, че днешното Евангелие говори за поста, а ние ще се постараем да изтълкуваме днешното евангелско четиво.

       Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Така започва днешното Евангелие. Защо започва така? Ще кажете: „Каква връзка има това с поста?“. Има връзка и то твърде тясна, както има тясна връзка с поста и завършека на четивото, където не се говори за поста, а за събиране на богатство, не на земята, а на небето, където не го яде молец, ръжда не го хваща и крадци не го крадат. Защото когато постът се разбира в истинския му християнски смисъл, а не законнически и фарисейски, тогава и прощаването на оскърбленията, и въздържанието от сребролюбие, са пост и то най-важният пост, или ако искате, най-важният плод на поста. Защото наистина, твърде малка цена има въздържанието от храна без въздържание от отвръщането с оскърбление на оскърблението и въздържание от заслепяването със земни блага.

Господ не ни заповядва със силата на властта: „Прощавайте греховете на човеците!“. Той ни оставя свободата да прощаваме или да не прощаваме. Той не иска да нарушава нашата свобода и със сила да ни принуди да правим каквото и да е, защото тогава нашите дела всъщност няма да са наши, а Негови, и за нас не биха имали такава стойност, както когато ги вършим доброволно. Наистина, Той не ни нарежда със силата на властта, ала Той ни предупреждава, какво ни очаква: Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Па кой ще ни прости нашите съгрешения, ако не Бог? Никой, нито на небето, нито на земята – никой. Хората няма да ни ги простят, защото и ние не им ги прощаваме, а Бог няма да ни ги опрости, защото и хората не ни ги прощават. Тогава къде сме и къде ще бъдем? Тогава ще преживеем този век под планина от грехове, а в другия живот тежестта на тази планина ще бъде увеличена за цялата вечност. Затова да се постараем да не отвръщаме на човеците с оскърбление за оскърбление и със зло за зло, нито да отплащаме за греха с грях. Защото, ето, като видиш пиян човек паднал в калта, ще легнеш ли и ти в калта до него? Или ще се потрудиш да го изправиш и измъкнеш от калта? Всеки грях е кал. И всяка страст е пиянство. Ако брат ти е овъргалял своята душа в калта на греха, защо трябва и ти да хвърлиш душата си в същата тази кал? Затова се въздържай от онова, което върши твоят грешен брат, и се погрижи и него да изправиш и очистиш. Та и твоят Отец Небесен да те изправи и очисти от всичките ти грехове, тайни и явни, и на Страшния съд да те постави между Своите ангели.

       Също, кога постите – казва Господ, –  не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. Лицемери са онези, които постят не заради Бога, нито заради своята душа, а заради хората. Та хората да видят, че постят, и да ги хвалят. Но тъй като всички хора не могат да ги виждат всеки ден какво ядат и пият, те се стараят да направят лицата си такива, та хората да разчитат по техните лица, че постят. Те помрачават лицата си, правят ги бледи и тъжни, намръщени и изпити. Не помазват главата си с благоуханни масла и не мият лицето си. Хората, като ги гледали, им се възхищавали и ги хвалели. И с възхищението и хваленето ги награждавали. Какво повече могат да очакват от Бога? Те не постили заради Бога – постили заради хората. Каква награда ще получат за душата си? Те не са постили заради душата си, постили са заради хората и хората ги хвалили заради това. Наистина, те са получили своята награда. И Бог нищо не им дължи, нито пък в бъдещия живот ще им даде нещо за техния пост.

А ти, кога постиш - казва Господ, – помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Това е най-важното правило за поста. Неговото външно съдържание е ясно. Когато постиш, постиш заради Бога и заради спасението на собствената си душа, а не заради хората. Въобще не е важно хората да видят и узнаят, че постиш, даже за тебе е по-добре да не те видят и да не знаят. Не очаквай от хората никаква награда за това. Защото, какво могат да ти дадат онези, които и сами всичко очакват от Бога, както и ти? Важното е, че Бог вижда и знае. А Бог винаги вижда, от Него не може нищо да се укрие. Затова не демонстрирай своя пост с никаква външна показност. Бог не гледа на твоето сърце по външни признаци; Той вижда вътре, в самото сърце. Както си помазвал главата си преди поста, можеш да я помазваш по същия начин и през време на поста, и както си миел лицето си преди поста, можеш да го миеш и през време на поста. Нито помазването на главата, нито непомазването ще увеличат твоите заслуги пред Бога, нито миенето на лицето, нито неумиването, ще спасят твоята душа, нито пък ще я погубят.

Но тези Христови думи: помажи главата си и умий лицето си, произнесени тъй решително, имат своя дълбок вътрешен смисъл. Защото, ако Господ е мислел само за физическата глава и физическото лице, Той положително не би дал заповед през поста да помажеш главата си и умиеш лицето си, а би казал, че за плодовете на поста помазването на твоята глава, или непомазването и умиването на лицето ти, или неумиването му, са нещо незначително и второстепенно. Очевидно е, че в тези думи се крие тайнствен смисъл. В противен случай, който разбере тази изрична Христова заповед в нейния външен смисъл и започне през поста да помазва главата си и умива лицето си, той би паднал в един друг, противоположен вид лицемерие. Той би изнесъл на показ пред хората своя пост, само че по един друг начин. А Господ особено желаел да отучи хората да постъпват така. Несъмнено е, значи, че тази заповед има своя вътрешен смисъл. Какъв? Подобен на онзи, който апостол Павел придава на обрязването, изтъквайки обрязването на сърцето като спасително, и гледайки на външното обрязване като на необрязване (Гал. 6: 15; Рим. 2: 29). Помажи главата си значи помажи своя ум със Светия Дух. Защото главата означава ума и цялата душа, а благоуханният елей, с който се помазва главата – Дух Свети. А това ще рече: пости откъм всички лоши мисли и се въздържай от всички скверни думи и празнословие, а напротив – изпълни ума си с мисли за Бога, за светостта, за чистотата, за вярата и любовта, и за всичко онова, което е достойно за Светия Дух. Постъпвай също тъй и с езика си, защото разговорът е в съгласие с ума – или въобще се въздържай от разговор, или ако говориш, говори само онова, което служи за слава Божия и за спасение на душата. Така постъпвай и със сърцето си – пости откъм всякаква омраза и злоба, от завист и гордост, богохулство и човекоохулване, от всеки грях и грешни желания, страсти и похоти – въздържай се от всичко това и пусни Светия Дух. Нека Той да посее в нивата на твоето сърце всички божествени добродетели, богоприятно семе и небесни цветя. Така постъпи и с волята на твоята душа – пости откъм всички греховни намерения, въздържай се от всяко зло и допусни Светия Дух като благоуханен елей да помаже със Себе Си твоята коравосърдечна душа, да изцели раните ѝ, да я изправи пред Бога, да я направи копнееща за добри дела, да я направи жадна за всичко добро, което е в Бога.

Ето какво означава: Помажи главата си. С една дума – обуздай своя вътрешен човек, който е истинският човек, от всяко зло и го насочи към всяко добро.

Какво пък означава: Умий лицето си? Лице означава външния, телесния, чувствителния човек, с една дума – човешкото тяло. Чрез тялото душата се изявява в този свят. За Бога човешкото лице е неговата душа, но за света лицето е човешкото тяло. С помощта на чувствата и телесните органи ние показваме на света какво усещаме и какво искаме. Езикът казва онова, което мисли умът, очите показват онова, което чувства сърцето, и нозете отиват там, където иска волята на душата[3].

       Умий лицето си означава: очисти своето тяло от правенето на какъвто и да е грях, от всяка нечистота и всяка злоба. Въздържай чувствата си от всичко излишно и пагубно. Затвори очите си, за да не бродят непрекъснато по шаренията на този свят; запуши ушите си, за да не слушат нищо, което не служи за спасението на душата; запуши носа си, за да не се опиянява душата от ароматите на този свят, които бързо се обръщат в смрад; забрани на езика и стомаха си да се лакомят за много храна и питиета; въобще, забрани на плътта да се изнежва и да иска от тебе повече, отколкото е необходимо за съществуването ѝ. Освен това забрани и на ръцете си да бият и мъчат хората и животните; забрани на нозете си да крачат към греха, към безумно веселие, към безбожни забавления, към побоища и кражби, а в противоположност на всички тези неща насочи тялото си да бъде храм на твоята душа, а не крайпътен хан, където се отбиват разбойници, за да делят ограбеното и да стъкмяват нов план за грабеж – направи го [тялото] храм на живия Бог.

       Ето какво означават думите: Умий лицето си. Пост е това, което води към спасение. Това е постът, който Христос е заповядал; пост, в който няма лицемерие, пост, който гони и прогонва злите духове и принася на човека славна победа и много плод – в този и в другия живот.

       Тук е важно да запомните, че Христос, първо –споменава главата и след това лицето, т.е. първо душата и след това тялото. Лицемерите постили само с тялото и афиширали своя пост пред хората. Против това Христос първо посочва вътрешния пост, духовния, и след това външния, телесния, но не за да подцени телесния пост – виж, и той е постил телесно, а за да започне от началото, първо да избистри извора, па тогава реката, първо да очисти душата, па тогава огледалото на душата. Първо човек трябва с ума, сърцето и волята си да приеме поста, па тогава и с тялото драговолно и с радост да го изпълни. Както един художник сътворява картината в душата си, а след това бързо и радостно я изобразява с ръката си, така и телесният пост трябва да доставя радост, а не тъга. Затова Господ е употребил думите „помазване“ и „умиване“; защото, както и двете неща са приятни и доставят радост на телесния човек, така и постът – духовният и телесният, трябва да е приятен и да доставя радост на духовния човек. Защото постът е оръжие, твърде силно оръжие, в борбата против злия дух. Войникът, когато остане без оръжие[4] в борбата, е жалък, защото, останал невъоръжен, трябва да бяга или да се предаде. А когато получи оръжие, е радостен, защото тогава може да заеме своето място и да даде отпор на врага. Как християнинът да не се радва, като се въоръжи с поста против най-черния враг на своята душа! Как сърцето му да не затрепти [радостно] и лицето му да не засияе, като види в ръцете си оръжието, от което врагът панически[5] бяга! Лакомията прави човека мрачен и страхлив, а постът го прави радостен и смел. Но както лакомията предизвиква все по-голяма лакомия, така и постът подбужда към по-голяма и продължителна издръжливост. Цар Давид тъй дълго пребивавал в пост, че сам казал: Коленете ми изнемощяха от пост (Пс. 108: 24). Когато човек види ползата[6] от поста, той пожелава да пости все повече и повече. А ползите от поста са безброй.

       Чрез поста човек облекчава тялото и духа си от унинието и грубостта. Тялото му става леко и бодро, а духът – светъл и ясен.

Чрез поста човек въздига своята душа над земната тъмница и пробива през скотския живот в светлината на Божието Царство, направо в своето Отечество.

       Постът прави човека силен, смел и  решителен пред хората и пред демоните.

       Постът прави човека великодушен, кротък, милостив и послушен.

       Чрез поста Моисей се удостоил да приеме закона от Божиите ръце.

       Чрез поста Илия затворил небето и три години не валял дъжд. След това свалил върху идолопоклонниците огън от небето и чрез поста очистил себе си до такава степен, че могъл на Хорив да разговаря с Бога.

       Чрез поста Даниил се избавил от лъвовете в ямата, а тримата отроци – от огъня в разпалената пещ.

       Чрез поста цар Давид въздигнал сърцето си към Господа и Божията благодат слязла върху него, та изпял най-сладостните и най-възвишените молитви, каквито преди това нито един смъртен човек не бил възнасял към Бога.

       Чрез поста цар Иосафат без борба изтребил своите врагове – амонитци и моавци (II Парал. 20: 23).

       Чрез поста евреите се спасили от преследването на царския наместник Аман (Естир. 4: 3).

       Чрез поста се спасил град Ниневия от гибелта, която му предсказал пророк Иона.

       Чрез поста Иоан Кръстител станал най-великият човек между родените от жена.

       Въоръжен с поста, свети Антоний победил всички демонски пълчища и ги прогонил от себе си. Какво? Нима само свети Антоний? Безчисленото войнство от християнски светии и светици се очистило чрез поста и те станали най-великите герои в човешката история. Защото победили онова, което е най-трудно да се победи – себе си. А побеждавайки себе си, победили света и сатаната.[7]

       В края на краищата, не започна ли и сам Господ Иисус своето божествено дело за спасението на хората с продължителен четиридесетдневен пост? И с това той не е ли указал ясно, че и ние трябва да започнем истинския християнски живот с пост? Първо постът, а всичко останало ще дойде с поста и чрез поста. Със Своя пример Господ ни е показал колко силно оръжие е постът. С това оръжие той е победил сатаната в пустинята, а с тази победа – и трите главни сатанински страсти, чрез които сатаната получава свободен достъп до нас, а те са: сластолюбието, честолюбието, и сребролюбието; три пагубни страсти[8] и три най големи капана, в които злият враг на човешкия род примамва Христовите войници.

       Но тъй като сребролюбието подхранва и усилва останалите страсти, то, по думите на апостола, е: корен на всички злини (I Тим. 6: 10). Затова Господ завършва Своето поучение за поста с напомнянето да не бъдем сребролюбиви, да се въздържаме от душегубното трупане на земни блага, които отклоняват нашите сърца от Бога и ги закопават в земята.

       Господ казва: Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Който събира земни блага, събира за себе си страдание и страх. Той изгубва себе си в тези блага, и неговото сърце се посипва с прах.[9] Ние постоянно сме привързани към своето съкровище, било то да е на земята, било на небето. Нашите мисли са при нашето съкровище; нашето сърце е при нашето съкровище; всички наши желания  са при нашето съкровище – било то да е на земята, било на небето. Ние сме привързани за нашето съкровище като река за своето корито – било то да е на земята, било на небето. Ако се замогнем със земни блага, ще бъдем временно богати и вечно сиромаси; ако пък се обогатим с небесни блага, временно ще сме бедни, а вечно богати. На нашата воля е предоставено да избираме едното или другото. А от този свободен избор зависи нашата слава или нашето страдание. Ако изберем вечните блага, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, нашата слава ще бъде вечна. Ако изберем онези, другите блага, които трябва да пазим от молци, ръжда и крадци, нашето страдание ще бъде вечно.

       Под „земни блага“ спрямо вътрешния смисъл на думата се разбират цялата светска ученост, светска култура и светско благородство, доколкото те са отдалечени от Бога и Евангелието. Забравата изяжда тези блага като молец; несполуките и страданията в живота ги покриват като ръжда, а злият дух, като всеки крадец, ги подкопава и краде. Събирането на небесно съкровище, спрямо вътрешния смисъл на думата, означава обогатяване на своя разум с познание за Божието битие и Божията воля; обогатяване на сърцето и душата с евангелската култура и благородство. Защото само това богатство не е преходно и не  подлежи на  развала и кражба. Като събираме такова съкровище, ние веднага го даваме на Бога за съхранение. А това, което е при Бога, е далеч от молци, ръжда и крадци. Това съкровище Бог, след смъртта ни, когато тръгнем към Него, ще го прати насреща ни. Това съкровище ще ни доведе пред Божието лице. А всяко друго богатство, което на земята ни е отделяло от Бога, ще ни отдалечи и раздели от Бога и небето завинаги. Защото, ако сме отдали сърцето си на земните блага, предали сме душата си на сатаната. И ще бъдем като войници, които са изневерили на своето знаме и предали своите на лютия и лъжлив враг.

       Затова да отворим очи, докато още има време. Да бъдем твърдо уверени, че окончателната победа не принадлежи на дявола и на неговите слуги, а на нашия Цар и войвода Христос. Затова да побързаме да вземем победоносното оръжие, което ни препоръчва Той за борбата – поста. Оръжие за нас светло и славно, а за нашия враг – страшно и смъртоносно.

       Да се въздържаме от излишна храна и питиета, та с тях да не отегчаваме нашите сърца (Лк. 21: 34), и да не ги заравяме в тление и тъмнина.

       Да се въздържаме от трупането на земни богатства, та чрез това сатаната да ни раздели от Христос и да ни принуди да се предадем.

       А като постим, да постим не заради човешка похвала, а заради спасение на своята душа и за слава на нашия Господ и Спасител, Когото, заедно с Отца и Светия Дух, на небето славословят ангелите и светиите, а на земята праведниците – Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – показва (бел. прев.).

[2] В ориг. – предписва (бел. прев.).

[3] В ориг. – нозете вършат онова, което волята на душата иска (бел. прев.).

[4] В ориг. –  изгуби оръжието си (бел. прев.).

[5] В ориг. –  безогледно (бел. прев.).

[6] В ориг. –  благодатта (бел. прев.).

[7] Св. Василий казва: „Постът укрепява ума“. Свети Диодох: „Истинските подвижници се въздържат от храна, не затуй, че я мислят по естество за зло, но чрез въздържанието да укротят разпалването на телесните членове“. А блажени Иероним казва: „ На Бог – Твореца и Господаря на вселената, въобще не му е необходимо къркоренето на празния стомах, ала без това не може да се запази целомъдрието“ – (aliter pudicitia tuta esse non possit) (бел.авт.).

[8] В ориг. –  лакомства (бел. прев.).

[9] Много древни светии, като Авраам, Иов, Давид и мн. други, наистина са имали големи богатства, но те нямали пристрастие към богатството, а на всичкото си състояние гледали като на Божие. (Петър Дамаскин) (бел.автр.).

Разсъждение

Не са ни добри учители, нито приятели, които всичко правят според нашата воля. Преподобни Иоан Мосх пише за една знатна жена, от сенаторско семейство, за посещението ѝ в Светата Земя: „Като пристигнала в Кесария, тя решила да остане там и се обърнала към епископа със следната молба: „Дай ми някоя девица да ме научи на страх Божий“. Епископът я пратил при една смирена девица. След известно време епископът се срещнал с онази жена и я запитал: „Как е при онази девица, където те пратих?“. „Добре е – отговорила жената, – но тя не ми е от голяма полза за моята душа, защото ми позволява да постъпвам по собствената си воля; а това е, защото тя е смирена, а на мене ми е необходимо да ми се кара и да не позволява да върша каквото аз искам“. Епископът я пратил при друга, с доста груб характер, която започнала да ѝ се кара, да я нарича безумна богаташка и други подобни. След известно време епископът пак попитал жената: „А как се отнася тази девица с тебе?“. „Тя истински е полезна за моята душа“ – отговорила сенаторката. Така тя станала твърде смирена. (Луг Духовний).

БЕСЕДА за покаянието и опрощението на греховете

Да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете (Лк. 24: 47).

Това е заключителната заповед на Спасителя към светите апостоли. В това изречение, като в орехова черупка, се съдържа Евангелието на помирението на Бога с хората. Какво иска Бог от хората и какво им дава? Иска покаяние, а дава опрощение на греховете. Иска малко, а дава всичко. Нека хората да се покаят и нека да престанат да грешат, и ще получат от Бога всичко; не само всичко, което може да пожелае сърцето им, а повече, много повече. Наистина, на праведниците[1] е обещано всичко. Праведниците ще бъдат наследници на Царството Божие, синове Божии, деца на светлината, приятели на ангелите, братя Христови. Праведниците ще имат изобилие от сила, изобилие от радост. Праведниците ще имат всичко, защото им е обещано всичко. Нека хората да се покаят и ще имат всичко. Нека просякът да се очисти, изкъпе и преоблече в чистота пред царските двери, и веднага ще бъде въведен в царския дворец, ще бъде посрещнат и прегърнат от Царя, и ще има всичко. Ще живее с царя, ще седи на царската трапеза, ще има всичко, всичко, всичко! О, братя мои, това не са само думи, това е живата и света истина. Защото ние знаем много покаяли се грешници, получили всичко, което им е било обещано. Много са явилите се от онзи свят и са потвърдили истинността на тези думи, свидетелствали са, че сега живеят като царски синове и царски дъщери. Ала те благовременно са се покаяли; а на нас предстои да се покаем, ако желаем да бъдем заедно с тях и станем наследници на Царството.

Милостиви Господи, помогни ни да се покаем преди смъртта, та и ние да живеем вечно. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на безгрешните (бел. прев.).

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Св. Поликарп пише на филипяните за някой си свещеник Валент, който паднал в греха на сребролюбието и скрил църковни пари, следното: „Много съм натъжен за Валент, който някога беше презвитер при нас, че така забрави дадения му сан. Затова ви моля, пазете се от сребролюбието и бъдете чисти и праведни. Въздържайте се от всеки порок. Който сам не може да се въздържа, как ще учи другиго да се въздържа? Който се предаде на сребролюбие, осквернява себе си с идолослужение и се нарежда в редицата на езичниците. Кой не знае за съда Божий? Не знаете ли, че светиите ще съдят света? (I Коринт. 6: 2) – както учи Павел. Аз впрочем, нищо подобно не съм забелязал във вас, нито съм чул за вас, между които се е подвизавал блаженият Павел, за които той с похвала споменава в началото на своето послание (Към Филипяни). Той ви хвали пред всички църкви, които по това време са познавали Бога, а ние още не сме Го познали (т.е. Поликарп и жителите на Смирна). Затова съм твърде опечален, братя, за Валент и жена му. Нека Бог им даде да се покаят истински. А вие в това бъдете благоразумни и не ги смятайте за врагове (2 Сол. 3: 15), но се постарайте да ги изправите като страдащи и заблудени членове, та цялото ви тяло да е здраво. Като постъпвате така, вие сами себе си назидавате“. Така постъпвали светиите с грешниците – внимателно и състрадателно; внимателно – за да предпазят другите от подобен грях, и състрадателно – за да изправят и спасят грешниците.

БЕСЕДА за Христовите дела

Делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил (Иоан 5: 36).

Какви са тези дела Христови, братя? Това са делата на Стопанина, Който се върнал от път и намерил нашия дом оплячкосан и опустошен. Това са делата на Лекаря, Който влязъл в най-заразната болница, донесъл лекарства и започнал да лекува. По-нататък това са делата на Царя, който се върнал в държавата и я намерил разпокъсана и разорена, а поданиците си като роби в чужбина. Това са делата на по-големия Брат, Който заминал надалече, за да потърси по-малкия брат, който се изгубил и заблудил, осиромашал и подивял. Това са още делата на Учителя и Пастиря, на Героя и Пазителя! Наистина, това не са малки дела! Обикновеният човек, при най-голяма светска ученост, умения и смелост, не би могъл даже за три хиляди години да извърши онези дела, които Христос е свършил за три години. Не един човек, а всички хора, през всички времена, заедно не биха могли да извършат Христовите дела за цялата вечност. Как Господ извършил толкова дела? С помощта на пет главни чудеса: унижение, слово, дело, кръв и възкресение. За какво сидетелстват Христовите дела? Свидетелстват първо – че не Го е пратила земята, а Небето; второ – че не Го е пратил ангел, а сам небесният Отец; трето – че за такива дела никой не е способен, освен Онзи, Който е велик колкото и Бог, мъдър – колкото и Бог, силен – колкото и Бог, милостив – колкото и Бог – т.е., който е равен на Бога.

Колко незначителни са нашите дела спрямо Христовите дела! Само с едно зърно от Христовата доброта и ревност, старание и правдивост ние ще можем да извършим делата си съвършено. Подари ни това зърно, Господи Иисусе, защото на земята ние не можем да го намерим, нито да го заслужим. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

За непрестанното пребиваване при Бога св. Антоний учи: „Твоята душа нека да бъде с Господ по всяко време, а тялото ти нека да е на земята като някоя статуя. Стой внимателно[1] пред лицето Господне. Страхът от Бога да е непрестанно пред очите ти; също и споменът за смъртта и отказът от всичко светско[2]. Умирай всеки ден, за да живееш; защото, който се бои от Бога, той ще живее вечно. Бъди непрестанно бодър, за да не паднеш в леност и безделие. Намрази и отдалечи от себе си всичко светско, иначе то ще отдалечи тебе от Бога. Намрази всичко, което вреди на душата ти. Не отстъпвай от Бога заради преходни неща. Нека ти служат за пример онези, които са обичали Господа с цялото си сърце и са творили добри дела. Преди всичко непрестанно се моли и въздавай благодарност на Бога за всичко, каквото и да се случи с тебе. Като изпълниш всичко, което е заповядано, ще получиш наследство, каквото Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. (I Коринт. 2: 9).

БЕСЕДА за безумните [които са] са по-мъдри от света

Ние сме безумни зарад Христа (I Коринт. 4: 10).

Тъй говори великият апостол Павел, който преди това се ръководил от светското мъдруване, което се противи на Христа, докато не познавал измамното и гнило светско мъдруване, и светлината, и неизменчивата Христова мъдрост. По-късно светият апостол не се сърдил на света, задето го наричал безумен заради Христа, нито пък прекословил на света, а сам се наричал с това название. За нас няма никакво значение за това как светът гледа на нас и как ни нарича. За нас е важно, много важно, как светите ангели на небесата гледат на нас и как ще ни нарекат, и как след смъртта ще се срещнем с тях. Това е от съдбоносно значение, а останалото е нищо. Или сме безумни за света заради Христа, или сме безумни за Христа заради света. Но, о, колко е кратковременен звукът на светските думи! Ако светът ни нарече „безумнико!“, светът ще умре, неговите думи ще умрат. Какво ни вредят неговите думи? Но ако безсмъртните небожители ни нарекат „безумнико!“, това [слово] няма да умре, нито ще се отдели от нас, [а ще остане върху ни] като вечна отсъда. Който не вярва в Живия Бог, в безсмъртния живот, нито във въплъщението на Господа Христа, нито в Христовото възкресение, нито в евангелските истини, нито във вечната милост и правда Божия, ще ли е чудно, ако той смята за безумен онзи, който вярва във всичко това? О, нека всеки от нас, който осенява себе си с кръста, не само с лекота, а със задоволство да приеме названието „безумен заради Христа“! Да се радваме и веселим, ако невярващите ни наричат така, защото това означава, че сме близо до Христа и далеч от невярващите. Да се радваме и веселим, и да проглушим ушите на света – „Да, да, наистина сме безумни заради Христа!“.

Премъдри Господи, укрепи ни с Твоята сила, та да не се плашим от невярващия свят, ни когато, заради Тебе, ни бие с бичове, нито [когато ни хули] с обидни думи. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.  

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – изправно (бел. прев.).

[2] Т. е.  – от празните безсмислени неща (бел. прев.).

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Какво представлява гадаенето? Това са три вида вярване: вярване в слепия случай, вярване в предмети и вярване във всемогъществото на духовете на тъмнината. С гадаенето се предсказват [бъдещи] случки, различава се силата на предметите и се правят заклинания на тъмните духове. Нито една вяра не е тъй строго осъдила и отхвърлила гадаенето, както християнската вяра. Нито една вяра, освен християнската, не е свободна и чиста от гадаене. Другите вери малко или много са гадаене, а някои се състоят единствено от гадаене. Гадаенето означава подчиняване на човека на по-нисши предмети и същества от човека. Затова гадаенето може да се нарече вяра в мрака. Затова апостол Павел казва: От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие (1 Тим. 4: 7). Християнството е вяра на светлината в двоен смисъл; първо – то възвишава човека над случайността, над всички предмети и над духовете на тъмнината; и второ – защото то подчинява човека само на властта на живия, мъдър и всемогъщ Бог. Съществува всевиждащият Бог – затова не съществува сляп случай. В духовния съюз с този всевиждащ и жив Бог човек може да бъде възвишен над всички предмети и да [бъде] по-силен от всички духове на тъмнината.

БЕСЕДА за поста и молитвата

Tоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост (Марк. 9: 29).

Това е спасителното предписание на най-големия Лекар на човешките души. Това лекарство е изпробвано и доказано. Друго лекарство за безумието няма. А каква е тази болест? Това е присъствие и господство на зъл дух в човека, жесток зъл дух, който се труди окончателно да погуби тялото и душата на човека. Момчето, което Господ освободил от злия дух, този жесток дух хвърлял ту в огън, ту във вода, само за да го погуби. Докато един човек само мъдрува за Бога, дотогава е безсилен, напълно безсилен пред злия дух. Злият дух се присмива на безсилното светско мъдруване. Но когато един човек почне да пости и да се моли на Бога, злият дух се изпълва с неописуем страх. Уханието на молитвата и поста за него е непоносимо. Благоуханието на божествения аромат го задушава и обезсилва до крайна изнемога. В човека, който само мъдрува за вярата, има просторно място за демона. Но в човека, който започне искрено да се моли на Бога и да пости с търпение и надежда, за демона става тясно, претясно, и той трябва да бяга от такъв човек. За някои телесни болести има само едно лекарство. А за най-страшната душевна болест – демонизацията – има две лекарства, които трябва да се употребяват едновременно. Постът и молитвата. Апостолите и светиите са постили и са се молели на Бога. Затова те били силни против злите духове.

О, благий Иисусе, Лекарю наш и Помощнико във всички беди, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, за да можем да изпълним спасителното Твое предписание за поста и молитвата, заради нашето и на нашите ближни спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св.Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Водата е по-фина от земята; огънят е по фин от водата; въздухът е по-фин от огъня; електричеството е по-фино от въздуха. Но все пак въздухът е груба стихия спрямо духовния свят; и електричеството е груба стихия спрямо духовния свят. Твърде фино е електричеството, но гласът е по-фин от електричеството, мисълта е по-фина от гласа, духът е по-фин от мислите. Фин е въздухът и препраща гласа на големи разстояния. Фино е електричеството и праща светлината на големи разстояния. Как ли пък всяко твое дело, всяка дума и всяка твоя мисъл достигат до всички краища на духовното Царство! О, колко страшно е да сториш грях, да произнесеш греховна дума, или да имаш безумна мисъл! Колко далече се плисват вълните на духовното море! Но не се хвърляй сам в непознатия свят. Главното е да знаеш и да си даваш сметка, че всяко твое дело, че всяка твоя дума или мисъл неизбежно оставят отпечатък на четири страни – върху Бога и върху духовния свят, върху природата, върху хората и върху твоята душа. Ако добиеш това съзнание, ще достигнеш висша степен на спасителна внимателност.

БЕСЕДА за съда и осъждането

Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден (Иоан 3: 18).

Който вярва в Христа Господа, не бива съден, защото той сам себе си съди и насочва стъпките си в светлината, която върви пред него. Както човек в дълбока тъмнина съобразява крачките си според [светлината] на свещта в ръката му, тъй и онзи, който вярва в Христа, т.е. върви след Христа като след Светлината в тъмата на живота. А онзи, който не вярва, вече е осъден. Т.е. онзи, който няма водач по непознатия път, като е направил първата крачка, е изгубил пътя и се е объркал. Който не вярва в Христа, е осъден на незнание, на безсилие, на гняв, на блуждаене и кръстосва по кривите и опасни пътища на порока, отчаянието, а възможно и на самоубийството. Осъден е и на двата свята – в този свят на безсмислено, плътско и измамно съществуване, а в другия на вечна погибел. О, колко тъмен е пътят на децата на неверието и колко е дълбока бездната между тяхната първа и трета крачка!

Всемилостиви Господи, наистина няма на кого и на какво да вярваме извън Тебе. Ти Си нашият Спасител от тъмнината, греха и смъртта. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Св. Антоний учи: както човек излиза гол от утробата на майка си, така душата излиза гола от тялото. Една душа е чиста и светла, друга – омърсена от грехове, а трета – черна от много грехове. Както след излизането от майчината утроба не си спомняш за нищо, което е било в утробата, така, като излезеш от тялото, никога няма да си спомниш какво е било в тялото. Както, като си излязъл от утробата, ти си получил добро и хубаво тяло, така, като излезеш от тялото, ще бъдеш по-добър и по-хубав на небесата. Ако тялото излезе от майчината утроба болно, не може да живее; и душата, ако не достигне до богопознание чрез правилно поведение, не може да се спаси, нито да бъде в общение с Бога. Орган на телесното зрение е окото, орган на душевното зрение е умът. Както тялото без очи е сляпо, така и душата, без здрав ум и правилен живот, е сляпа.

БЕСЕДА за изпита

Несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото… И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? (Лк. 16: 10 –12).

Тъй говори Стопанинът и на двата свята – материалния и духовния. Материалното богатство Той нарекъл „малко“, а духовното богатство Той нарекъл „много“. Комуто се даде материално богатство, но той се окаже самолюбив, скъперник, надменен, немилостив и невярващ, нему не може да се даде духовно богатство, защото, като е неверен в малкото, ще бъде неверен и в голямото; като е неверен в материалното, ще бъде неверен и в духовното. В чуждия имот[1] човек полага изпит, па ако го издържи, добива свой имот; а ако се провали, кой ще му даде негов имот? Истинското отечество на човека е небесният възвишен, божествен свят; земният свят е свят на грубост и неустойчивост, той за човека е чужбина. Но човекът е изпратен в чужбина да положи изпит за онзи истинския негов свят, за неговото небесно отечество. Двете изречения на Спасителя, значи, са сходни по значение. О, колко дълбоко и истинско е тяхното значение! Както светлината разпръсва тъмнината, тъй тези думи на Спасителя премахват нашите недоумения за това защо сме пратени на този свят? И какво трябва да правим? Който умее да чете с чист разум, за него в тези две изречения е казано всичко. Да знаем, значи, че Бог не ще да даде духовен дар, дар на разум, нито вяра, нито любов, нито чистота, нито пророчества, нито чудотворства, нито власт над демоните, нито прозорливост, нито съзерцание на небесния свят, на онзи, който е проиграл и употребил за лошо – както блудният син – дара на телесното здраве, или земното богатство, или славата и положението си между хората, или познанията си за материалния свят, или някакви други знания и умения.

Господи преблаги, подкрепяй нашата вярност към Тебе и онова, което си ни поверил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – свят (бел. прев.).